Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Възникване на анархизма

Откъде идва анархизмът? Не може да се каже по-добре, отколкото е казано в Организационната платформа на анархокомунистите, съставена от участниците в махновското движение по време на Руската революция. Те ни казват, че: Класовата борба, възникнала по време на експлоатацията на работниците, и желанието им за свобода, доведоха до идеята за анархизма: идеята за пълно отричане на социалната система, основаваща се на принципите на класовия характер на обществото и държавата, и нейното заместване от свободно, самоуправляващо се антидържавно общество на работниците. Анархизмът не идва от абстрактните разсъждения на някой интелектуалец или философ, а от пряката борба на работниците срещу капитализма, от нуждите на работниците, от желанието им за свобода и равенство, желание, което става особено живо в най-добрите героични периоди от живота и борбата на трудовите маси. Видните анархистични мислители като Бакунин, Кропоткин и други не са измислили идеята за анархизъм, а са я открили сред масите и просто са я дефинирали и разпространявали.
Подобно на анархисткото движение изобщо, махновското движение е масово движение на работници, които се съпротивляват на властта: както на червените (болшевиките), така и на белите (царизъм/капитализъм) в Украйна от 1917 до 1921 г. Пьотр Аршинов обръща внимание на факта, че анархизмът … традиционно намира своите привърженици сред работници и селяни.
Анархизмът е създаден в борбата на потиснатите за тяхното освобождение. За Кропоткин например Анархизмът … се е родил в ежедневната борба и Анархисткото движение се възобновява всеки път, когато получава импулс от някакво голямо събитие: то идва директно от уроците на живота. За Прудон, „доказателството“ за неговите идеи за обществото, основано на взаимопомощта, се крие в революционната практика на онези работнически съюзи …, възникнали спонтанно … в Париж и Лион … [и показват, че] организацията на банките и организацията на производството имат еднакъв произход.
Всъщност, каквото и да твърдят историците, няма съмнение, че сходството между асоциативния идеал на Прудон… и програмата на Лионските застъпници за общество, основано на взаимопомощта, е забележителна конвергенция [между идеите] и вероятно Прудон е успял ясно да формулира положителната си програма по-последователно по примера на работниците от Лион. Превъзходството на социалистическите идеи вече е разбрано до известна степен от най-прогресивните работници [К. Стивън Винсент].
Така анархизмът възниква от борбата за свобода и желанието да водим напълно човешки живот в обществото, в което живеем. Анархизмът не е създаден от няколко души, откъснати от живота в дворци, гледащи към обществото и изграждащи своите заключения в своите концепции за това кое е правилно или не. По-скоро това е резултат от борбата и съпротивата на работническата класа срещу властта, потисничеството и експлоатацията. Както казва Алберт Мелцер, никога не е имало чисти теоретици на анархизма, авторът идва и записва онова, което работниците и селяните вече са успели да практикуват; авторството им се приписва от буржоазни историци и писатели, което ги прави лидери и автори (цитирайки буржоазните историци), което е още един пример за факта, че работническата класа се подчинява на буржоазните водачи. В очите на Кропоткин всички автори анархисти трябва само да изразят общите принципи на [анархизма], неговата теоретична и научна обосновка, извлечени както от опита от борбата на работническата класа, така и от анализа на еволюционните тенденции на обществото.
Въпреки това анархистките тенденции и организации в обществото са съществували, преди Прудон да хване перото през 1840 г. и да се обяви за анархист. Анархизмът се оформя като определена социална теория с развитието на капитализма. (Анархизмът се появява в края на осемнадесети век … [и] отправя двойно предизвикателство – унищожаването на Капитала и Държавата [Питър Маршал].)
Кропоткин анализира безвластническите аспекти на предишните общества и отбелязва тези, които успешно прилагат (до известна степен) анархистката организация или отделни аспекти на анархизма. Анархистките тенденции са особено забележими сред слаборазвитите народи – например повечето от коренните племена на американския континент са се организирали по твърде анархистичен начин.
Кропоткин изучава действителни примери за реализиране на анархистични идеи, предхождащи създаването на „официалното“ анархистко движение, и изтъква аргумента, че: В каменната ера хората разбират злото, което следва от позволяването на някои от тях да придобият лична власт … Следователно, те се развиват в примитивен родов клан, т. е. в общността на селото, средновековната гилдия … и накрая, в един свободен средновековен град такива институции им позволяват да се противопоставят на попълзновенията на завоевателите и на техните собствени членове на клана, които се стремят неуморно да установят лична власт.
Кропоткин поставя борбата на хората от работническата класа (от която възниква съвременният анархизъм) в съответствие с тези по-стари форми на народната организация. Той твърди, че трудовите сдружения … са резултат от същата народна съпротива срещу нарастващата сила на малцина – капиталистите в дадения случай, те са като клан, селска общност и пр. и са удивително независими, свободно обединени дейности на Парижките секции, всички големи градове и много малки „комуни“ по време на Френската революция през 1793 г.
Затова анархизмът като социална теория е израз на борбата на работническата класа и независимите ѝ действия срещу капитализма и съвременната държава, идеите на анархизма непрекъснато се изразяват в действие през цялото човешко съществуване. Повечето от коренните народи на Северна Америка и на други места, живели в практически анархизъм, са съществували хиляди години, преди да се появи анархизмът като обособена социална теория.
По подобен начин анархистки тенденции и организации съществуват във всяка голяма революция – „Срещите на града“ в Нова Англия по време на Американската революция, Парижките секции по време на Френската революция, съветите на работниците и фабричните комитети по време на Руската революция са само няколко примера (вижте книгата на М. Букчин Третата революция). Това трябва да се очаква, ако анархизмът, както твърдим, е продукт на съпротивата срещу властта. Тогава всяко общество с власт ще създаде съпротива срещу нея и ще породи анархистични тенденции (и разбира се, всяко общество без власт не може да не бъде анархистко).
С други думи, анархизмът е борба срещу потисничеството и експлоатацията, изследване и обобщаване на опита на работниците и израз на нашите надежди и мечти за по-добро бъдеще. Тази борба е съществувала, преди да бъде наречена анархизъм, но историческото анархистко движение (тоест групи хора, наричащи своите идеи анархизъм и стремеж към анархистко общество) по същество е продукт на борбата на работническата класа срещу капитализма и държавата, срещу потисничеството и експлоатацията, за свободно общество от свободни и равни личности.

Целите на анархизма

Според английския поет Шели (1792–1822) за анархистите най-важна е свободата, за себе си и за другите. Те считат също, че индивидуалността – която прави човека личност – е най-важният аспект на хуманността. Признават, че индивидуалността не съществува във вакуум, а е социално явление. Вън от обществото индивидуалността е невъзможна.
Освен това, между индивидуалното и социалното развитие съществува взаимна връзка: хората растат и се формират в обществото, като същевременно със своите действия и мисли помагат да се формират и условията за промяна на това общество (и на другите индивиди). Общество, което не се основава от свободни хора, би било общество на голи и мъртви надежди, мечти и идеи. Така създаденият от човека… колективен процес е процес, в който участват и обществото, и човекът. [М. Букчин]. Следователно, всяка политическа теория, основана било само върху социалния аспект, било само върху индивида, е лъжлива. За да може индивидът да се развива пълноценно в обществото, анархистите считат, че то трябва да се основава на три принципа: свобода, равенство и солидарност, които са взаимно зависими.
Свободата е необходима за пълния разцвет на човешкия интелект, на неговия творчески потенциал и достойнство. Човек е длъжен да мисли и да действа, тъй като това е единственият начин да развие и укрепи своята индивидуалност. Доминирането души новаторството и личната инициатива, води до еднообразие и посредственост. Обществото с максимално развитие на индивидуалността задължително трябва да се основава на доброволното сдружаване, а не на принудата и властта. Както казва Луиджи Галеани, анархизмът е автономност на индивида в пределите на свободното общество.
Ако свободата е необходима за най-пълното развитие на индивидуалността, то равенството е необходимо за истинската човешка свобода. Не може да има истинска свобода в класовото, йерархично общество, пронизано от неравенство, бруталност на властта, богатство и привилегии. В такова общество само малцината на върха на йерархията са относително свободни, останалите са полуроби. Следователно, без равенство свободата е гавра – в най-добрия случай това е „свободата“ да си избереш господар. Дори елитът не е истински свободен при такива условия, защото трябва да живее в болно общество, създадено от уродливата и безплодна тирания, и да търпи враждебността на мнозинството. Тъй като индивидът се развива най-пълно само в най-широк контакт с други свободни личности, членовете на елита имат ограничени възможности за собственото си развитие поради дефицита от свободни индивиди за взаимодействие.
И накрая, солидарността означава взаимопомощ: доброволна работа в сговор с други споделящи същите цели и интереси. Без свобода и равенство обаче обществото се превръща в пирамида от конкуриращи се класи, основана върху експлоатацията на по-нисшите класи от върха. В такова общество всеки се старае за себе си, индивидуализмът в него се развива от чувството на страх и негодувание – страх на висшите класи от негодуванието на нисшите. В такива условия не може да има солидарност на цялото общество, а само частична солидарност в рамките на класи, чиито интереси са идентични, което отслабва обществото като цяло. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *