АНАРХИЯ 21

печат
» » » продължава от миналия брой

Професия

В анархосредите съществува мнение, че работата е робство и е по-добре да се уредиш да получаваш максимално, като работиш малко или нищо. Да, съвременната работа е робство, но сама по себе си работата все още е необходима за обществото. Съвременната работа е робство, но по-добре ли е да си паразит и да живееш за сметка на другите? Вместо да останеш на временна или безполезна работа, е по-добре да научиш някоя социално полезна професия, за да станеш висококвалифициран работник или инженер, лекар или учител, да бъдеш полезен и на други хора. Усъвършенствайте професията си. Пренебрегвайте кариерния растеж, но се стремете да израснете професионално.
Не е изненадващо, че сред широките слоеве на работещите хора поддръжката на анархистките идеи е незначителна. Откъде да дойде тя, ако анархистите бягат от професионална работа, ако не искат да работят в производствения сектор на икономиката?
Ако овладеете една професия, изучете сродни с нея. Тясната специализация прави човека зависим от работното място и от началствата. Изключително важно е да сте готови да напуснете работата си по всяко време, ако обстоятелствата го изискват  – например нежелание да изпълните изискванията на ръководството или ситуация, в която началникът ви е хванал с анархистка пропаганда.

Самореализация

Всеки човек от детството си има мечти. Те могат и трябва да бъдат реализирани. Човек, който знае как да живее въпреки всичко, предизвиква симпатия. Увлеченията и хобитата са дейност, благодарение на която се придобиват и развиват полезни умения, опит и нови познанства. Много от това ще бъде полезно в борбата.

Активизъм

Социалният активизъм е изтощаващ начин на живот, изпълнен с трудности и жертви. Като се впуснем в този път, ние се съгласяваме да се откажем от значителна част от живота си заради борбата за по-добър живот за всички. Няколко дела на месец не са достатъчни. Анархизмът не се нуждае от подаръци. Всеки ден трябва да си задавате въпроса „Какво полезно за нашето движение направих днес?“. Анархистката дейност на активиста трябва да бъде в съответствие с общата философия на живота. Ако това липсва, ако най-важното е да оцелееш на всяка цена, ще се провалиш. Активистът не мисли за това, че има твърде много врагове, че шансовете за победа са малки, че човек може да се предаде.
Активистът мисли по различен начин: цялата държавна система е зло и следователно трябва да бъде унищожена с всички налични средства, без компромиси. Дори ако трябва да умре, това не безпокои активиста. Победата все пак ще бъде негова: той не се отказва, не трепва, не позволява да бъде унизен. Самочувствието, достойнството, гордостта за него са по-ценни от живота. В същото време има много хора, които търпят да бъдат тъпкани, тормозени, най-важното за тях е да си спасят живота. Всичко, казано дотук, не е за тях.

ГЛАВА 4: „КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?“

Анархизмът като обществен строй

Анархизмът е общество, в което всички хора са равни по отношение на потреблението (то ще бъде организирано според нуждите на всеки и според възможностите на икономиката), по отношение на управлението на производството и по отношение на управлението на целия живот. Анархизмът е система, в която обществото се управлява чрез пряка демокрация – това е системата от общи събрания (в кварталите, в предприятията), на които са подчинени координационните комисии, избрани за решаване на различни технически задачи. Събранията ще бъдат свързани с федерацията, обединени от общи икономически, научни проекти. Хората съвместно ще решават какво и как да произвеждат. В основата на икономическата дейност ще бъдат нуждите на човека.
Целта на анархизма е да създаде система без държава, основана на три принципа:
Самоуправление под формата на пряка демокрация
Цялата власт принадлежи на събранията на гражданите по местоживеене и работа. На регионално ниво основните събрания (асамблеи) определят временно упълномощени делегати с възможност за незабавно отзоваване. Системата на асамблеите ще обхване цялото общество, от всеки дом до цялата планета.
Обществена икономика, производство според нуждите
Справедливият икономически модел включва отказ от експлоатацията на труда. Обществената собственост и колегиалното сътрудничество ще заместят частната собственост и наемния труд. С течение на времето икономиката ще се отдалечи от стоково-паричните отношения, производството ще се основава на нуждите на гражданите, на екологичните изисквания, на ергономията и пестенето на ресурсите, трудът ще бъде избавен от непривлекателните си характеристики.
Лична свобода, мултикултурно общество
Всеки човек ще бъде свободен да избира своите културни предпочитания – такива явления като масова или патриархална култура ще отидат в небитието. Обществото ще бъде органично съчетание от най-разнообразните културни тенденции, предпочитания, стилове и вкусове.
Пътят към тази цел преминава през социална революция.

