Атаман Маруся и „Черната гвардия“

печат

или истината и измислиците за анархистката Мария Никифорова

Срещу малцина изключителни личности са хвърляни толкова кал и лъжи, колкото срещу Мария Никифорова, чието име гърми по цяла Украйна по време на гражданската война в Русия.

Ученичка на Огюст Роден

Родена е през 1885 година в град Александровск (днешен Запорожие). За детството и младостта ѝ е известно само това, че на 18 години се присъединява към бойната организация на есерите и участва в много терористически актове. В 1908 г. е арестувана и осъдена на 20 години каторга.
Първоначално лежи в Петропавловската крепост, а след това в Наримската каторга, където организира въстание и бягство на затворниците, успява да стигне до Владивосток, нелегално преминава в Япония и след това в Америка.
Там попада под влиянието на анархистите-емигранти от Русия, работи в редакциите на техните вестници “Вперед“ и “Голос труда“ на руски език. Под различни псевдоними публикува злободневни статии и остри фейлетони, в които проявява ярък публицистичен талант. Мария участва също в организацията “Съюз на руските работници в САЩ и Канада“.
След три години на Мария тази рутина става досадна и тя се отправя в Испания, където възглавява отряд на испанските анархисти. При неуспешен екс на банка бива ранена и с фалшиви документи заминава на лечение във Франция. В Париж Мария Никифорова взима уроци от великия Огюст Роден, където престарелият скулптор я счита за една от най-талантливите свои ученички.
Според някои сведения, в Париж тя се омъжва за професионалния чешки революционер-анархист Витолд Бжостек. В края на 1916 година Мария Никифорова получава офицерско звание и в качеството на военен инструктор е изпратена на Балканите, където се водят военни действия. Като узнава, че в Русия е започнала революция, Мария бърза да се завърне. През април 1917 година пристига в Петроград, заедно с Александра Колонтай, с която се е запознала още в Париж, активно ораторства по митингите, изобличава Временното правителство, което, по нейно мнение, узурпира властта в страната.
В началото на юли 1917 г. отива в Кронщад, където призовава матросите да вървят под черното знаме на анархията на щурм срещу Зимния дворец. Юлският опит на анархокомунисти и болшевики да свалят правителството обаче завършва с провал, Ленин се крие в Разлив, Колонтай попада в затвора, а Мария Никифорова се завръща в Александровск.
Броени месеци са нужни на Мария Никифорова, за да сформира боеспособни “черни дружини“ в Александровск, Екатеринослав (днес Днепропетровск), Одеса, Николаев, Херсон, Мелитопол, Юзовка (Донецк), Никопол и други градове. През есента на 1917 година те на практика контролират цяла южна Украйна, която фактически става независима от Петроград и Киев. Тя нарича това “втора революция“, призвана да демонтира държавата като апарат на насилието – не само със слово, но и с дела.
За да въоръжи отряда на Нестор Махно например, тя провежда блестяща операция по разоръжаването на Преображенския полк. Обучена като френски офицер, Мария Никифорова разбира, че е необходимо да осигури редовно снабдяване на отрядите на “Черната гвардия“ не само с оръжие, но и с продоволствие и фураж, за да не ограбват мирното население. На банкери, търговци и земевладелци тя налага големи контрибуции. Например, от александровския фабрикант Бадовски тя експроприира един милион рубли.
В отговор, пострадалите капиталисти засипват Петроград и Киев с жалби, в които описват мнимите зверства на разпасалата се анархистка. През септември 1917 година по заповед на комисаря на Временното правителство в Александровск, Мария Никифорова е арестувана и затворена под стража. На следващия ден всички предприятия в града обявяват стачка. Властта е принудена да освободи Мария, а работниците я пренасят на ръце от тюрмата до зданието на градския съвет на работническите, селските и войнишките депутати.
Мария Никифорова се превръща в народна героиня, в символ на борбата за свобода и независимост. Даже враговете ѝ признават, че тя лесно намира общ език не само с работниците и представителите на интелигенцията, но даже с белогвардейските офицери.
Като убедена анархистка, тя избягва насилието. Днес в някои популярни издания може да се прочете, че по време на похода в Крим нейният отряд се е отличил със зверски убийства на офицери и даже е разграбил Ливадийския дворец, но всичко това са само непотвърдени слухове. Известно е, че след реч на митинг във Феодосия, веднага е избрана в изпълкома на областния селски съвет. Освен това тя създава в града отряд на “Черната гвардия“. Също така радушно Мария Никифорова е посрещана в другите градове и села на Крим, където пропагандира анархистическите идеи.

През февруари 1918 година Мария Никифорова се оттегля от ръководството на отрядите на “Черната гвардия“, за да се посвети на пропагандистка работа и да разяснява на населението принципите на анархизма. През втората половина на февруари обаче в Украйна настъпват войските на Германия и Австро-Унгария. Мария отново е принудена да оглави отряд от 580 души с две оръдия, седем картечници и бронирана машина, с които участва в тежки боеве с немците, но силите са неравни.
През април Мария Никифорова със своя отряд се озовава в Ростов, където е арестувана от болшевиките, които я обвиняват в грабежи на мирното население. Нестор Махно се обръща за поддръжка към командващия съветските войски в южна Русия Антонов-Овсеенко, който изпраща на своите следната телеграма: Отрядът на анархистката Мария Никифорова, както и самата тя, са ми добре известни. Вместо да се занимавате с разоръжаването на такива революционни бойни единици, бих ви посъветвал да се заемете със създаването им.
Делото се води в края на април при открити врати и се нарича “съд на революционната чест“. Нестор Махно си спомня: Трябва да се каже истината: болшевиките са майстори в измислянето на лъжи и всякакви подлости против другите, обаче петимата съдии, сред които нямаше нито един анархист, единодушно оправдаха революционерката и всички обвинения против нея бяха снети. Мария отново оглавява своя отряд и успешно воюва против белите в Брянск и Саратов, държи се крайно независимо и предизвикателно. Мария Никифорова не крие критичното си отношение към съветската власт. Не е удивително, че скоро отново се озовава в тюрмата. Когато научават за това, група бивши политемигранти се обръщат към болшевиките с послание: “Ние, бивши политически емигранти, завърнали се от Франция, сме възмутени от злостните, гнусни слухове, разпространявани от буржоазния печат за другарката Мария Никифорова. Познаваме я от емиграция и сме уверени в нейната безусловна политическа честност и лична безкористност: задържането ѝ в тюрмата считаме за вредно и безчовечно“.
Скоро след съда Мария напуска Москва и заминава за Гуляйполе, където се занимава с възпитателна работа, организира училища, ясли и болници. Болшевиките обаче знаят дейния ѝ характер, очакват от нея някакъв пореден трик и излизат с версията, че е съпричастна към взривяването на зданието на Московския комитет на РКП, в резултат на който загиват 12 души. Това обаче става на 25 септември, а Мария Никифорова още в края на август е заминала от Гуляйполе с мъжа си за Крим. Там тя възнамерява да организира “третата революция“, като създаде на полуострова крепост на анархизма.
През септември 1919 година Никифорова и съпругът ѝ са арестувани. Военно-полевият съд на бялата армия, който заседава в Симферопол, я обвинява в подготовка на покушение срещу генерал Слащев и я осъжда на смърт. Белогвардейският журналист Амфитеатров разказва: На съда Никифорова се държа великолепно, съвършено спокойно прие смъртната присъда и заяви: “Вие друго не можете да направите с мен – само да ме обесите!“ Прощавайки се с мъжа си, тя заплака.

Смъртта на Мария Никифорова предизвиква нова вълна от слухове и сплетни. По цяла Украйна се появяват лъже-Маруси, представящи се за Никифорова (“Маруся“ я наричат най-близките ѝ другари) и делата на тези Маруси започват по-късно да се приписват на великата анархистка. Плъзват слухове, че са я видели в Париж, където се занимавала с подривна работа по нареждане на ОГПУ.
През 1926 година в списание “Каторга и заточение“ е публикуван мерзък пасквил за пребиването на Никифорова в Новинската тюрма. Някаква полунормална каторжничка изведнъж си спомнила, че Никифорова не била жена, тъй като никога не сваляла пред другите жени връхната си рубашка и не ходила заедно с другите на баня.
Както е известно, Жана д’Арк преди изгарянето е била подложена на медицинско освидетелстване, което е позволило да бъдат опровергани подобни слухове. Мария Никифорова преди екзекуцията е прегледана от лекар и ако са били открити някакви патологии, това би станало известно незабавно, още повече, че белите власти са се опасявали от бунт.
Най-вероятно появата на пасквила е била продиктувана от желанието на болшевиките да компрометират анархистката, за която в южна Украйна дълго не престават да се носят легенди. Унищожени са даже всичките ѝ снимки, с изключение на затворническата. Да изтрият напълно паметта за тази необикновена жена, на болшевиките обаче така и не се удава.

Евгений Княгинин


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *