Вимето на нашето недоволство

печат
Политиката на субсидии за селското стопанство срещу изпълнение на често малоумни условия, както и наредби за това как и къде да се реализират произведените продукти, с право разгневиха фермерите, които спретнаха едно „честито първи работен ден“ на служебно излюпения началник на земеделието, чието име започва с Професор. Само че промените в наредба №3 – перла на бюрократичната безчовечност сама по себе си и без ощетяващите производителя промени – бяха посрещнати със също толкова антисоциален протест: фермерите разляха мляко пред министерството.

Навсякъде по света цените на селскостопанските продукти падат. В схемата на капитализма това означава благо за потребителите от града и зло за селските производители, и то не едрите земевладелци, а именно бачкаторите, които не винаги са собственици и дори не са арендатори, а направо класически ратаи. Потребителите могат да си позволят повече от евтината храна, с надеждата да не се поболеят от нея; производителите остават на загуба – не си покриват разходите. Тогава онези от тях, които наистина са омазани с тор, пръст и машинно масло, закъсват, а онези, които държат ратаи, просто икономисват от надниците на работниците си. Така е устроен „чудодейният“ пазар – никога не са доволни всички, като само в редки случаи недоволните са малцинство.

Така че искането на фермерите – а след тях и подобни щения от пчеларите – за по-високи изкупни цени не поправя една несправедливост, а я покрива с друга. Губим всички, освен далавераджиите, едрите – именно за тях е капитализмът, именно за тях „безплатните обеди“ са ежедневие. И не стига, че ги лапат без задавяне, ами и поучително дуднат отгоре към низините: бедни са само мързеливите!

Фермерите не са нито паднали от Луната, нито родени вчера. Солидна част от тях още помнят „социализъма“. Още оттогава съзнанието им е отровено от насажданата от БКП дребнобуржоазна „ценностна“ система – дребнав и плитък егоизъм, – насаждана буквално под лозунгите за „комунизъм“, „нов човек“ и други изпразнени от съдържание заклинания. За добро или за лошо, при днешната БСП, съдейки по комичния им конгрес, те вече липсват и като помен, няма ги и като намек, като поне благо пожелание от кумова срама към „левия електорат“. При продължаващата според плановете на КГБ-ДС демократизация от ноември 1989 г. насам, този тип „ценности“ – на егоизма, на дебелоочието, на принципа „прецакай ближния“ – вече се натрапват съвсем безсрамно. Затова е трудно да очакваме у фермерите усет срещу какво точно да протестират, какво да имат на ум като алтернатива, както и КАК да протестират.

80% от българските граждани живеят на ръба или отвъд ръба на мизерията, колкото и да се мъчат и пред себе си да я прикрият с лъскави смартфони на изплащане. Манията „престиж“ е по-заразна от грипа, при надлежно култивирана с реклама суетност. Та при 80 на сто бедни и полубедни разливането на мляко е чиста простащина. Не може бъде оправдана даже с „отчаяние“. От отчаяние хората би следвало да леят кръв – своята или на онези, които са ги довели до тоя хал. Други леят сълзи, а после ги заливат с ракия. Да изсипваш обаче мляко… при положение, че повечето „млека“, „сирена“ и „кашкавали“ в магазините за простолюдието са чисти ментета – просташко е. Да бяха демонстративно раздали това мляко – има на кого: в училища, в „социални домове“, в болници, на пенсионерите, дето се въртят край кофите за боклук. Дори на бездомните кучета да го бяха дали – пак щеше да е проява на човещина.

Протести пред министерства без счупена глава на министър – това е същата имитация, каквито са споменатите сирена и кашкавали.

О, така били правели и в чужбина?

Ами простотията не ходи по гората, по хората ходи, а те пък напоследък ходят много по чужбина.

Щом има гладни, не хаби неща, които биха ги нахранили поне за един ден и то единствено, за да „направиш впечатление“ на някакъв чиновник с малко име Професор. Не ще се впечатли. Разливане на бензин под краката му – това ще го ВПЕЧАТЛИ, необратимо. Защото държавникът е от богатите, ако не баш чорбаджия, то от заможните измекяри на баш чорбаджиите.

Истината е проста: гладът на бедния лесно ще заситим, лакомията на богатия – никога.

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *