„Визията“ на БСП

печат
Партията Майка има-няма и току изненада населението с пореден план за спасение в царствието небесно.
Амбицията никога не е била в недостиг в партийната централа и местните ръководства. Откакто хитро сдаде формалното управление, БСП неуморно съчинява визии и планове. Представяме накратко поредната творба като пример за импотентността на българската политическа класа.
Тежки думи още в увода: България има нужда от нова перспектива! Има си хас да няма! Но с какво е „нова“ тази перспектива, когато високопоставени партийци съвсем по старому са забъркани с бандитски персонажи, арестът на които става само в чужбина?
Нататък в епичния документ четем, че неравенствата се задълбочавали, имало малцина богати и мнозина бедни. Вярно е. Срамежливо е премълчано обаче колцина от „най-богатите българи“ заемат високи постове в БСП.
Необходимо било пълно преосмисляме на концепцията за икономиката. Не е лъжа, че държавното управление е неспособно да реализира основните принципи на демокрацията. Но не е и цялата, гола и безпощадна истина. Не, господа! Държавата е инструмент на управляващите, машина за подчинение на управляваните. В пасажа за държавата е вярно само това: тя е „защитник на интересите на националния бизнес в рамките на международните икономически интереси и съюзнически обвързаности“.
Интересите на чорбаджиите са коренно различни от интересите на наемните работници – това е истината. За ръце на чуждестранните апаши служи тъкмо „националният“ бизнес – той задържа заплати, той притиска работника за извънредни часове, той икономисва от безопасност и условия на труд. Накрая, колкото и от печалбата да изтече навън, за „родните“ работодатели остава много повече, отколкото за работниците. Партията добре се грижи за интересите им – проблемът с евтината работна ръка у нас бил,… че можело да поскъпне!
Признание, че корупцията е начин на съществуване на бюрокрацията, не ще дочакаме. БСП предлага „създаване на недопускащи корупция условия“. Знаем само едно такова условие – бездържавно гражданско самоуправление. Онези в БСП, които не са клинични идиоти, също го знаят, но предпочитат да ликвидират корупцията на думи, докато на дело обират каймака ѝ.
Зад засуканите думички като „дигитализация“ стои старата бюрокрация – повече чиновници, повече частни изпълнители на обществени поръчки. Повече места и позиции за раздаване на свои хора. „Национална електронна система по заетостта“ е начин за контрол – дали някой не мами големите измамници. „Единен електронен данъчен регистър“ – да не изпусне хазната нито стотинка, която смята, че заслужава да взема. С какво това е по-различно от рецептите на „десните“?
Думата „социализъм“ липсва в програмата на „социалистическата“ партия. Вече препоръчват „икономическа държава“, тоест държавен капитализъм. Предлагат „приближаване на властта към гражданите и бизнеса“. От социализма остава пожеланието за „изкореняване на бедността“ чрез „минимални възнаграждения, не по-малки от 60% от средната работна заплата за страната за предходната година“. Средната заплата вероятно смятат според схемата един ял свинско, другият– зеле, значи са яли свинско със зеле. Признават, че пазарната икономика е несъвършена и генерира неравенство, но по-нататък става ясно, че визията е възхвала на капитализма, „подобрен“ със „социални политики“, осъществявани от бюрократи. Визията обещава едновременно свобода за богатите и закрила за бедните. Ниски разходи за работодателите и растящи заплати за работниците. Само едно обещание обаче може да бъде наистина изпълнено – за пълната чиновническа паница на голямата държавна софра.
Текат вълшебни думи за биотехнологии, нанотехнологии, електроника, фотоника, „зелена икономика“, „устойчиво развитие“, „биологично земеделие“ и „нови производствени схеми и системи“. В мъглата от думи прозират само милионни суми, които ще получат бюрократите, за да ги разпределят в помощ на „индустриални зони“ и „иновативен бизнес“. Останалото са голи обещания – 70% рециклиране на отпадъците не са реализирани даже в маниакално рециклиращата Германия.
Смешките продължават с „Не на войната по пътищата!“ и „всяка година 5% по-малко тежки пътнотранспортни произшествия“. Чрез повече нови пътища – все едно досега никой не е строил магистрали. „Нови технологии в енергетиката“, електромобили и „интелигентни мрежи“. След тези голи обещания стои „категоричната подкрепа“ на енергийните международни инфраструктурни проекти – точно в това няма нищо ново, високотехнологично и развиващо. „Социално съобразената цена за гражданите“ я познаваме добре – поскъпването е единствената бъдеща реалност.
Секцията „Земеделие“ е насочена към остатъците от селския електорат. Щели да ограничат едрите производители – надали, след като половината от земевладелците са родом от БКП/БСП и агропромишлените комплекси от Живково време. Следват и други празни обещания – изборните кампании се водят постоянно, без значение кога са самите избори. За нещо елементарно като площадките с ракети за предотвратяване на градушки обаче „Визията“ е забравила да разпери паунска опашка.
Визията за туризма се изчерпва общо взето с „нови схеми за насърчаване на българските туристи да посещават българските туристически обекти“. Като имаме предвид, че целокупното българско население е един процент от населението на Европа – и то най-закъсалият, – всеки маркетингов директор, изтърсил подобна инициатива, ще бъде нецензурно атестиран и помолен да си разчисти бюрото и да напусне предприятието със скоростта на осветена хлебарка. Милионите незаети „легла“ в така наречения ни туристически отрасъл няма да се напълнят нито със „схеми“, нито изобщо някога. Отново, няма нужда да търсим икономическа логика във „визията“ – само стръв за патриотарски електорален лапнишаран.
Не е за чудене, че разделът за фискална политика е дълъг и подробен. Социалистите държат на „финансовата стабилност“, разбира се „при стриктно придържане към критериите от Маастрихт“. В увода громяха формалния подход, при който уж сме „отличници“, а обедняването продължава. Ето обаче, че благоденствието на хората (пардон, „гражданите“) е маловажно пред финансовата стабилност, осветена и благословена в Маастрихт. Държавният рекет не се поставя под съмнение. Врътките с данъчната система са замазване на очите – облажените няма да са гражданите, а отново ще е властта.
„Визията“ планира „революция“ в Регионалното развитие чрез учредяване на „Национален фонд за сближаване между регионите“. Познато, нали? Още институции за разпределяне на парите от данъци. Много институции – много пари трябва да се съдерат – обещанията за „справедливо“ облагане са наистина кухи. Далаверите вече са разпределени по градове: за компютри и електроника – Ботевград, Благоевград, София и Пловдив; филмова и тв индустрия – София; информационни технологии – пак София и т. н. Сякаш регионите не опустяха след също такова „регионално развитие“ при властта на БКП.
Особено затрогващ е разделът за ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ ГРАДОВЕ. На места личи, че някой е чел Жак Фреско. Само дето Фреско мечтаеше за свят без парично-стокови отношения, а във Визията не пропускат да обосноват всяка своя хрумка с „генериране на добавена стойност“.
За здравеопазването започват добре. Здравната система си противоречала. Защото „общественият интерес и обществената функция стават все по-подчинени на частния интерес на доставчиците на здравни услуги.“ Тук трябваше да спрат, защото предложенията им за „подобряване“ се вписват в същата въртележка. Стремежът да внушат, че тяхната глупост е по-умна от глупостите на предишните, е разбираем – и се нарича политика. Самият факт, че Визията използва търговски речник за описание на здравеопазващите дейности, е симптом за фалша и на тези предложения.
Първата задача на държавата била да спаси училището. Разбираемо е – близък до върхушката на БСП социолог каза пряко в ефир: целта на образованието е да дресира младежта да изпълнява безсмислени заповеди и да я подготви за пазара на труда. Към това са насочени и „визионерските“ предложения: „Пълен обхват на децата в училищна възраст“, „Пресичане на подмяната на българската култура и история“, „Осигуряване на необходимите специалисти за развитие на страната“ и т. н. Образованието е система за производство на идиоти. Без хора, превърнати в идиоти, не ще има ни партии, ни власт.
Подобно на образованието, „Културата… е историческа инвестиция за бъдещето на България“ за постигане на „националните цели“. Подходът – пари за правилните хора, набедени за творци, а всъщност хвалители или престорени критици на настоящата ни реалност. Вместо да удушват с тел творците, ще ги съблазняват с хонорари – при условие че правилно пишат, правилно пеят, правилно свирят, играят и най-вече – ако правилно „защитават българското културно наследство“, както властта го разбира.
„Сигурност за гражданина в сигурна държава и общество“. Плюс – за това че държава и общество не са представени като едно и също. Но минус – за общото послание. Държавата е сигурна само за себе си. За нея гражданинът е консуматив – всякога може го пожертва в името на „националните цели“.
За нас, анархистите, армията и полицията са слуги на властта. Въоръженото население, което спазва принципите на солидарността и свободата, е единствената им алтернатива. БСП обаче няма никакво намерение да въоръжава народа. „Считаме, че ролята на държавата като основен защитник на правата, живота и собствеността на гражданите от престъпни посегателства трябва да се засилва… Ще работим за преодоляване на целенасочено утвърдилото се недоверие към правозащитните институции, което се превръща в значим риск за разпад на държавността, с всички възможни крайни и стихийни прояви на недоволство, безредие и неспазване на законите“. Все едно най-големите престъпници не са винаги най-големите властници.
Хвалбите в областта на „антитероризма“ са смешни, а призивите „да засилим мерките за безопасност“ – глупави. По време на европредседателството столицата бе пълна с жандарми и медиите не спряха да посочват дупки в сигурността. Атентати нямаше, защото терористите нямаха достатъчен мотив, а не защото системата работи. Пробвайте да получите помощ на рекламирания телефон 112. Който още не се е изненадал неприятно, тепърва му предстои.
БСП обещават през следващите 7-8 години, ако Визията им се превърне по чудо в официална държавна политика, редуциране на престъпленията с 3-4%. Толкоз. Знаят добре, че няма да намалят „основните криминогенни фактори – увеличаващата се бедност, изхвърлянето на част от младото поколение от естествената им среда или социална класа, нарастващата употреба и разпространение на наркотици“ и т. н. Обещаното редуциране може да се постигне с малко повечко сплашване и по-малко регистрация на повикванията. Няма да отрежат корена, причинителя на престъпления. Особено корена на корупцията.
В областта на външната политика визионерите открили, че „на някакъв етап обединена Европа престана да бъде разпознавана като политически проект, основан на определени всеобщи ценности и насочен към благото на всички европейци.“
ЕС обаче никога не е бил такъв проект. Започва като картел за въглища и стомана, прераства в изгодна кооперация на бюрократичните машини и едва тогава му турят политическата шапка на „всеобщи ценности“. Ако бяха всеобщи, нямаше да имат нужда от специално поощряване, щяха да никнат като трева и през асфалт.
Грешката на ЕС била т. нар. финансиализация на икономиката – сякаш цялата „визия“ не се държи точно върху гримирана „финансиализация“.
И накрая извод: „Длъжни сме да върнем идеите в политиката и политиката в управлението“. Защото чувството на изоставеност у хората подхранвало популизма. Популист да вика „дръжте популиста“ е подходящо за сюжет на комедия с Луи дьо Финес, не за документ с фукливо заглавие „Визия“. В условия на представителната лъжедемокрация е нормално гражданите да се чувстват изоставени. Другояче може да е единствено при истинската, тоест пряката демокрация.
Четивото за външната политика би било най-забавното дотук, ако всички други партии не спазваха същото благоприличие. Външната политика на България е практически една и съща вече трето десетилетие. Благоприлично е да се казва, че страната ни е „равноправна“ в Евросъюза, но в действителност се държим като периферия, защото сме такава. Благоприлично е да се повтаря, че „България е активен участник, а не пасивен слушател на европейската сцена“. Може и така да се каже – властниците в България са сутеньори на собствената си страна. Благопристойно е да вярваме, че ЕС защитава правата и интересите на своите граждани. За да постига това, ЕС внася „неграждани“, с чиито права и интереси може да не се съобразява. Благопристойно е да повтаряме, че в ЕС върви „сближаване“ между държавите членки, при все че в най-богатата Германия все още не е завършило сближаването на нямащите и имащите от бившите ГДР и ФРГ, въпреки буйното финансиране на „кохезионната политика“.
Пикантният момент на разногласия касае многострадалния ни Черноморски регион. Кавгата е за чий измекяр да се цаним, че поне този път да не свършим с „национална катастрофа“. Визионерите препоръчват на целокупния български народ да възприеме китайската стратегическа инициатива. Нищо че Китай е „ярък защитник на икономическия аспект на глобализацията“, а Визията вече се изказа осъдително за глобализма.
Националният интерес на България бил да бъде мост на отношенията между Европа и Русия – все едно те си нямат мостове, по които тече природен газ. Българските „експертни възможности“, които осигурявали мегдан за „активно сътрудничество по важни за нашата национална сигурност външнополитически въпроси като Иран, мирния процес в Близкия изток, борбата с тероризма, миграцията“. Барабар БСПетко с мъжете! Жалко че нямаме „експертни възможности“ в полетите до Луната, та не можем да го засилим натам, за да не пише такива щуротии.
Авторите на Визията трябваше да приключат с този весел раздел и да оберат ефекта на „позитивното говорене“, но взеха че на последно място включиха темата за демографската криза. Панорама с мрачни констатации и предсказания: България годишно намалява с около 45 хиляди души, тоест по един Разград изчезва на година; през 2040 г. населението ще стане под 6 милиона души, с три милиона по-малко, отколкото е било преброено през 1988 г.; 65-годишните и нагоре ще бъдат 28% от всички граждани.
Предлагат се отчаяни, минорни и безполезни мерки, практически неосъществими в рамките на печалбата и покорството пред властта. Сякаш като осъзнаване на безполезността на „мерките“, Визията завършва… приемане на Закон за възрастните хора. Да, ЗАКОНЪТ оправя всичко, нали? •

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *