АНАРХИЯ 21

печат
» » » продължава от миналия брой

За нелегалните шествия избирайте сенчести тесни зони. Големите пътища намаляват ефекта от числеността, докато на малките улици броят на хората е по-впечатляващ. Маршрутът трябва да се обмисли, така че да не се задържате на една улица повече от няколко минути. Използвайте всички особености на терена, за да попречите на претърсванията и преследването от ченгетата.
Полезно е да се предвиди в маршрута преминаване на административната граница на районите: тогава ще има объркване между ченгетата от различни райони. Особено важно е в последния етап от маршрута да се осигури наличието на близка непроходима зона за автомобили. Това могат да бъдат паркове, река с пешеходен мост или железопътни релси. Така участниците ще могат да се откъснат по-лесно от преследването.
Внимателно разработете маршрута, направете го възможно най-променлив. Осигурете ключови транспортни центрове за разположението на съгледвачите. Също така съгледвачът трябва непременно да бъде близо до местния централен пост, за да докладва незабавно за активността на „сивите“. Съгледвачите трябва да бъдат мобилни – моторът е най-препоръчителен. Има смисъл предварително да се премине маршрутът пеш в компанията на другари от различни групи. Не трябва да има ситуации, когато всичко е възложено на един човек.
На шествието трябва постоянно да се скандират лозунги, да горят факли и димки, да се оставят графити с шаблони и да се лепят максимален брой стикери. За района такава акция е събитие. Тя ще бъде обсъждана от местните жители, а графитите и стикерите ще напомнят за акцията.
Общо правило за всяко радикално действие е осигуряване на отразяване в новините на същия ден (най-късно на следващия).

Пряко действие

Основната задача на анархистите е с цялата си сила и собствен пример да допринесат за усвояване на прякото действие от народа, което само по себе си води до освобождението на потиснатите.

Протести на жители

На първо място, анархистите трябва да дойдат на срещите на жителите и да разберат какви настроения царуват там. Не трябва да има никакво отделяне като самостоятелна фракция, не е необходима и конкретна символика. Хората трябва да чувстват, че хора като тях са дошли на помощ, а не са някаква екзотична секта. В същото време не трябва да скривате мнението си от жителите.
Трябва да се запознаете с най-активните и решително протестиращи, за да разберете по-добре настоящата ситуация и на кого може да разчитате. На митингите трябва по всякакъв начин да се предотвратят легалистките настроения и да се изобличат опитите на политиците да водят протестите. Добро логично продължение на митинга е блокирането на пътища и атакуване на „обществени“ обекти (огради, строителна техника, административна сграда и др.)
Следващата стъпка е агитрейдът. Необходимо е бързо да се направят тематични стикери и шаблони, и да се разпространяват в цялата околност. Подгответе листовки и ги разпръснете в пощенските кутии и/или ги подпъхнете под вратите на апартаментите. Не забравяйте да се опитате да координирате действията и лозунгите си с местните активисти, без да им налагате решения – действайте гъвкаво. Трябва да се разбере, че ние не целим реклама на нашата организация, както правят политиците. Ние насърчаваме развитието на самоорганизацията на народа. И накрая, радикалните действия. Строителни огради, строителна техника и материали – това са основните цели. Не забравяйте да включите групата на операторите за снимки. Акцията трябва да бъде оповестена публично на следващия ден.

Работническата борба

Когато възникнат работнически вълнения, трябва да действате по същия начин, както с жителите. Опитайте се да дойдете на срещите като съпричастни, в никакъв случай не се позиционирайте като отделна политическа сила – т. е. без знамена, транспаранти и други атрибути. Запознайте се с активисти, подкрепете радикалните настроения и принципите на прякото действие в разговори и речи, помогнете на работниците с техническа работа. Прилагайте агитрейда с лозунги за работниците, извършвайте радикални действия. Обекти могат да бъдат офиси и мениджъри на имоти, а в някои случаи и оборудване на предприятието.
Изключително важно е да се разкрие подривната роля на казионните профсъюзи. Те често представляват голяма заплаха за работническото движение. Противопоставя им се идеята за анархосиндикалната борба, обяснява се, че профсъюзите са бюрократизирани за класовото сътрудничество и компромисите, докато синдикатите са за прякото действие на самите работници. Ако в разговор с работниците чувствате, че събеседникът не е готов за пряко действие, но се нуждае от преки отговори на въпроса „Какво да правим и как да го правим?“, не се отклонявайте и не навлизайте в абстрактното мислене. Идеята за работнически контрол (ситуация, в която работниците проверяват счетоводните „книги“ на компанията, следят за редовното плащане на заплатите, търсят подобрение на условията на труд, забраняват на администрациите да уволняват работници без съгласието на работната сила) – макар и умерено – ще ги накара да мислят в правилната посока, защото е логична, продължаването на тази мисъл ще бъде самоуправление.

Какво да се прави, ако няма сериозни вълнения?

Анализирайте ситуацията, изберете най-обещаващата група работници. Най-добре е да бъдат млади работници. Маркирайте на картата местата на работа на избраната група и започнете да действате. Направете сайт на работническото движение или използвайте съществуващите, ако има такива. Подгответе тематични шаблони и стикери, започнете да обработвате околността. Помислете за съдържанието на агитацията – лозунги като „работи, купувай, умирай“ или „права не се дават, права се вземат“ не вършат работа. Бъдете конкретни, наричайте нещата със собствените им имена.
Отделно, подгответе агитация с призив към работниците да ви напишат по пощата какви са проблемите в тяхната работа. Със сигурност много хора ще има за какво да говорят.
След като анализирате информацията, изберете най-ненавижданите началници и започнете радикални действия. Те могат да бъдат акции срещу техните офиси, собственост (коли, апартаменти) и лично срещу тях. Не забравяйте своевременно да качвате актуализациите на сайта. Трябва да разберете, че ченгетата и специалните служби ще се заемат с вас, затова точките за информационна сигурност трябва да се следват перфектно. Не трябва да има публичност, дори в рамките на анархисткото движение!

Отряди за самоотбрана

В допълнение към споменатите по-горе насоки, антифашистката и антиполицейската могат да бъдат полезни. Проблемът с тези движения е, че при постигане на някакъв успех всички те постепенно затихват, да не говорим за присъщите им реформистки и аполитични тенденции. Антифашизмът обаче е щит срещу неофашистки групи, с чиито ръце властите могат да се опитат да се справят с нас (както се е случвало неведнъж в историята). Движението на Античенгетата може да намали нивото на беззаконие на полицаите, да принуди боклуците да се съобразяват с нас. Такива са условията за оцеляване на анархисткото движение.

Потребителските кооперации

Значителна част от анархистите са работници или студенти, които живеят за своя сметка. Храните за по-голямата част от тях са едни и същи, особено ако много от тях практикуват балансирана диета. Организирайте колективно закупуване на нужните продукти директно от производителите. Освен очевидните предимства – спестяване на разходи – тази практика е уникална с това, че можете да се установите директни отношения с работещите на село. Това е голям опит на истинска самоорганизация, така се създават социални мрежи. За държавата е трудно да унищожи такива мрежи поради тяхната децентрализация, аморфност и поради сложността на съдопроизводството. Ако по-рано само интелигенцията беше надеждна социална база на анархистите, в близко бъдеще това трябва да се промени в посока на кооперативните мрежи.
На тази основа следва да възникнат и други икономически проекти, по-конкретно прогресивни селскостопански кооперации, занаятчийско производство за потребителския пазар, автономно предоставяне на жилища. Кооперацията обаче не може да промени самата социална система.
Друго важно за нас е: да създадем своя икономическа база и инфраструктура за анархисткото движение. Така или иначе всички анархисти работят някъде и е по-добре да работят за себе си, отколкото за чорбаджиите. Инфраструктурата е земя, помещения, оборудване и транспорт, които могат да се използват за проекти за вътрешен растеж (семинари, обучения, тренинг и др.) Също така, алтернативните проекти служат като пропагандна платформа на нашите идеи, показват на практика, че икономическото самоуправление е възможно и полезно.

Въстание

Все още ни предстои да напишем тази глава. За да победи анархизмът, революцията трябва да бъде в глобален мащаб и това няма да бъде еднократен акт, защото държавите ще се опитат да смажат въстаналите. Няма гаранция, че революцията ще се разпространи бързо от страна в страна. Ако революцията обаче е започнала – трябва да се борим.
В основата на въстаническите сили влизат групите, които извършват най-радикалните действия като палеж и унищожаване на обекти, физическото въздействие върху властимащите и експроприацията. Именно тези групи, в случай на въстание, ще трябва да съставят първата линия на атака и да предадат опита на другите. Колкото по-добре е подготвен всеки от нас, толкова по-малко жертви ще изисква революцията.
Няколко думи за стратегията на борбата през 21 век. Конфронтацията на огромни фронтове, наситени с войски, потъна в забвение. Средствата за стрелба са достигнали такова ниво на развитие, че всяка голяма концентрация на вражески войски може бързо да се удари от мощни високоточни удари от самолети и ракетни сили. След това бомбардираните бойни групи се локализират и атакуват от артилерийски, танкови и моторизирани пехотни формирования. Разгромът завършват немногочислени специални сили. Обикновените войски днес служат по-скоро като окупиращи, отколкото като ударни сили.
На такава огромна мощ само партизанските тактики, които виетнамските въстаници или афганистанските муджахидини са използвали успешно, са в състояние да се противопоставят, последвани от разпръскване.
Друго ефективно средство за борба е тактиката на градските бойци (герилерос), когато основни действащи звена са малки групи от по няколко души. Ден след ден те атакуват военни и полицейски постове, правят засади и унищожават административния апарат на врага, а в решителния момент се концентрират и атакуват големи цели като летища, казарми, затвори (с цел освобождаване на политическите затворници) и др.
Основният принцип на „герилята“ е „бий и бягай.“ Целта ѝ не е да побеждава добре въоръжения и многоброен враг в открит бой, а да го измори с безкрайни ужилвания на „оси“, да му внуши чувство на страх и несигурност, да му причини човешки, икономически, пропагандни и морални щети, несъвместими с неговите способности, да унищожи неговия административен апарат. Въстанието е възможно само ако има солидна социална основа за цялото движение, когато многобройните пропагандни групи имат подкрепата на големи обществени движения и материална база. Пропагандата без пряко действие е немощна, прякото действие без пропаганда е сляпо, а въстанието без двете е обречено. •

(следва)
Анархисти от Белорусия


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *