България днес – поглед отвън

Този кратък доклад беше представен на конгреса на Интернационала на анархистките федерации през юли 2019 г. Намираме, че би било полезно за българските читатели да се запознаят с него и да си представят как изглеждат нещата в нашата страна, погледнати през очите на външния наблюдател.


Хората
Темпът на нарастване на населението е един от най-ниските в ЕС и света. 85% от хората са с български етнически произход, но малцинствата от роми и турци увеличават своята част в населението. Повечето от хората живеят в големите градове, докато населението в по-малките региони остарява. Ако тази тенденция се запази, населението в средата на този век ще бъде почти половината от населението при разпадането на съветския блок и етническата му структура ще бъде съвсем различна. Има редица причини за тези тенденции, но изглежда най-важната е, че хората продължават да „бягат на запад“ през последните три десетилетия или да търсят работа в големия град след приватизацията и ликвидацията на старата икономика в малките населени места.
За да разберем процесите в България, е важно да знаем, че управляващата класа практически не се е променила след установяването на „комунистическия“ режим. Победителите в Студената война приеха капитулацията на съветската номенклатурна класа и подкрепиха превръщането ѝ в „червена буржоазия“ за сметка на пълното подчинение на тяхната политика. В сравнение с другите страни от Източния блок, съпротивата срещу този процес е най-ниска в България, така че резултатът вероятно е по-лош.
Никога в страната не се е състол дебат за произхода на управляващата класа. 30 години след „промяната“ широко разпространеният имидж на „успешните бизнесмени“ е толкова култивиран, колкото и в Западния свят.
От падането на комунистическия режим през 1989 г. страната се преориентира към изцяло капиталистически вид икономика. Процентът заети в обществения сектор е сходен с този в големите капиталистически икономики като Великобритания например. Цялата добивна промишленост е в частни ръце, доставките на горива и суровини за енергетиката се контролират също изцяло от частни корпорации с произход Русия или САЩ.
Държавата постепенно се отказва от всичките си социални задължения, следвайки стриктно „препоръчаните“ неолиберални практики.
Трудно е да се прецени дали икономическото състояние на хората се подобрява. Една от основните причини за това е, че официалната статистика се манипулира, не е постоянна, основните групи се променят, а критериите варират. Ситуацията привидно се подобрява след приемането на страната в ЕС. Въпреки това, хората в България са сред най-бедните в съюза със средна заплата от 457 евро за 2018 г., което я поставя на 28 място от 28 страни. Всички обществени услуги като образование и медицинска помощ просто се разпадат и стават достъпни само за платежоспособните. С последните промени в здравеопазването и режима на достъп до болниците например, неолибералният министър Петър Москов отряза достъпа на най-бедните – и съответно неосигурени – до друга медицинска помощ освен спешната.
Икономическото неравенство в България продължава да расте. Със стойности на индекса на икономическото неравенство за 2016 г. надхвърлящ 8 при средна стойност за ЕС около 5, страната е отново негативен лидер в цялата общност.
В последните няколко години част от олигарсите, наследници на старата върхушка от предишния режим, успя да наложи тотална хегемония над икономиката и политиката в страната. Сериите от съдебни процеси и убийства изглежда приключи и сега управляващата класа изглежда по-обединена от всякога. Икономическата политика, следвана от правителствата, издигнати от тази класа, следва стриктно „препоръчаните“ мерки на строги икономии и либерализация на пазара и по този начин обслужва интересите на местните властници и чуждестранните им господари. В страната се развива „колониален тип“ икономика, ориентирана към износа на суров ресурс и мръсни производства.

Общество
Повече хора получават висше образование, но качеството на това образование непрекъснато спада. Системата на средното образование почти изцяло е контролирана от държавата. Има натиск от различни неправителствени организации за промени в тази област с цел пренасяне на обществено финансиране към частни училища. Здравеопазването е също държавно организирано, но функционира на псевдопазарен принцип и е в частни ръце. Качеството на предлаганите здравни услуги, също както и на образованието, стабилно спада през годините – тенденция която трудно може да бъде променена.
Практически всички медии са притежание на няколко големи корпорации или са държавни. Алтернативните източници на информация явно са неспособни да се преборят с влиянието на корпоративните и държавните източници на информация.

Политика
Политическите партии са точно като в останалите държави – разделени на „ляво“ и „дясно“, но на практика преследващи една и съща програма с минимални разлики.
Основната политическа „алтернатива“ е всъщност носталгичен поглед към дните на Съветския съюз и на изток – към по-тесни политически отношения с Русия.
Синдикатите изцяло си сътрудничат с държавата и бизнес организациите. България е страната от ЕС с най-малък брой стачки на човек от населението. Лидерите и на двата големи (и единствени) синдиката в страната са членове на бордовете на директорите на различни частни фирми.

Идеология
Неолибералният – и напоследък неоконсервативният – дискурс изцяло доминират в медиите. Единствените популярни „алтернативи“ са всякакъв вид смесица от различни популистки митове с националистически, болшевишки и метафизичен произход, които обикновено могат да бъдат проследени до съветските дни. В същото време те споделят по-голямата част от философията и ценностите на капиталистическата пропаганда.
Малкият брой публични протести, които не са контролирани от правителството, са идеологически доминирани от най-десните. Така автентичните социални проблеми се заменят с фалшиви такива. Два последни примера са демонстрациите срещу промените на „Закона за закрила на детето“ и презастрояването на морския бряг, които издигнаха искания на неща като „християнско семейство“ и „наистина свободен пазар“. В същото време увеличението на цената на тока премина незабелязано.
Трудно можем да кажем, че политическите партии стоят на някакви идеологически позиции. Парламентарната опозиция на бившата комунистическа партия изостави почти всички връзки с марксизма-ленинизма. Публичните ѝ послания са миш-маш от носталгия за законността по време на „комунистическите“ времена, националистически заплахи от мигранти и ЛГБТ, и притеснения за бизнес климата в страната. Управляващата партия следва практически същите теми, като съответните корекции се основават на действителните нужди на правителството – например носталгията е по пред-комунистическите времена.

Управление и държава
Политиката на всяко правителство изглежда прилага следните три правила, по ред на появата им:
– Следвайте инструкциите от глобални и регионални международни фактори като САЩ, ЕС, Русия, Турция и пр.
– Следвайте интереса на управляващата класа („1%“ от населението, което притежава и се възползва от ресурсите на страната)
– Спечелете избирателна подкрепа (обикновено чрез предприемане на действия по незначителни проблеми).
Държавата поддържа сравнително слаба армия, но сравнително силна полицейска сила.
На практика засега няма политически репресии, но бяха създадени институции на „Специализирания наказателен съд“ и „Специализирана прокуратура“, занимаващи се с показно преследване на неудобните на политическата власт. Тези нови институции спретнаха няколко показни процеса с цел дискредитиране на неудобни фигури. Политическото статукво се гарантира от контрола на икономическия елит над всички забележими политически движения. Когато възникне някакво местно движение, ако политическите движения не могат да получат контрол над него, престъпните банди, контролиращи уличните хулигани, се включват, за да държат ситуацията под контрола на управляващата класа.

Международна ситуация
Въпреки старанията на българското правителство да изпълни едновременно поръчките на САЩ, ЕС и Русия, то се оказа заложник на сблъсъка между Русия и НАТО. Съответно Турция се очертава като опасен съсед и предвид значителното турско малцинство в страната. Също така в региона оказва влияние нестабилната гръцка икономика и кризата с македонския етнос. На този фон България лесно може да се превърне в поле на бойни действия или да бъде залята от вълни на миграция.

Съпротива
Хората в България са свикнали да „живеят в криза“ от 1989 г. насам. Елитът намира различни начини да заглуши безсилието, но понякога народът излиза на улицата, като през 2013 г., когато след поредица възмутителни назначения хората излязоха да се оплачат. Гневът лесно се овладява от националистическите партии и поредица от правителствени промени. „Съпротивата“ обикновено се състои в това, че хората обвиняват цигани, бежанци, Русия и САЩ за нещо.
Отбелязахме някои положителни тенденции. Неолибералният дискурс, който доминира в медиите, не дава надежда на повечето хора. Темите за социалната несправедливост бяха напълно изоставени от основните „леви“ организации и това отвори място за анархистките идеи да звучат актуално. Трябва обаче да кажем, че с малки изключения анархистите не успяха да се възползват от тази възможност за популяризиране на своите идеи, а като алтернатива неолибералните политици и медии (т. е. управляващата класа) поставиха неоконсервативните дискурси и досега успешно блокират прогресивното развитие. •


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *