АНАРХОИЗВРАТЕНИЗЪМ

печат
Навсякъде пишат, че анархизмът има много течения, обединява голямо разнообразие от възгледи.
Вярно е. Така както химичният елемент въглерод притежава възможности за образуване на огромен брой различни по свойства съединения. В основата обаче стоят няколко неизменни и постоянни характеристики на въглерода, разнообразието е следствие от тях. По същия начин основните принципи на анархичната идея, идеята за свобода на всички чрез свободата на всеки и обратно, позволяват богатство от форми и варианти, за описанието на които не би стигнала дебела книга.

В тази статия обаче, първа от поредицата, ще ангажираме вниманието на читателя с лъжетеченията. Не липсват идеолози, които се хващат за един от неделимите аспекти на анархизма и конструират от него “течение“, че и “последна дума в анархичната теория“. Или скришом подменят принципите с невинни на пръв поглед заместители – и пак развиват “течения“. Или, вманиачени по разнообразието, разширяват понятията, така че да натъпчат в умотворенията си всичко, зърно и плява, мед и катран.
Защо го правят?
Предположенията са две: изява на “полезни идиоти“, петимни за лична слава “на инакомислещи“. Както казват руснаците: няма по-лошо нещо от глупак с инициатива. Второто обяснение: преднамерена идеологическа диверсия, предприемана от съзнателни противници на анархизма с цел забаламосване на потенциалните революционери. Като частен случай на това обяснение е възможно и “кражба на имидж“ – някои реакционери, забелязвайки привлекателността на анархизма, гледат да се наметнат с неговите одежди в полза на своята партийно-бизнесменска група.
Кое от тях е вярно?
Труден въпрос. Като че ли полезните идиоти преобладават. Някои са мотивирани от страха да не пострадат, заемайки се с революционна дейност. Други – от недостиг на самодисциплина, трети наистина от неизлечима незрялост – на такива е достатъчно да им подхвърлят отгледана в лабораториите на специалните служби демагогемна муха, нататък те ще бръмчат самостоятелно, с жар и непоклатим инат. Още повече, че такива “течения“ хем правят апологетите им “различни“ в собствените им очи, хем им дават относителна гаранция за безопасност – кой ще тръгне да ги преследва или тормози, след като са безвредни за системата, но пък вредни за антисистемното?
Изводът е неутешителен – глупостта е трудна за преборване, а на властниците им е доста лесно да манипулират масите, без да плащат на полезните идиоти за енергичната им дейност по обезверяване на хората.

В следващите статии ще коментираме манифеста на “анархо“-капиталистите от Украйна, понеже напоследък се наблюдава отново ръст на този вид болно мислене в доста страни от бившия “соц“ лагер, достигнало е и до Куба, където действа легална партия на “анархо“-капиталисти и убеждава кубинците да рипнат от тръна на кастровия държавен капитализъм върху глога на “бездържавния“.
“Анархокапиталистите“ не се отнасят към категорията “полезни идиоти“, те са типични съзнателни противници на човешката свобода. За тях – в следващия брой, а в този ще опишем тъкмо идиотите, най-общо наричани “пацифисти“.
“Пацифистите“ са в настъпление в Русия и Източна Европа, подкрепени от “инициативи“ от Запада. Основните им тезиси гласят:
1) всяко насилствено събаряне на властта води до появата на нова власт; и сочат като “доказателство“ болшевиките (нарочно “забравяйки“, че болшевиките се стремят към завземането, а не ликвидирането на властта);
2) анархията е за “осъзнати“ и “самоуправляващи се“ ентусиасти, които се събират в “комуни“ и дават личен пример.
При опит за дискусия с пропагандистите на това недоразумение, като изчистим ругатните срещу “жадните за кървави революции маниаци“, се изясниха доста любопитни положения.
Според “ненасилствените анархисти“ било недопустимо отнемане на частната собственост чрез заплахи и насилие. На въпроса, как тогава правим експроприация на едно предприятие в полза на работниците, ясен отговор не последва. Вероятно “пацифистите“ смятат, че ще убедят капиталистите сами да дарят богатствата си на простолюдието, изтъквайки “позитивния пример“ на благотворителни персонажи от сорта на Бил Гейтс.
“Пацифистите“ са твърди, поне на приказки, в убеждението си, че “не бива да стреляме първи“. Нека, казват те, държавата ни нападне, тогава ще се съпротивляваме. Как ще се съпротивляват? Щели да намерят, щом се наложи, оръжие – и така. Но нали това оръжие трябва да попадне в умеещи да го ползват ръце! Трябва да има предварително сформирани отряди за самоотбрана, да са тренирали, да знаят какво правят! Не, не, не – отвръщат “пацифистите“. Подготовка към насилие е недопустима, не е анархично.
Ха така… Дават ли си сметка, че това е рецепта за клане, за напразни жертви? Не, отговарят, вижте преди няколко седмици в Хамбург – там точно така спонтанно действаха, без командири, без отряди.

Какво да им кажеш на такива? Че Хамбург не е даже намек за истинска война? Че завърши с победа на властите, както завърши съществуването на социалните центрове в Болоня преди по-малко от месец? И че “чакането да нападнат първи“ е малце закъсняло – държавите са нападнали народите си има-няма преди 50 века?
Ударили на камък, пробваме да изясним какво разбират “пацифистите“ под “комуни“. Алтернатива ли са те на капиталистическата система? Способни ли са да се самоиздържат, да не ровят в кофите за боклук на капитализма? Могат ли да се защитят… оп, това вече го мъчихме. Добре, могат ли да изградят свое паралелно общество, което да измести капиталистическото без “кървава революция“?
Оказа се, че “комуните“ били подобни на сезонни събори. Инициативата се наричала “племето на Дъгата“ и виреела по цял свят. Разбира се, че се издържали сами! Продавали сувенири, произвеждали софтуер… Чакайте, господа-другари пацифисти, продаването не е ли капитализъм? Ами поне компютри сглобявате ли си?
Пацифистите започнаха да се дразнят и се върнаха на любимата си мантра, че “всяка революция е кървава и води до по-лоша власт“. Че комуните им, ако нещо ги заплашва, чергаруват на друго място, разпръсват се и после се събират там, където властта не може да ги намери. Признаха, че компютрите си ги купуват все пак. Не успяха да обяснят що им е тогава алтернативното. Но настояваха, че “вместо революции трябва да се правят скуотове“.
Прекратихме “диалога“, понеже бе казано достатъчно.
Получава се, че анархията наистина не е за всеки, а само за “просветени“. Те не се бият, те бягат. Държавата все някога сама щяла да умре, та тогава “осъзнатите“ катунари ще се появят и светът ще е техен…

Властта открай време хаби сили и средства, за да затваря или изселва несъгласните с нея. А тези тук “пацифисти“ ѝ спестяват усилията – самите те търсят глухи места.
Властта открай време се напряга да пресича антивластническа пропаганда. Пацифистите не се и натискат да пропагандират нещо на “неподготвените умове“ – пропагандата била вид натрапване, принуда, а така “анархистите не правят“.
Властта съществува, за да пази собствеността на чорбаджиите от ратаите. Пацифистите не възнамеряват с пръст да пипнат чорбаджийското, а на ратая ще предложат да стане клошар и да се крие като хлебарка от господарите, не да им извие ако не врата, то поне ръцете.
За капак пацифистите бурно се обиждат, когато ги наречеш “платени провокатори“. Не били платени.
Ами още по-зле тогава. Платеният агент знае какво прави и за какво.
Неприятното в случая е, че подобна “идеология“ печели популярност, като принизява анархизма от идеология на борба за свобода до субкултура, чието съдържание се изчерпва с фетиши – дрешки, музика, жаргон, шаблони на поведение. Модна линия за страхливи безделници. Исторически погледнато, секти с подобни възгледи и “тактика“ е имало винаги, още откакто царува държавността. Те не са повлияли върху масовото съзнание, не са го “просветлили“. Нещо повече – благодарение на тях властта е укрепвала без силна съпротива срещу себе си, като днес разполага с богат опит и множество средства за оцеляване и неутрализиране на противниците си.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *