Борбата с експлоатацията

печат
Фондация, която се бори с „трудовата експлоатация“, пуснала обява – работа в чужбина, чудесна заплата, високи надбавки за извънреден труд, гратис жилище, не е нужна нито специална подготовка, нито знаене на чужд език.
За една седмица постъпили над 100 молби от кандидати, предимно мъже, всички със средно и висше образование.
А каква работа? Бране на ЗЕЛЕН ХАЙВЕР в Северно море…
Случката предизвиква много въпроси.
Що за образование имат хора, вързали се на обява за ЗЕЛЕН ХАЙВЕР?
Колко трябва да са отчаяни, за да се цанят за съмнителна работа, съмнителна поради щедрите обещания?
Отделeн е въпросът за „борбата с трудовата експлоатация“, защото всеки наемен труд е експлоатиран.
А и у нас, особено „за туризма“ има внос на работна ръка от Украйна и Молдова – хора, които се радват на 230 евро на месец… и които често биват уволнявани, след като „не се представили добре през ИЗПИТАТЕЛНИЯ СРОК“, съответно с още по-малко заплащане за СРОКА, а понякога и без това. Нашенските синдикалисти говорят спокойно за това, а активистите на фондациите даже дума не обелват. Мълчаливо съгласие: с ДРУГИТЕ може, ама с НАШЕНЦИ – това е възмутително,… когато става в чужбина, тоест ако те експлоатира РОДЕН работодател, туй не било нещо чак толкова лошо, нали все пак СЕ РАЗВИВА ИКОНОМИКАТА.
Затова е обяснима позицията на виден патриот с министерски пост, че не бива да има надбавки към заплатите за трудов стаж по специалността – и той сам си каза: идвам от бизнеса, за мен такива глезотии са неприемливи.
За бизнесмените, които „създавали блага“ (нима лично? нима без хилядите си наемни работници?), всяка надбавка – камо ли фиксирана „минимална работна заплата“ – е „поощряване на мързела“. Крадецът вика дръжте крадеца – класика!
Какво направиха големите ни синдикати? Хукнаха при бащицата, който милостиво позволи да не отменят надбавките, а министърът-патриот се извини, „задето си казал личното мнение“.
Същият министър, който обяви оградата по границата за „национална гордост“. Е, щом кадесари се гордеят как са „служели на държавата“, при все че оная държава била антибългарска и антинародна по собственото им признание. Ще пропуснем приказките за това, че всяка държава е антинародна – четете Ботев, не само бийте път „по неговите стъпки“, продължаваме по темата. Та по темата е хубаво Синдикатите да си опичат ума с кого имат работа в Тристранната комисия.
Да си опичат и за бащицата – той върна на поста сваления шеф на НДК, а сега същият шеф е под следствие.
Синдикатите така или иначе отдавна са си опекли ума. Те добре знаят своята роля: не защита на работниците, а сдържане на недоволството им, компромиси с работодателите и с държавните чиновници. Компромисът на прасето с Коледа – заколване под упойка.
Това е главното зло на капитализма – безчовечността, не неефективността, нерядко е ефективен, макар пак по нечовешки критерии, според абстрактни за обикновения гражданин „макроикономически показатели“.
Тази тема, дори дискутирана, всъщност е под похлупака на премълчаването, защото едно пустословие за нехуманността на „пазарната икономика“ е на дело замълчаване.
Функционерите на фондации и казионни синдикати, склонни на компромиси с тази система, са нейни съучастници.
Да го имат на ум, защото не се знае кога ще бъде потърсена сурова сметка на дребни и едри експлоататори, а особено на техните съучастници и оправдатели – и Руската революция избухна изненадващо.
Помагачът на чорбаджията винаги е повече мразен от самия чорбаджия.

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *