Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Анархизъм

Анархизмът е социална теория, чиято цел е осъществяване на анархията – на „безвластието“. С други думи, анархизмът е теория, която се стреми да създаде общество, в което отношенията между хората се изграждат на принципите на равенството и свободния договор. Анархизмът също се противопоставя на всички форми на йерархията и на авторитаризма (а не само на държавата и на капитализма), като вредни за хората и накърняващи тяхната индивидуалност.

Популярното разбиране за анархизма е антидържавно движение, но анархизмът е много по-дълбока и нюансирана теория, отколкото простото противопоставяне на правителството. Анархистите се противопоставят на идеята, че властта и господството са необходими на обществото, и вместо това предлагат кооперативни, антийерархични форми на социалната и икономическата организация на обществото. [Л. Сюзън Браун. Политиката на индивидуализма]

„Анархизмът“ и „анархията“ несъмнено са най-изкривените представи в историята на политическите теории. Често тези думи се използват за означаване на „хаос“ или „безредие“, като индиректно се смята, че анархистите искат социален хаос и връщане към „закона на джунглата“. Този процес на извращение е исторически обоснован. Политическите сили, заинтересовани от поддържането на статуквото в дадена страна, ще убеждават хората, че алтернативата на съществуващата система практически не работи и че новата форма на социална структура ще доведе само до хаос. Или, както казва Е. Малатеста: Хората, които смятат, че правителството е необходимо и че без него може да има само безредие, е естествено да твърдят, че анархията, която означава липсата на правителство, трябва да звучи като отсъствие на ред.
Анархистите искат да променят това разбиране на „здравия разум“ по отношение на „анархията“, така че хората да видят, че правителството и другите йерархични социални отношения са вредни и ненужни: Убедете хората, че правителството е не само ненужно, но и изключително вредно и тогава думата анархия няма да бъде възприемана така абсурдно, а отсъствието на правителство ще се счита за естествен закон на човешкото общество.

Произходът на думата „Анархия“

Думата „анархия“ е с гръцки произход, представката „ан“ означава „не“, „отсъствие“ или „липса“, плюс архос, което означава „владетел“, „директор“, „водач“, „отговорен човек“ или „власт“. Или както казва П. Кропоткин, Анархията произлиза от гръцки думи, означаващи „противното на властта.“
Гръцките думи анархос и анархия обикновено се използват за означаване на термините „няма правителство“ или „живей без правителство“, но строгото, първоначално значение на анархизма е „никакво правителство“. „Анархия“ означава „без владетел“ или по-широко „без власт“. Например в Кропоткин откриваме, че анархизмът отрича не само капитала, но и основните източници на властта на капитализма: закона, властта и държавата. За анархистите анархията „не е липса на ред, както обикновено се твърди, а липса на власт“. [Б. Тъкър]

Анархизмът може да бъде разбран като социална и анти-политическа идея, която изразява отричането на всяка власт, суверенитет, господство и йерархично разделение и желанието да ги унищожи… Анархизмът следователно е повече от антиетатизъм, [дори ако] държавата е централен обект на анархистичната критика. [Дейвид Уейк]