Революция

Властимащите няма да си отидат доброволно. Напротив, те ще се вкопчат във властта със сетни сили, без да се гнусят от кръв и измама.
Анархистите не могат да извършат своя собствена революция само със свои сили. Те само показват на обществото нови методи за борба, разширяват хоризонта на възможностите. В идеалния случай анархистите трябва да станат подбудители на народните въстания.
Анархистите не се стремят към завземане на властта.
Борбата за смяна на обществото се провежда с помощта на социални движения. В нашите страни засега има само наченки на такива. Задачата на анархистите е с агитация и с пример да въздействат върху тях. Анархистите искат преките действия да станат основният метод за борба на социалните движения. След това те искат тези движения да стигнат до пълното разрушаване на старото общество и изграждането на анархистко общество. Това е социалната революция. Революцията – това са обхванатите от социалните движения работници, безработни и студенти, завзели фабриките, територията и университетите, борбата срещу държавните сили и реорганизацията на обществото на основата на свободата и равенството.
Анархистите обаче трябва да подготвят самите себе си за революционната борба.

Обхват на действията

В първата глава вече беше споменато, че различните сфери на действие не са равностойни – има приоритети, има по-малко важни. Има четири крайъгълни камъка/направления за анархизма:
– вътрешен растеж
– разпространяване на анархистични идеи
– пряко действие
– въстание

Вътрешен растеж

– Първо, необходимо е изучаване на анархистичната теория. За да направите това, ви е необходима библиотека и видеотека. Полезни са и исторически курсове по анархизъм за начинаещи, лекции и дебати по основни и актуални въпроси.
– Второ, членовете на движението се нуждаят от полезни умения. За да ги получат, се провеждат семинари, обучения, брошури за информационна сигурност, поведение при демонстрации или арести, за използването на специфични програми, изработване на шаблони, графити и др.
– Трето, имаме нужда от бойна подготовка. Освен индивидуалното обучение в секции за бойни изкуства, съществуват и редица специфични задачи. Да се устои на натиска на ченгетата по време на акция, да се окаже силна съпротива на фашистите, да се неутрализират особено ревностните случайни граждани, желаещи да ви предадат в ръцете на „правосъдието“, да могат да се използват оръжия, да се приготовляват помощни средства като коктейли Молотов – всичко това е резултат от предварителна колективна подготовка.
Ето списъка на специалните умения, които един анархист е много важно да ги притежава:
– битка в редиците на строя, борба с нож, борба с тояга, ефективни техники, причиняващи болка, стрелба по цели, противопожарна тактика, полеви тактики, пиротехника и електротехника.
Мнозина вероятно ще зададат въпроса: защо да изучаваме стрелба и пр. Защото, когато настъпи революцията, ще бъде късно за обучение – всеки анархист трябва да може да използва оръжие.

Разпространение на идеите

Защо държавата днес е много по-силна от всякога и капиталистическите „ценности“ не предизвикват критики у повечето хора? Живеем в общество, в което властите имат мощна информационна индустрия. Медиите могат да унищожат хилядолетната памет само за две-три поколения или дори по-бързо.
Какво имаме като алтернатива? Централните новинарски сайтове и блоговете в основните социални мрежи са половината от битката. Улиците изискват нашето ежедневно внимание. Графити и стикери са основният инструмент на уличната пропаганда. Ключови места на градовете са транспортните центрове и прилежащите им територии, през тях преминава максималният брой на хората.
Да се действа само в транспортните центрове обаче е недостатъчно. Проблемът е, че възрастните поколения вече са формирани хора. Младостта, напротив, е много по-отворена към смели идеи. Затова основният акцент трябва да се постави върху младежта от горните класове и студентите. Гимназии, професионални училища, колежи, университети, общежития – това са основните точки за разпространение на нашата анархистка пропаганда. Разкривените, надраскани надве-натри надписи са вече отживелица. Рисуването под шаблон е минималното, по-желателни са пълноценни графити. Опитайте се да направите снимки в цвят и композиция, експериментирайте. Не забравяйте да правите снимки и видео. Когато материалът е достатъчен, направете видеоклип и го пуснете в мрежата.
Друг ефективен метод на пропаганда са радикалните действия и „незаконните“ шествия. Радикално действие би могло да бъде окачване на банер на мост, хвърляне на боя върху символичен предмет (например посолство), увреждане или унищожаване на обект (например унищожаване с коктейл Молотов на открита реклама с антинароден характер).
Незаконното шествие е единственият процес, който може и трябва да бъде организиран от анархисти. Участието на отделен блок в демонстрациите на либерали или левичари е предимно в полза на последните. Освен това то оказва отрицателно въздействие върху самоорганизацията на движението, тъй като участието в разрешен акт е много по-лесно от извършването на незаконно шествие. Не забравяйте и за дупелизачеството на пасивните активисти пред всякакви боклуци и спецслужби. Незаконната демонстрация е истинският показател за мобилизационните способности на анархисткото движение. •

Анархисти от Белорусия
(следва)


 

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *