Анархията в информационната ера

печат
» » » продължава от миналия брой

Планиране на икономиката и разпределение на обществените блага

Без собственост върху машините и произведеното от тях няма да има пазар. Неговите функции по разпределение на продукти, услуги и ресурси също трябва да бъдат автоматизирани. Справедливо е онова разпределение, при което от отделните хора се изисква еднакво минимално количество труд, срещу което получават максимално и еднакво количество предмети и услуги. За разлика от корпоративното и държавното планиране, където едно малцинство се опитва да планира бъдещето според собствените си интереси, икономиката трябва да бъде планирана според нуждите и възможностите на всеки, върху принципите на пряката демокрация. Днес това е по-лесно от всякога.
При развити изчислителни технологии и равно разпределение между хората, икономическото планиране не представлява сложен проблем. Нуждите на всеки човек и възможностите на всяка машина могат да бъдат отчитани в реално време, така че трудът и ресурсите да бъдат насочени там, където е най-необходимо. Икономическите планове ще бъдат напълно прозрачни, за да бъдат непрекъснато подобрявани от хората, участващи едновременно като работници и потребители.
Това би променило радикално качеството на нашия живот. Вместо хлябът да съхне по лавиците със седмици и капиталистите да го пълнят с консерванти, за да не го изхвърлят, нужното количество хляб може да бъде преизчислявано всеки ден, така че да има пресен хляб за всеки желаещ, но да се изхвърля минимално. Същият принцип може да бъде приложен към всякакви продукти и услуги – от клечките за зъби до самолетните пътувания, от фризьорските услуги до хирургическите интервенции.
Няма нужда от политическа и икономическа централизация – един проблем трябва да бъде разглеждан на по-глобално ниво, само ако не може да бъде решен на локално. Например проблемът със снабдяването със зеленчуци очевидно не е рационално да бъде решаван в национален мащаб, докато проблемът за атомната енергетика е проблем с континентални измерения. Масовото разпространение на 3D-принтерите опростява още повече тази задача и прави във висша степен ненужно масовото производство на огромно количество блага, които всеки ще може да създава сам в дома си.
Толкова усъвършенствана икономика може да изглежда фантастична, но технологиите вече съществуват, постоянно се развиват и се внедряват в живота. Подобно общество на материално изобилие ще създаде нов морал и ново отношението на хората към материалните блага. Това ще улесни още повече сътрудничеството между хората, основано на принципите на пряката демокрация. В новите обществени условия ще се развиват съвършено нови форми на поведение и ценности. Днешното общество, построено върху ирационалните принципи на властта и на алчността, на собствеността и неравенството, с познатите ни бедност и нищета, ще остане в историята.

Едно просветено общество

Ако все-повече труд се извършва от машини и всеки човек е материално осигурен, с какво ще бъдат заети хората? Може ли такъв живот да загуби всякакъв смисъл? Няма ли хората да бъдат обречени на празно съществуване в разкош и консуматорство?
Роботизацията в съвременния смисъл на думата започна преди десетилетия. В капиталистическото общество, ориентирано към експлоатацията и консуматорството, тя наистина създава условия за лумпенизиране и оскотяване на огромната част от населението. В общество на свободни и равни личности обаче тя разкрива възможността за постоянното творческо, физическо и интелектуално усъвършенстване на всеки човек. Ще бъде възможна образователна система, даваща възможност на учениците да се развиват самостоятелно, а не на държавата да ги моделира. За всеки ученик ще могат да се отделят невъобразими за днешното общество време и средства, за да се създадат еднакви възможности за превръщането му в специалист в избраната от него сфера на науката, техниката или културата, с която да бъде полезен на останалите. Няма да има незаменими специалисти, защото всеки ще има възможност да се специализира във всичко. Ще можем да имаме стотици милиони учени и инженери, много от днешните професии ще станат ненужни, а много други сфери ще бъдат автоматизирани и роботизирани.
От своя страна, високото ниво на образованост, свободното разпространение на информацията, развитите социални комуникации, многото свободно време и социалното равенство ще засилват развитието на научно-техническия прогрес. Този лавинообразен процес ще води към все по-пълноценна реализация на анархокомунизма. Животът на хората все-повече ще заприличва на игрите на днешните деца по това, че ще го живеят както желаят, а не както ги принуждава гладът. Място за безсмислено съществуване няма да има – нито в игрите, нито в грижите по усъвършенстване на отделните личности и на цялото общество, на които ще е подчинено времето на повечето хора.

Възможните възражения

Могат да ни възразят, че различните хора имат различни способности за обучение. Че хората по природа са зли, алчни и се стремят към притежаване на все повече ненужни предмети. Че всичко гореописано е чиста утопия.
Времето на „утопията“ обаче настъпва. Описаните по-горе технологии вече съществуват или са в процес на създаване.
Основният аргумент против съществуването на такова общество е фактът, че хората не са равни и по наследственост. Някои са по-умни и по-способни от останалите, други се раждат с физически и умствени отклонения. Затова, да се твърди, че всички поголовно ще станат учени, инженери или артисти, би било наивно. Действително, освен ролята на възпитанието и влиянието на околната среда, които ще способстват за всестранното развитие на всички и на всеки, немаловажна роля играят гените, носители на наследствеността.
Същевременно обаче трябва да се признае, че съвсем неподлежащите на обучение хора са абсолютно малцинство. По-голямата част от човечеството има пълния потенциал от желание и заложби за самоусъвършенстване. Нещо повече, неизбежното развитие на генното инженерство в бъдеще навярно ще даде възможност на родителите да повишават физическите и умствени способности на децата си, лечение на наследствените болести и предотвратяване на различните умствени и физически отклонения. Развитието на подобни технологии може в недалечно бъдеще да направи всяко следващо поколение по-здраво умствено и физически.
Въпросът не е дали човечеството може да върви по пътя на анархокомунизма, а дали ще тръгне по него. Съвременните технологии могат да способстват за развитието както на свободно общество, така и на най-чудовищната антиутопия. Да се превърнат в абсолютното зло, ако останат в служба на държавите и на корпорациите. По какъв начин ще се развива нашето общество с по-нататъшното развитие на технологиите и науката? Ще може ли то да се самоорганизира, за да създаде структурите на едно функциониращо анархокомунистическо общество, унищожавайки властта на държавите и на корпорациите, за да бъдат ползвани благата за нуждите на цялото човечество?… Или технологиите и науката ще бъдат употребени в интерес на така наречените „елити“? Това ще зависи изцяло от избора, който ще направят „нисшите“ класи и присъединилите се към тях творци на бъдеще, врагове на държавата и капитала.
Изборът пред нас е: да се отпуснем ли като жабата в бавно подгряван казан, за да бъдем сварени тихомълком, или да въстанем, за да извършим Социалната революция?
Хора, мислете и избирайте! •

Колектив „Буревестник“


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *