Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Трябва да се отбележи, че солидарността не означава саможертва или самоотричане, подчиняване на своите интереси на интересите на обществото. Както Ерико Малатеста изяснява: Всички сме егоисти, всички се опитваме да задоволим нуждите си. Анархистът обаче намира най-голямо удовлетворение в борбата за благото на всички, в борбата за постигане на общество, в което той може да бъде брат сред братя, сред здрави, мислещи, образовани и щастливи хора. И този, който се е приспособил, който е доволен от живота сред робите и черпи печалбата си от труда на роби, не е анархист и не може да бъде анархист. За анархистите истинското богатство са другите хора и планетата, на която живеем.
Условието за съхраняването на индивидуалността на един човек не означава, че анархистите са идеалисти, които вярват, че хората или идеите се развиват извън обществото. Индивидуалността и идеите растат и се развиват в обществото, в резултат на взаимодействието на материалните и интелектуалните условия, които хората активно анализират и тълкуват. Анархизмът затова е материалистическа теория, признаваща, че идеите се развиват и растат в социалното взаимодействие и умствената дейност на хората (Михаил Бакунин, Бог и държавата). Това означава, че анархистическото общество ще бъде създадено от хора, а не от някакво божество или по някакъв друг необичаен принцип, тъй като небитието е най-малко проявяващо се в човешките отношения. Именно хората подготвят някакво събитие според връзката и разбирането си за нещата. (A. Беркман, Азбуката на анархизма). Анархизмът се основава на идеята за независимостта на човека, на способността му да действа и да преобразява своя живот, като смята, че е прав. С други думи, на свободата.

Същност на анархизма

Както пояснихме, „анархия“ означава общество „без властници“ или „без йерархична власт“. Анархистите не са против „авторитета“ в смисъл на ползване на експерти, които са най-знаещи, квалифицирани или мъдри, въпреки че смятат, че те не трябва да имат правомощията да принуждават другите да следват техните препоръки. В този смисъл анархизмът е антиавторитарен.
Анархистите са против диктатурата, защото смятат, че никой човек не трябва да доминира над друг. Според Сюзън Браун анархистите вярват в достойнството и в ценността на отделната личност. Властта постоянно нарушава баланса в обществото и води до самоунижение, като насърчава потиснатите да свалят правителството и да станат на свой ред властници – така се унищожават достойнството и самочувствието, които са възможни само при лична самостоятелност. Освен това, доминирането води до експлоатация, която е в основата на неравенството, бедността и социалните кризи. С други думи, същността на анархизма е свободното сътрудничество между хората, за да се увеличи максимално тяхната свобода и индивидуалност.
Сътрудничеството между хората е ключът към антиавторитаризма. Чрез сътрудничество можем да развием и защитим собствената си уникалност, както и да обогатим живота си. Свободата помага на човек да познае собственото си човешко достойнство, да осъзнае целта на живота си, като признае това качество и на другите хора и си сътрудничи с тях за реализиране на общи идеали. (М. Бакунин)
Като антиавторитаристи, анархистите признават, че взаимодействието на хората има социален характер – те си влияят взаимно в хода на своята дейност. Не можем да избягаме от „властта“ на това взаимно влияние, защото, както ни напомня Бакунин: премахването му би било смърт. И когато защитаваме свободата на масите, в никакъв случай не предлагаме премахването на което и да е от естествените влияния, които упражняват отделни индивиди или групи от индивиди. Това, което искаме, е премахването на влияния, които са изкуствени, привилегировани, „законни“, официални. С други думи, тези влияния, които идват от йерархичната власт.

Свободата

Според Бакунин свободата е уникална среда, в чиито предели достойнството и щастието на човечеството се развиват и увеличават. Тъй като хората притежават разум, отказът от тяхната свобода означава отрицание на способността им да мислят. Това отрицание е отрицание на съществуването на хората като разумни същества. За анархистите свободата е резултатът и необходимото условие за развитието на човечеството, защото: самият факт, … че човек има съзнание, създава желание да действа свободно. Жаждата за свобода и себеизразяване е основна и доминираща черта на човека. … Анархизмът предлага да се спаси чувството на собствено достойнство и независимостта на индивида от всяко посегателство на властта. Само в свободата човек може да развие напълно своите способности. Само в свободата той ще се научи да мисли и да действа. Само в свободата ще разбере истинската сила на социалните задължения, които обвързват хората и които са истинските основи на нормалния социален живот. (Ема Голдман)
За анархистите свободата е възможността на човека да постига целите си по начин, който му допада най-много. Това дава възможност на хората да бъдат инициативни и да вземат решения самостоятелно. Само свободата може да гарантира на човек неговото собствено развитие и индивидуалност. Това е така, защото, когато хората сами контролират и изпълняват собствените си решения, те са длъжни да мислят какво и как правят, а това не може да има друг ефект, освен човешкото развитие.
Свободата е предпоставка за максимално развитие на индивидуалния потенциал, който е продукт на социалното развитие и може да бъде постигнат само в обществото. Здравата, свободна общност развива свободни индивиди, които от своя страна формират общността и обогатяват социалните отношения между хората, от които тя е съставена. Социално породени привилегии не съществуват, тъй като те са юридически записани върху парчета хартия, но само когато са станали вроден навик за хората и когато всяко посегателство срещу тях е било посрещано със силна съпротива на народните маси… Всеки постига уважението (отношението) на другите, когато знае как да защити достойнството си като личност. Това е вярно не само в личния, но също и в обществения живот. (Рудолф Рокер)
Накратко, свободата е възможна само в обществото. М. Букчин пише: Фактът, че хората имат свобода, независимост и автономия в даден исторически период, е резултат от дългосрочно социално развитие, от установени традиции… В Колективното развитие – индивидите са длъжни да играят основна роля в него, ако искат да бъдат свободни.
Свободата изисква обаче необходимия вид социална среда, за да расте и да се развива. Средата трябва да бъде децентрализирана и да се основава на прякото управление на производството от работниците, защото централизацията означава принудителна власт, докато самоуправлението е същността на свободата. То гарантира, че индивидите развиват всички свои способности – особено умствените. Йерархията, напротив, замества умствената им дейност, като извършва същите операции и мисли вместо тях. По този начин, вместо да развива техните способности, йерархията създава от хората автомати и притъпява тяхното развитие.
Поради тази причина анархистите се противопоставят на капитализма и държавата. Френският анархист Себастиан Фор отбеляза, че властта съществува в две основни форми: политическата форма е държавата, а икономическата форма е частната собственост. Капитализмът, подобно на държавата, се основава на централизираната власт (на властта на шефа над работника), чиято основна цел е да държи управлението на труда в ръцете на капиталиста, а не на тези, които го извършват. Това означава, че сериозното, окончателно и пълно освобождение на работниците е възможно само при едно условие: прехвърляне на капитала, тоест на суровините и на всички инструменти на труда, включително земята, в ръцете на колективните органи на работниците. (Михаил Бакунин)
Ноам Чомски смята, че последователният анархист трябва да се противопоставя на частната собственост върху средствата за производство и на робията на заплатите, която е компонент на тази система, като несъвместима с принципа: трудът да бъде свободен и управляван от производителите.
Така свободата за анархистите означава неавторитарно общество, в което се осъществява самоуправлението на индивиди и групи от индивиди. Това означава, че анархистическото общество ще има непринудителен характер, тоест при него насилието или заплахата от насилие няма да бъдат използвани за „убеждаване“ на хората да направят нещо. Второ, това означава, че анархистите са последователни привърженици на индивидуалния суверенитет, поради което се противопоставят и на институциите, основани върху принудителната власт. И накрая, това означава, че противопоставянето на анархистите на „управлението“ е противопоставяне на централизираните, йерархични, бюрократични организации или на правителството. Те не се противопоставят на самоуправлението чрез конфедерацията на децентрализирани организации, основани на пряката демокрация, но се противопоставят на „представителите“, на делегирането на власт. Тъй като властта е обратното на свободата, следователно всяка форма на организация, основана на делегиране на власт, представлява заплаха за свободата и достойнството на хората, подчинени на тази власт.
Анархистите смятат, че свободата е единствената социална среда, в която човешкото достойнство и разнообразие могат да процъфтяват. При капитализма и правителството свободата не съществува за мнозинството, тъй като частната собственост и йерархията подчиняват наклонностите и съжденията на повечето индивиди на волята на управляващите, като ограничават строго тяхната свобода и правят невъзможно напълно да се развият всички материални, интелектуални и морални ценности, скрити във всеки от нас. (М. Бакунин) •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *