Анархията в информационната ера
Духът на времето
Време е за освобождение от бедността, властта и труда. Живеем в свят, в който милиони хора плащат месечно за отслабване толкова пари, с колкото би се нахранила една африканска страна. Милиарди нямат дори правото да разровят земята, за да отгледат къшей хляб, защото не е тяхна собственост. Човечеството може би съществува от десетки хиляди години, но демонът на алчността погълна последните кътчета от планетата едва преди няколко столетия. И вече е време да го унищожим.
В края на миналия век настъпиха два нови процеса. Навлизането на роботи и автомати във всички сфери на човешката дейност, което ние наричаме Роботронна революция. И Глобализацията – засилващият се контрол над планетата от малцината собственици на мултинационалните корпорации. Те донесоха на човечеството неравенство и власт в размери, непознати в историята. Но носят и надежда за освобождение.
Информационните технологии създадоха немислими доскоро средства за общуване. За пръв път можем да споделяме идеи и факти с милиарди хора по всички краища на света. Ако в Средновековието монополът на църквата върху знанията поддържаше властта на феодалите, днес интернет прави пряката демокрация (можем да кажем още самоуправлението или анархията) най-естествения начин за организация на обществото. Днес няма нужда от посредници, началници и потисници, които да решават вместо всички нас – поставянето на обсъждане и разискване, гласуването и вземането на решения могат да се организират непосредствено чрез интернет. Това изобличава паразитния характер на всякакво парламентарно словоблудство и „народно представителство“.
Едно наистина демократично общество може лесно да организира прозрачна система на гласуване по въпросите, които стоят пред квартала, общината, страната или дори целия свят. Лесно е всеки заинтересован да обсъжда местните и глобалните въпроси и да провери дали гласът му е правилно отчетен. При нужда могат да се привлекат компетентни в дадена област специалисти, които да изложат въпросите пред общото събрание или в медиите на местната общност. Съвсем прозрачно могат да се съберат всички предложени решения и да се отсеят постепенно според интереса, който хората заявяват към тях.
Може да се установи пряката и обратната връзка с нов вид институции – промяната на нуждите и желанията на хората да се отчита мигновено, а решенията по различните въпроси да се вземат автоматично и публично, без забавяне и посредници. Така пряката демокрация би заменила законодателната власт с консенсус по въпросите за функционирането на общността. Би направила излишни изпълнителната власт, която налага решенията върху хората, и съдебната власт, която ги санкционира за неподчинението. Всъщност тези власти мигновено биха влезли в конфликт с едно пряко-демократично общество – тъй като единствената институция, която регулира отношенията в него, е общото събрание на цялата общност.
По този начин всички ще придобият равна власт, чрез гласовете си при вземането на решения. В пряката демокрация проблемите ще се решават не от йерархичните институции на държавата, а от самото общество. В него основните органи не са парламентът и правителството, а общото събрание на местното и федеративното самоуправление. Стотици години крале и лордове ни убеждаваха в божественото си право да ни управляват. После политиците ни убеждаваха в нуждата да решават вместо нас. В 21 век обаче повече не са нужни парламент и правителство за вземане на решения. Щом имаме интернет и приспособления, позволяващи да се влиза и излиза от него почти отвсякъде, можем да дадем мнението си за всичко, което ни вълнува. Всеобщите обсъждания могат да се сведат до минимум – само до най-важните въпроси. Днес организационната арматура на комунистическото общество – анархията – е по-осъществима от всякога.
За пряка демокрация обаче няма да бъде достатъчна замяната на държавните институции със съответните инфраструктури, ползващи интернет. За нея е нужно обикновените хора да се активизират, за да изземат властта от държавата. Нужно е развитие на анархистическо самосъзнание. Новите комунални и федерални органи трябва да бъдат създадени от независими хора, а не от бюрократите на държавата.
За успешното функциониране на такава пряка демокрация ще бъдат необходими още редица условия. Свободно разпространение на информацията, за да се запознаят всички с разглеждания въпрос. Много свободно време, за да могат хората да му отделят достатъчно внимание. Достатъчна компетентност на населението по непосредствено свързаните с обсъжданите теми въпроси – без да бъде нужно да бъде специалист в съответната област, всеки трябва да има възможност да се запознае с въпроса до степен, в която да бъде достатъчно уверен, че взема информирано решение. Осигуряване на достъп до интернет за всички – днес това е възможно само за 38 % от световното население.
Свободно разпространение на информацията
Днес властите укриват всякакъв вид „тайни“ и „класифицирани“ данни по обществените въпроси, за да прикриват престъпленията си. В пряката демокрация обществени „поверителни данни“ са недопустими – всеки може свободно да разпространява информацията по всякакви общи дела в Мрежата. „Класическите“ медии под централизиран контрол ще бъдат заменени с възможност за участие на всички желаещи в процеса на информиране на населението. „Авторското право“ ще бъде унищожено. Всички знания, съставящи световния фонд на човечеството в сферите на науката, изкуството, историята, обществения живот и т. н. ще бъдат достъпни за всички.
Вече се случва промяна в тази посока. В тоталитарните общества средствата за масова информация (СМИ) са подчинени на държавата, а в демократичните – на своите собственици от капиталистическата класа. Информацията се поднася така, както това е изгодно на онези, които контролират СМИ. С развитието на интернет обаче ситуацията се променя, извършва се децентрализация на този процес. В сферата на информацията вече е настъпил своеобразен „комунизъм“ – всеки има свободен и безплатен достъп до нея.
Държавите се опитват да цензурират интернет. Законите за частната собственост и авторското право възпрепятстват свободното разпространение на информацията. Вече десетилетия се води борба между „антипиратското“ законодателство и различните средства за споделяне на съдържание (книги, филми, музика и др.) в интернет – торент програмите са само поредното оръжие срещу властта. Докато преследванията се засилват, а технологиите се променят, винаги се запазват островчета на информационния комунизъм под една или друга форма.
Докато властта налага открита цензура, собствениците на СМИ прикрито манипулират информацията. Медийните корпорации заливат умовете с информационна помия, за да удавят разума. Те винаги са притежавали телевизиите и големите печатни издания, а отскоро тотално доминират и интернет. В основния информационен поток практически не може да се промъкне неподходяща за тях информация. Обвиняват маргиналните медии и непрофесионалните журналисти, че създават „фалшиви новини“, съдържащи подвеждаща или невярна информация. Един по-сериозен анализ на основния новинарски поток обаче би го изобличил като не по-малко „фалшив“.
Разпространението на невярна информация не може да бъде спряно дори в мечтаното от нас общество. Хората не са роботи – те могат да лъжат и манипулират, понякога дори себе си. Равенството в доходите обаче ще премахне материалния мотив, който несъмнено стои зад повечето манипулации днес. А свободата за разпространение на информацията и растящото свободно време ще дадат възможност за сравнение на различните източници и проверка на всяко твърдение.
За нормално функциониране на информационната пряка демокрация ще бъде необходимо и високо ниво на компетентност на населението по редица въпроси. Към това се прибавя необходимостта от участие на тясно профилирани и висококвалифицирани специалисти за повечето от производствените процеси. Няма ли обаче опасност такава система да се превърне в технократично правителство от специалисти – учени и инженери? Не, защото превръщането на учените във властници и правителствени чиновници ще ги деквалифицира! Лесно можем да се убедим в това, като преброим властниците, които могат да бъдат наречени функциониращи учени – няма да ни отнеме много време. •
(следва)
Колектив „Буревестник“