Поради тази причина анархизмът не е просто антиправителствено и антидържавно движение, а преди всичко движение срещу йерархията. Защо? Защото йерархията е организационна структура, която въплъщава и осъществява властта. Тъй като държавата е „най-висшата“ форма на йерархия, то анархистите по дефиниция са антидържавни; това обаче не е достатъчно като определение за анархизма. Анархистите са против всички форми на йерархична организация, а не само на държавната. Според Брайън Морис терминът Анархия произлиза от гръцка дума и по същество означава „никакъв властник“. Анархистите са хора, които отричат ​​всички форми на управление или принудителна власт, всички форми на йерархия и господство. Те са против държавата, капитала и църквата – „мрачната троица“ според мексиканския анархист Флорес Магон. По този начин анархистите са врагове както на капитализма и държавата, така и на всички форми на религиозната власт. Анархистите обаче се стремят също така да установят анархията, т. е. децентрализирано общество без принудителни институции – общество, организирано чрез федерация на доброволни асоциации.
Позоваването на „йерархията“ в този контекст е сравнително скорошно развитие на учението – „класическите“ анархисти като Прудон, Бакунин и Кропоткин използват тази дума, но по-рядко (обикновено предпочитат термина „власт“ ​​като синоним на „диктатура“). От техните писма става ясно обаче, че тяхната философия е насочена срещу йерархията, срещу всякакво неравенство, власт или привилегии в отношенията между хората. Бакунин говори за това, когато критикува „официалната“ власт и защитава „естественото влияние“, а също и когато казва: Искате да лишите някого от възможността да потиска неговия събрат? Тогава направете така, че никой да няма власт.
Джеф Дрон обръща внимание на факта, че тази тенденция винаги е била скрита част от „революционния проект“, но едва наскоро е реализирана в по-широкото понятие – антийерархия. Източникът на тази тенденция е ясно видим в гръцките корени на думата „анархия“.
Подчертаваме, че това възражение срещу йерархията за анархистите не се ограничава само до държавата или правителството. Това включва всички авторитарни икономически, социални и политически отношения, особено тези, свързани с капиталистическата собственост и заплатите. Това може да се види в аргументите на Прудон: Капиталът … в политическата област е като правителство … Икономическата идея за капитализма … [и] политиката на правителството или властта … са идентични … [и] са свързани по различни начини… Каквото капиталът прави с труда …, то държавата го [прави] със свободата … [Макс Нетлау].
Така установяваме, че Ема Голдман се противопоставя на капитализма, тъй като той включва хората, които продават труда си и по този начин се гарантира, че нуждите на работника и неговите съждения са подчинени на волята на капиталиста. Четиридесет години по-рано Бакунин прави същия извод, когато твърди, че при сегашната система работникът продава своя труд и свободата си за известно време на капиталиста в замяна на работната заплата.
„Анархията“ означава много повече от простата „липса на правителство“. Тя означава противопоставяне на всички форми на авторитарна власт и йерархия. По думите на Кропоткин, концепцията за анархисткото общество идва от … критиката… на йерархичните организации и авторитарните концепции на обществото и… от анализа на тенденциите, които се наблюдават в прогресивните движения на човечеството.
Затова всеки опит да се твърди, че анархизмът е просто антидържавно движение, е стесняване на значението на думата и на идеята, при което те са използвани от анархисткото движение. Брайън Морис пише: изследвайки произведенията на класическите анархисти …, както и особеностите на анархистическите движения …, е очевидно, че анархизмът никога не е имал толкова ограничено виждане [да бъде само срещу държавата]. Анархизмът винаги е бил против всички форми на властта и експлоатацията и е бил и е толкова враждебно настроен срещу капитализма и религията, защото те подкрепят държавата.
Затова анархията не е хаос; анархистите не се стремят да създават хаос или безредие. Ние искаме да създадем общество, основано на индивидуалната свобода и доброволното сътрудничество. С други думи, редът първоначално не е безредие, който се превръща изключително в ред от решения на властта отгоре.

1.2 Какво означава „анархизъм“?

Според Кропоткин анархизмът е социалистическа система без правителство. С други думи, премахването на експлоатацията и потисничеството на човек от човека е същевременно и премахване на частната собственост [тоест на капитализма] и на правителството. [Ерико Малатеста]
Следователно анархизмът е политическо движение, чиято цел е да създаде общество без политически, икономически или социални йерархии. Анархистите смятат, че анархията е жизнеспособна форма на социалната система и по този начин тя работи за максимална свобода на личността и социално равенство. Те виждат целите на свободата и равенството като взаимно обусловени в известната мисъл на Бакунин: Ние сме убедени, че свободата без социализъм е привилегия и несправедливост, а социализмът без свобода е робство и зверство.
Историята на човешкото общество доказва това. Свободата без равенство е само свободата на силните, а равенството без свобода е робство.
Има различни видове анархизъм (от анархоиндивидуализъм до анархокомунизъм), но те винаги се основават на две общи точки – противопоставяне на правителството и на капитализма. Според анархистичния индивидуалист Бенджамин Тъкър анархизмът се застъпва за унищожаването на държавата и лихварството; премахването на властта и експлоатацията на човек от човека. Всяка печалба в представите на анархистите, процентите и арендата – лихварството (тоест експлоатацията) – ги противопоставят на онези условия, които ги правят възможни, т. е. на правителството и държавата.
По-широко, по думите на Л. Сюзън Браун, връзката на обединението в рамките на анархизма е универсалното осъждане на йерархията и господството и готовността да се борим за свободата на човешкия индивид. За анархистите човек не може да бъде свободен, ако е подчинен на държавна или капиталистическа власт.
Анархизмът е социална теория, която се застъпва за създаването на анархия, т. е. на общество, основано на принципа „никакви властници“. За да постигнат това, заедно с всички социалисти, анархистите смятат, че времето на частната собственост върху земята, капитала и машините е минало; че тя е осъдена да изчезне и че всичко необходимо за производството трябва да стане собственост на обществото и трябва да се управлява от производителите на богатствата. Те твърдят още, че идеалът на политическата организация на обществото е състояние, при които функциите на правителството са сведени до минимум и че крайната цел на обществото е да сведе тези функции до нула – тогава ще има общество без правителство, с анархия. [П. Кропоткин]
Следователно анархизмът има както отричащ, така и утвърждаващ аспект. Той анализира, подлага обществото на критичен анализ и същевременно предлага виждане за потенциално ново общество – общество, което максимално утвърждава някои човешки потребности, които настоящото отрича. Тези най-основни потребности са свободата, равенството и солидарността, които ще бъдат разгледани в раздел 2. Анархизмът съчетава критичния анализ с надеждата или както изтъква Бакунин, страстта да унищожаваш е творческа страст. Не можем да изградим по-добро общество, ако не осъзнаем, че съществуващото не е такова. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *