Бизнес моделът на Илон Мъск

печат
В предишния брой описахме начина, по който един от новите кумири на 21 век, Илон Мъск, натрупва първите си милиони. Тук ще разкажем как прилага същия модел, вече в по-голям мащаб, за да изгради имиджа, който по-късно му позволи да влезе в голямата игра с парите на държавата.
След продажбата на първата си компания Илон продължава с инженерните си иновации, основава друга компания наречена „Екском“ (X.com), която се занимава с електронни разплащания. Към този момент (1999–2000 г.) това може да се нарече толкова революционна технология, колкото и жълтите страници или телефонният указател в Интернет. Банките прехвърлят пари по електронен път от десетилетия, а потребителите на електронни устройства – от години. Този път Мъск не се занимава изобщо с техническата част на нещата, а направо наема работници, които да свършат работата вместо него. По всичко изглежда, че предлаганата услуга се нуждае от сериозна реклама, защото се налага компанията да дава пари в брой на всеки нов потребител (20 долара за нов потребител и 10 долара за препоръка), за да привлече клиенти. След като услугата набира популярност (повече от 200 хиляди потребители за първия месец), започват техническите проблеми. Излиза, че системата не е добре проектирана, нито реализирана качествено, поради което е неспособна да обслужи голямо количество потребители. Компанията има само един основен конкурент, това е Конфинити (Confinity), с когото е вкопчена в жестока битка за потребители. Забележителни са методите, използвани в схватката – и двете компании увеличават размера на премията за нов потребител, вместо да се надпреварват в качеството на услугата или революционни технически решения. Конкуренцията се свежда до финансова канадска борба. Когато става ясно, че „невидимата ръка на пазара“ просто ще удуши и двете компании, в духа на истинската конкуренция те решават да се слеят, с което ефективно да монополизират услугата. Името на новата компания е Пейпал (PayPal). Вместо да го изобличат като пазарен монополист, огромно количество статии твърдят, че Илон предвидил бъдещето, като основал компанията.
След като установява монопол, очакваме, че гениалният инженер вече има поле да развихри целия си талант…, но не, отново ни сполетява силно чувство на дежа-вю. Компанията бива купена, през 2002, от гиганта в електронната търговия Ибей (eBay) за сумата от 1,5 милиарда долара. Делът на Мъск от тази сума възлиза на приблизително 180 млн. долара или 12% от компанията. Отново можем да направим сметка кой управлява компанията в момента на продажбата ѝ – нещата не са се променили сериозно от времената на Zip2.
Отново цената е фантастична без рационални причини за това. Отново всичко това изглежда като източване на огромни суми от компании към индивиди. Отново изплува името на Грег Кури, който обра маята от Zip2. Отново огромни суми пари се влагат в „разработката“ на технологии, известни от дълги години.
Изглежда закупуването на „визионерска“ компания е лесен начин директорът на голяма компания да сложи ръка върху голяма сума от парите ѝ по „законен“ начин. Въпреки фантастичните инвестиции създадените продукти едвам успяват да работят, вероятно са разработени набързо само с цел да се заеме някаква пазарна ниша. За налагане на продукта на пазара се използват чисто финансови средства, което изключва всякаква възможност на „конкурентния“ пазар да участват хора, които не разполагат със суми, далеч надхвърлящи най-смелите мечти на всеки наемен работник. Вижда се, че предлаганият продукт далеч не е с високо качество и надеждност, още едно от нещата, обещавани от радетелите на свободния пазар. Като капак на всичко конкуренцията изглежда се свежда до кратък пазарлък за дяловете при сливането на компаниите с цел монополизиране на пазара.
Хората, които реално завъртат парите, и в тази сделка остават в сянка. На преден план излиза „визионерът“ Мъск, който няма нищо против да обяви спечелените пари и да се представя като „гения милиардер от бъдещето“, който скоро ще бъде напомпан с държавни пари. За това обаче – в следващата статия. •

Федерико де Соя


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *