„Велики“ мисли на „велики“ хора

печат
Този път представям небезизвестните Бенито Мусолини, Владимир Путин, Ал Капоне и Йозеф Гьобелс. В тази компания определението „свестен човек“ приляга само на гангстера, когото американската държава успя да хване и осъди единствено за неплатени данъци – не толкова защото е било невъзможно другото, а понеже посягането на законния рекет на властта представлява наистина най-тежкото престъпление в нейните очи.
Затова започвам с една негова крайно уместна забележка, доста по-неизвестна от прочутото му С добра дума и револвер се постига повече, отколкото само с добра дума: Капитализмът – това е легалният рекет на управляващата класа.
Твърди се, че именно Ал Капоне въвежда в употреба думата „рекет“. Води се и автор на израза „пране на пари“. Родом от Бруклин, Ню Йорк, той прави кариерата си на мафиотски тартор в Чикаго. Неслучайно в Щатите понятието „чикагски политик“ и по-общото „илинойски политик“ е нарицателно за мафиозна политика или политическа мафия. Комай последният им губернатор още е в дранголника, следващ светлия пример на много свои предшественици. Капоне е „бизнес приятел“ на мнозина градски големци, включително кмета, а за известно време е и кумир на обикновените граждани (носи му се робинхудска слава). Прекалено е избухлив обаче, за да задържи тази си репутация. Кървавите улични войни с конкуренти отблъскват симпатиите на хората.
Подобно на Капоне, Мусолини също е буен и славолюбив персонаж. Политическата си кариера започва като марксист-социалист, отхвърляйки внушаваната от баща му почит към Бакунин. Достига високи позиции и печели голямо влияние в социалистическата партия, но с началото на Първата световна внезапно променя убежденията си, отива на фронта, прегръща идеологията на „Велика Италия“. Оттам нататък го знаем като създател, идеолог и вожд на фашизма. Във фашистката доктрина лесно се виждат опити за „подобряване“ на постулатите на Маркс, така както самият Маркс на практика е дал съвети за усъвършенстване на капитализма (вместо формулиране на теоретичните и организационни основи, нужни за унищожаването му). При все умелата си демагогия (ненапразно Ленин е харесвал дучето, сродни души), баламосала милиони италианци, а после и други народи, в крайна сметка фашизмът изисква жертви, с каквито отрезвяващите хора не са съгласни. Изглежда не са приемали буквално словата на вожда си, че здравето на нацията изисква водене на войни, в които да участва всяко поколение. Участието във война обаче включва умиране, осакатяване, загуби на близки – все неща, които не вдъхновяват нормален човек. В началото на възхода на фашизма Мусолини все пак печели сърцата на масите с някои безспорно верни констатации, като тази:
Демокрацията е правителствен режим, който дава или се опитва да даде на народа илюзията, че той, народът, е господар в страната си. Горко на повярвалите в това.
Така дучето пробутва на сънародниците си илюзията, че е възможна партия, държава и партия-държава, която „ще се грижи за добруването“ на поданиците си. За тази си измама накрая беше възнаграден от италианците с разстрел и обесване на трупа му с главата надолу.
Интересното е, че Гьобелс смята Мусолини за „недостатъчно революционно настроен деец“. Йозеф Гьобелс, също като началника си, е жертва на нереализирани амбиции – мечтае за поприще на литератор, журналист, но не постига нищо, преди да се запише в нацистката партия. Известен е най-вече с изказването си: Повторена многократно лъжа става истина. За тази статия обаче избрах нещо показателно:
Бий негодника! Помни, че ако някой отнема правата ти, имаш право да го унищожиш!
Естествено, когато заедно със съучастниците си идва на власт, се погрижва обезправеният германски народ да не може да бие негодниците, а само да напада като насъскано куче собствени съграждани, съседи… и да понася ответните удари.
И накрая – един свързан с Германия оперативен работник, настоящ президент-самодържец на Русия, заради грешка в речта на когото моментално биват преименувани технически проекти, така че да съответстват на височайшата грешка. Самопризнанието на Владимир Путин:
Страната ни дава огромни възможности не само на престъпниците, но и на държавата.
Коментарът е излишен в случая.
Както казва руският писател Венедикт Ерофеев: Нищо не е вечно, освен позорът. •

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *