Буря в чаша водка

У нас, в нечистата и несвята република България, мероприятието вече мина и възрастта за пенсиониране пълзи нагоре – достатъчно бавно, така че да се постигне ефектът на сваряване на жива жаба, без тя да се усети и да се спаси с един скок вън от тенджерата на котлона.
Руснаците обаче, облъчвани от държавната си пропаганда, че вървят по „различен“ път, останаха смаяни от внезапното решение по „дълго отлаганата, наболяла пенсионна реформа“. За тях вдигането се оказа рязко – за мъжете, от сегашните 60 години до 2028-а ще станат 65; за жените, от сегашните 55 до 2034-та ще скочат на 63.
Впрочем, тепърва ще видим дали недоволството ще излезе извън сурово модерираните интернет форуми, извън традиционното място за „бунтовни речи“ – у дома в кухнята, извън приятелски кръг, в който човек пак внимава дали някой от приятелите не припечелва с доноси.
Пенсията като явление е нож с две остриета. От една страна – уж социална придобивка, възможност да не блъскаме до гроб като осъдени на доживотна каторга. От друга – пенсията е средство за контрол над населението, и то над онази част, която вече не е млада, но още не остаряла до физическо и умствено безсилие да промени нещо в обществения живот. Затова Бисмарк, който въвел пенсионната система в Германия, е казвал, че издръжката на старците е чудесно лекарство против революция, защото подвежда младите да кротуват.
Свикнало веднъж с благината на пенсионирането, едно общество роптае, ако тръгнат да му я отнемат. Властимащите обаче не пипат грубо, отракани са. Разликите в размера на пенсиите, индексациите, категориите труд и други дреболии не са призвани толкова да постигат „справедливост“ (справедливостта е единствено в разпределение на благата според индивидуалните потребности на всекиго), а да създават повод за караници. От научни работници до неквалифицирани работяги, всички са въвлечени в свадата „а защо на теб повече от мен“. При това, въпреки очакваното „по-образованите“ да проявяват разбиране, тъкмо те мрънкат най-много, и то по два повода: едно, че било „неправилно“ да вземат съизмерима с един багерист пенсия, а другото, че държавниците не ценят специалистите достатъчно.
Това е то манталитетът на зависимия от държавната милост човек!
Русия в момента преглъща острия залък на държавническата „грижа“. Моментът за обявяване на „реформата“ е избран хитро – насред световното първенство по футбол, заради което в най-големите и ключови градове на страната е в сила „специален режим на сигурност“ – тоест протестни улични изяви са забранени.
Дори да нямаше такава пречка, колцина ще решат, че си струва сбиване с полиция и „гвардейци“ (жандармерия) заради нещо, което ще се случи след 10-16 години? Ами дотогава – я камилата, я камиларя! А и при пословичната руска корупция, човек все ще намери начин да се уреди, да изкръшка – в съгласие с „ценностите“, с които е закърмван още от епохичката на генералните секретари на КПСС. Така че правителството има защо да се държи самоуверено. Бисмарковото лекарство действа, дори при обявена намалена доза.
Единственото, което ще се случи – разиграване на политически игри. Опозиционните „сили“ в Русия, колкото и бутафорни и немощни да са, вече захапаха повода да си направят самореклама. Алексей Навални, набеден за „алтернатива“ на настоящия самодържец, отправи призив за протести на 1 юли – в градовете, където не действа „специалният режим на сигурност“ – и публикува свои ценни разсъждения по темата. Цитира статистики, че средната продължителност на живота на руснаците не достига до 65 години, че при сегашните демографски тенденции до пенсия не ще доживеят 40% от мъжете и 20% от жените в Русия.
Въпреки немногобройните за руските мащаби спонтанни улични изяви, въпреки пуснатите петиции, признаци за истинска протестна вълна няма.
Навални продължава със саморекламата – твърди, че повишаването на пенсионната възраст е за прикриване на грамадните разхищения. Само че руснакът е свикнал властта да краде, би го шокирало разкритието, че не краде. На всичкото отгоре, с това повишаване на пенсионната възраст, руските поданици на царя-ченге пак имат повод да сочат Европа, в която за пенсия е нужно да натрупаш повече годинки.
Така че, уви, поредната буря в чаша вода.
Истинската буря предстои – когато добивът на петрол и газ в Русия намалее поради изтощаването на лесните за изпомпване находища, когато китайските стоки окончателно съсипят местното производство, а с това изядат и работните места. Неслучайно бандата в Кремъл увеличава финансирането на силовите ведомства и държавния апарат – общо 38% от бюджета. Допълнителни милиарди рубли ще облажат научните изследвания за нови оръжия, системата на затворите, жандармерията и, разбира се – пенсионираните служители от репресивните органи.
Сирийската авантюра на Путин показа реалната боеспособност на днешната руска армия. Тя е силна само срещу слаби, зле въоръжени… и цивилни. Чужди, свои – няма значение.
Провалът на „изправянето от коленете“ е очеваден. Най-високотехнологичната сфера, каквато е космонавтиката, стремително се спаружва – по съветско време средно за една година са изстрелвали толкова спътници, кораби и апарати, колкото днешната държавна космическа агенция през изминалите двайсет години, които покриват залеза на царуването на Борис Елцин и изцяло властването на Владимир Путин. Новоназначеният чиновник „по космоса“ плещи несвързани глупости по медиите. Изгражданото от болшевиките „величие“ върху кости изветрява с всяка година. Едното ядрено оръжие им остана – докога ли?
Съвременна Русия все повече наподобява онази на династия Романови, която се взриви за няколко дни от състояние на почти пълно покорство на народа, силна полиция, мощна количествено армия и абсолютен диктат на официалната идеология. •

Шаркан