Бедните крадат да оцелеят, богатите – да богатеят

печат
Медиите описаха случката в обичайния формат „всяко чудо за три дни“: БИЗНЕСМЕН не плащал няколко месеца на работник, работникът прибрал 2-3 машини от обекта и си тръгнал. Работодателят събрал мутри, нахълтал в дома му и го пребил до смърт. Един час го пребивал, с почивки. Без да му докривее. Когато го арестували, взел че припаднал от „вълнение“. Чак да ти домъчнее колко чувствителни били българските УБИЙЦИ бре!

Отзвукът от „инцидента“ в „обществото“ се оказа слаб, в диапазона между равнодушие и лениви спорове „може ли да се краде“ и „колко лошо е да ти причернее“. Голям минус за българите по този повод, поне за онези, които коментираха в интернет и по радиото случилата се диващина. Голям минус и за разни „протестъри“, които се надигат срещу едно сирийско семейство, но подвиват страхлива опашка пред един БИЗНЕСМЕН.

Излиза, че в масовото съзнание на народа ни кражбата е лоша само ако те хванат. Не е лоша, когато е кражба, извършена от работодател – просто се нарича „неплащане“. Лоша е, ако работникът „вземе чуждото“ – трябвало било „да подаде оплакване“.
Колкото до смъртоносния побой – ами, случва се, „причерняло му“ на чувствителния БИЗНЕСМЕН. На работника явно му е „прибеляло“, когато месеци е карал на вересия.

Българинът, онзи от средните статистики, когото обаче съвсем не абстрактно срещаме всеки ден навсякъде, се е примирил с мутрокрацията. Възмущава се само когато е сигурно, че няма да бъде бит, но и тогава гледа да внимава с възмущението. Мутрите – това са държавата. Не, не са я „превзели“, тя изначално си е тяхно дело. Държавата краде – на едро, и то без да е изпаднала в сиромашия. Държавата убива – особено ефективно през „здравеопазването“: допуска някой да бъде заразен при терапия с хепатит, след което изтъква хепатита като повод да не получи лечение от първоначалното си заболяване; отменя в последния момент пътуване в чужбина за трансплантация, понеже нещо там не станало според бюрократичния протокол – няма значение, че някой ще умре на прага на спасението, важното е БУМАГИТЕ на чиновниците да са наред. ЗАКОНОВАТА процедура била важна, не човешкият живот.

Нима някой преби по този повод държавни служители? Задето КРАДАТ и УБИВАТ? Задето нехаят за язовири, пътища, тунели, които вземат жертви?

БИЗНЕСМЕНЪТ ще се отърве. Ще му намерят „смекчаващи вината обстоятелства“. Ще му дадат десетина години, от които ще излежи половината, и то надали в режим, в който излежава трите си години затвор един пенсионер, откраднал в супермаркет ЕДНО ЗАМРАЗЕНО ПИЛЕ. БИЗНЕСМЕНИТЕ, когато се случи да попаднат в пандиза, изкарват достатъчно комфортно – имат пари, които са ОТКРАДНАЛИ от всеки свой работник, даже когато са му плащали редовно, защото практиката на капитализма ВИНАГИ се състои в присвояване на значителна част от изработеното. Тоест – пак е кражба,… но поръсена със „светената вода“ на ЗАКОНА.

Пребит ли е някой работодател за това?
Не?
А ТРЯБВА!

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *