Анархистки на барикадите

печат

Луиз Мишел

Френска анархореволюционерка и учителка, родена през 1830 г., Луиз Мишел брани Парижката комуна в редиците на Националната гвардия и работи като медицинска сестра по време на германската окупация.
Убедена привърженичка на революционното насилие като политически инструмент, по-убедителен и ефективен от бавния и постепенен реформизъм на либералите.
Арестувана и съдена за действията си, Мишел отказва юридическа защита, сама се представлява пред съда и е осъдена на депортация и изгнание. Извън Франция изучава анархизма и пише анархистка литература.
Завръща се във Франция след амнистията на членовете на Комуната.
Продължава да се бори за правата на личността и през 1883 г. отново е арестувана и след пореден опит да се защити сама е осъдена на шест години затвор.
Продължава революционната си борба във и извън затворите до края на дните си през 1905 г.


Мария Никифорова (Маруся)

Тя е родена през 1885 г. в г. Александровск (Украйна) в семейство на военни. 16-годишна напуска семейството си и започва да работи. Първоначално е писар в кантора, след това започва да мие бутилки в завод за производство на водка и ликьори. В свободното си време чете революционна литература и се оформя идейно като анархист. В завода се присъединява към местната анархистическа група. Приема концепцията за революционния терор и заедно с други анархисти участва в множество нападения и експроприации.
През 1907 г. полицията я арестува в Херсон. Съдът я осъжда на смърт, но впоследствие присъдата е заменена с доживотен затвор. Първоначално лежи в Петропавловската крепост в Петербург, а после е изпратена на заточение в Сибир. През 1910 г. успява да избяга оттам и отива в Съединените щати. Там се включва активно в работническото движение и става един от най дейните активисти на „Съюза на руските работници в САЩ и Канада“.
В началото на 1913 г. заминава за Испания, където се свързва с местните анархисти. В Мадрид отново участва във въоръжени нападения над банкови клонове, магазини и домове на богаташи. При едно от тези нападения е ранена. Другарите и я изпращат да се лекува във Франция. В Париж се запознава с големия теоретик на анархизма Петър Кропоткин и известно време работи в ателието на световноизвестния скулптор Огюст Роден. Сключва брак с полския анархист Витолд Бжостек.
По време на Първата световна война Мария Никифорова завършва школа за офицери и е изпратена да се сражава срещу турските войски на Балканите. През февруари 1917 г., след като научава за промените в Русия, дезертира от френската армия и заминава за Петербург, където активно се включва в митингите, организирани от работниците и кронщатските моряци против временното правителство на Керенски. Впоследствие заминава за родния си Александровск, където през август 1917 г. анархистите завземат града и заедно с болшевиките създават „Съвет на работническо-селските депутати“ . Маруся се включва в създадената от безвластниците „Черна гвардия“, която успява да ликвидира съпротивата на царските офицери и започва да налага контрибуции над богатите граждани. Активно подпомага с пари и оръжие новосформиращата се въстаническа армия на Нестор Махно в Гуляй поле. През същата година ръководената от Маруся Никифорова „Черна гвардия“ започва обиколка в градовете Екатеринослав, Одеса, Херсон, Николаев, Мелитопол и др. Във всеки град организира митинги и демонстрации, на които представя на хората идеите на анархизма. Числеността на водената от нея „Черна гвардия“ достига 500 души.
В началото на 1918 г. гвардията, заедно с червеноармейски отряди, води тежки сражения с германски и австроунгарски военни части. Принудена да отстъпи, заминава за Крим и посещава градовете Севастопол, Ялта и Феодосия, където е посрещната от местното население с неописуема радост. През април 1918 г. пристига в Мелитопол, където я очаква неприятна изненада. Доскорошните ѝ съюзници болшевиките я арестуват, като я обвиняват в грабежи и убийства. Със застъпничеството на Махно и главнокомандващия червеноармейските части в този район Антонов-Овсеенко обаче скоро е освободена. Заминава за Гуляй поле, където активно се включва в пропагандната дейност на махновската въстаническа армия. Като санитар се грижи за болните и ранените махновци.
През юни 1919 г. Маруся събира група от 60 души, с които замисля да извърши терористични актове и нападения над белогвардейски военни части на Деникин и Колчак. В град Таганрог успява да взриви бомба в щаба на генерал Деникин. На 29 юли Маруся и съпругът ѝ Витолд са арестувани от белогвардейците в Севастопол и са осъдени на смърт. На 3 септември 1919 г. двамата са обесени в двора на севастополския затвор. Последните думи на Маруся Никифорова преди да увисне на въжето са: „Да живее анархията!“


Фани Каплан

На 30 август 1918 г. в Москва проехтяват три изстрела, които можеха да променят съдбата на Русия и на социализма „в най-общия смисъл на думата“, а може би и на човечеството. Стрелецът е жена – Фани Каплан, а нишанът е Ленин, който излиза от митинг в оръжейната фабрика на Михелсон в едно от столичните предградия, където е произнесъл реч за „диктатурата на буржоазията и диктатурата на пролетариата“.
На три крачки от Ленин, Фани стреля три пъти в него. Куршумите попадат във врата на вожда, но не го засягат смъртоносно. Макар че настъпва суматоха около вдигането на падналия на земята Ленин и откарването му с кола в Кремъл, Фани Каплан не се укрива в тълпата. Тя иска да обясни смисъла на своя жест. ЧК я арестува и отвежда на Лубянка. В разпита ѝ участват най-висшите началства на инквизиционно-екзекутивното ведомство на диктатурата – прокурорът и „народен комисар“ Курски и заместникът на Дзержински Петерс.
В архивите е останал протоколът от този разпит. Фани заявява:

Стрелях срещу Ленин понеже мисля, че той е предател на революцията и че неговата личност ще унищожи вярата в социализма за десетилетия. Що се отнася до последното, не искам да го обяснявам. Арестуваха ме през 1906 г. като анархист и считам себе си за социалист, но сега не принадлежа на нито една от партиите…

Фани Каплан отказва да подпише следствения протокол, защото иска да се коригира, че сега не е анархист, макар да е била в тюрмата в продължение на 11 години като такава между 16 и 27 годишната си възраст, от където е освободена заедно с другите политически затворници и посрещната тържествено от народа през март 1917 г. Както се вижда от показанията ѝ, тя проявява изключителна твърдост и увереност в себе си, прилагайки стриктно инструкциите за нелегална работа: да говори възможно най-малко, да не разкрива детайли за себе си и най-вече за другарите си. Съзнавайки жестоката истерия на марксистко-ленинската партия, тя елиминира всяко отъждествяване с каквато и да е идеологическа тенденция, с изключение на привързаността си към социализма като цяло.
Без да се колебае, когато не мълчи или отказва да говори, тя изразява лаконично основните моменти в своя живот. Не споменава нищо за другарите си, за членуването в групи или организации и не признава нищо положително във вожда на болшевиките и неговата партия, без да се колебае, че думите ѝ ще предизвикат бясна омраза у копоите на ЧК – безспорни доказателства за силата на нейния дух и идеи. Чекистите разпитват четирима нейни другари съзатворници, напразно искат да изтръгнат „свидетелства“, които да я компрометират. Една от тях, Радзиловская завършва показанията си така: По време на нашите срещи имах впечатлението, че Фани е пламенен борец срещу царизма и абсолютно уравновесен човек.
Всичко това става в една свръхнапрегната международна и вътрешна обстановка, когато други революционери екзекутират в същия ден шефа на ЧК в Петроград Мойсей Урицки. Болшевишката пропаганда свързва двата терористически акта, опитвайки се да докаже, че съществува заговор в който е замесен и „международният империализъм“.
Четири дни по-късно в-к „Известия“ на ВЦИК от 4 септември 1918 г. съобщава: Вчера, по заповед на ЧК е разстреляна Фани Каплан – лицето, което стреля срещу другаря Ленин.
В архивите липсва заповедта за екзекуцията на Фани. Гробът не е известен, нито къде е нейният труп. Предполага се, че е разстреляна в Кремъл, а трупът ѝ е изгорен.
Със своя кураж и достойнство Фани Каплан заслужава признателността на всеки привърженик на Социалната революция, който отхвърля всяко общество, построено върху експлоатацията, насилието и клеветата срещу анархистите.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *