Блажени години, капитализмът беше млад

печат
През средновековието – периодът, който историците идентифицират с феодализма, феодалните отношения далеч не представляват една световно доминираща икономическа система. Всъщност, средновековието е период на изключително разнообразни икономически отношения и форми. Феодализмът съвсем не е ограничен само до Европа и приема разнообразни форми, но дори и в рамките на европейския континент, наред с него процъфтяват много други икономически модели, като селската община на запад, славянската задруга на изток (включително по българските земи), системата на гилдиите в свободните градове, индивидуалните стопанства, занаятчийството и т. н. Ако решим да класифицираме различните икономически модели, разпространени през средновековието, по критерии като свобода, демократичност и свободна инициатива, то всички гореизброени форми попадат в графата на доброволната и свободна икономическа инициатива, а извън нея остават феодалните отношения и робовладелството. Тази класификация е изключително важна за разбирането на капитализма като икономическо явление, тъй като, въпреки претенциите си за свободна инициатива и доброволност, той стъпва именно на феодализма и робовладелството, като надгражда и реформира техните институции.

Когато говорим за капитализма и буржоазията, е важно да започнем от нейния състав. Буржоазните историци прокарват сюжета за изобретателните и работливи занаятчии, които разширяват своята дейност – инвестират спестените пари в създаването на манифактури, а по-късно и на фабрики, за да се превърнат в индустриални капиталисти. Всичко това не просто е неточно, то е лъжа. Първите капиталисти са градските търговци и банкери. С разширяването на световния пазар, те натрупват капитали, които им позволяват да заграбят огромно количество частна собственост и да организират производството. Всъщност именно производствата, организирани от прохождащата „едра“ буржоазия, разоряват градските занаятчии, които просто не могат да се конкурират с тях и се превръщат в наемни работници на същите. Банкерите и търговците, една от най-презрените през средновековието обществени групи, стоят в основата на капиталистическата експанзия и създаването на пазарната икономика, базирана на частна собственост и наемен труд.

Десните историци и анализатори обичат да описват зараждането на капитализма като освобождаваща тенденция, рушаща оковите на феодалното подтисничество и църковната власт. Те обаче пропускат да споменат, че от самото начало домогващата се до властта капиталистическа класа бързо успява да се интегрира в старите властови отношения, като новосъздадената от нея национална държава е удобен компромис между нея и старата аристокрация, с която успешно дели властта поне до средата на 20 век. Нещо повече, новосъздадената институция на частната собственост – фундаментална за развитието на капитализма – не е нищо повече от наследник на старата феодална собственост и успешно интегрира старите йерархични и властови отношения на суверена в лицето на частния собственик и неговата неограничена власт.

Отношенията между аристокрацията и буржоазията се преплитат по всички възможни линии. Замогналите се градски търговци и банкери масово изкупуват титли от разорени аристократични семейства. В същото време, голяма част от представителите на старата привилегирована аристократична класа бързат да се възползват от новата система и разширяването на световния пазар, като масово заграждат земите си и ги обявяват за частна собственост. В тях те заменят старите феодални отношения с капиталистическия модел на наемния труд – процес, при който голяма част от селяните са прогонени от земята, тъй като стават ненужни за новия господар – частния собственик. Манията по заграждане на земите се развихря дотолкова, че стари аристократи и новобогаташи започват да заграждат и земите на свободните селяни с насилие и държавен терор. В Англия този исторически период става известен сред историците като „Голямото заграждане“.

Същото наблюдаваме и в държавническите дела. Представителите на буржоазията влизат в парламентите, където, заедно със старата привилегирована класа, си поделят правото да експлоатират народните маси. Въведени са закони, според които право на глас по време на избори имат само мъжете – едри земевладелци. Всякакви претенции за демократичност бледнеят пред факта, че на практика над 90% от населението в капиталистическите страни е напълно изключено от държавното управление. Нещо повече, така нареченият „свободен работник“ звучи като понятие с положителна конотация, докато реалността, пред която са изправени самите работници, е доста по-мрачна. Оказва се, че единствената свобода, която получават всъщност, е „освобождението“ им от земите, от които са прогонени и набутани във фабриките. Самият режим в първите капиталистически фабрики е умопомрачаващ: 13-14-часов работен ден, без почивка, при нечовешки условия. Надзиратели обикалят, следят и наказват работещите срещу нищожно заплащане, което не винаги стига дори за храна. Гладната смърт, така разпространена сред масата от безработни обезземлени селяни, често чука на вратата и на тези, имали „късмета“ да бъдат наети във фабриките.

По това време в Англия (но не само) са приети наказателни закони „срещу безделниците“. Безработните са затваряни в частни трудови домове, в които са принуждавани да извършват робски труд без заплащане. По това време големите индустриални градове се пълнят с прогонени от земите им бивши селяни, останали безимотни. Напливът е толкова силен, че мнозина от тях остават трайно безработни, не могат да си позволят да плащат наем и живеят на улицата. Тогава държавническият „гений“ достига нови висоти. Отговорът на въпроса, който стои пред тогавашната власт – „Как да се справим с морето от бездомници“ – за тях е ясен: „Да ги забраним!“. Бездомността се криминализира, бездомниците са залавяни, изтезавани и дамгосвани, а при повторно залавяне – екзекутирани.

Всички тези основополагащи за капитализма и пазарната икономика събития се случват в Европа. Тази статия изобщо не разглежда колониалното натрупване, основано на геноцида, робството и ограбването на цели народи отвъд океана, които се оказват решаващи за пълното господство на капиталистическите отношения в целия свят. Капитализмът е система, изградена върху и поддържана от експлоатация, държавно насилие и класово разделение. Роден при специфичните условия на разпадащия се феодализъм и завладяването на света от европейските империи, днес той все по-трудно може да претендира както за морална състоятелност, така и за икономическа ефективност. •

Никола Петканов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *