„Велики“ мисли на „велики“ хора

печат
Веднъж Роналд Рейгън казал пред журналисти: Правителството не решава проблеми, то ги финансира.
Важно самопризнание. Представете си – някъде възниква някакъв проблем. За решаването му се създава екип, който получава бюджет да работи… и тук се запитайте: екипът от бюрократи нима ще се разбърза да решава проблема, вместо спокойно да си папка отпуснатото финансиране до заслужената пенсия. Решаването просто не е изгодно. Правителството е щедро към бюрократите, гарван гарвану око не само не вади, но и споделя намерената мърша. Проблемите са проблеми за едни (мнозинство) хора, но обилна хранилка за други (малцинство). Тъкмо това е онази несправедливост, която анархистите искаме да премахнем веднъж завинаги.
Най-великият контрареволюционер на всички времена, Владимир Илич Ленин писал в писмо до съратници: Честността в политиката е в резултат на сила, лицемерието – в резултат на слабост.
Красиво звучи. Много вярно. Стига да не идваше от устата (или ръката с писалка) от един отявлен лицемер. Ако политиците, професионални лицемери, са „слаби“, нима „силен“ е народът, който позволява и търпи това лицемерие?
Колкото до Ленин и неговата „мъдрост“, предвид историческите факти, ако приложим неговата формула по неговата глава, то се получава, че болшевиките, чийто вожд бе въпросният, никога не са били силни, никога не са се чувствали такива, иначе не биха лъгали на всяка крачка.
Наследилият трона на болшевишки вожд след Сталин, придворният му палячо и палач Никита Сергеевич Хрушчов в разговор в тесен кръг произнесъл присъда, под която попадал и той самият: Политикът е човек, който обещава на народа да построи мост там, където и река няма.
Урок по лицемерие е преподавал и милиардерът Стив Джобс – икона за мнозина. Казал е: Ако се държиш самоуверено, сякаш нищо не може ти се опре, това работи. Престори се, че контролираш ситуацията, хората ще ти повярват.
По някое време стигнал до дълбокомисления извод, че колкото по-стари ставаме, толкова повече поумняваме и постепенно разбираме, че ръчният часовник за трийсет долара и часовникът за триста долара показват едно и също време.
И една мисъл от човек, известен като консервативен както в живота, така и в работата си, но достатъчно честен като учен – астрофизикът Фред Хойл, за когото думата велик не се нуждае от кавички. До края на дните си се е инатил да признае теорията на „Големия взрив“. През 1957 г. е написал научнофантастичен роман „Черният облак“, преведен и издаден и у нас. В него, с прямотата на учен пише:
Пълна и окончателна загуба на власт – това е най-ужасната перспектива, която политиците могат да си въобразят. Всичко друго помръква пред нея.
И – добавям от себе си – заради това са готови на всичко, за да не изгубят най-свидното им. Пак според реплика от Фред Хойл: След като така и така ни чака наказание, можем да си позволим престъпление.

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *