Властта изпитва ужас от празнота

печат

В една тоталитарна държава всичко, което не е забранено, е задължително.
Артур Кестлер

За 29 години властовият принцип не е загубил нищо от силата си – напротив. Демократичната власт произвежда двояк ефект. Афиширайки се, от една страна, като израз на всеобщата воля (чрез Конституцията и Избирателния кодекс), тя разполага със силни карти, за да поддържа всеки индивид зависим от закона (претенция за общ интерес срещу отделните интереси). От друга страна, демократичното управление не се срамува да се утвърди като естествен защитник на изконните права на личността в общността. Двете влизат в основно противоречие и порочният кръг се затваря.
Анонимна и безлична по дефиниция, сегашната власт изглежда на масовия човек извън всяко съмнение. Как индивидът да няма доверие в система, която постоянно се позовава на общата воля? Нещо повече, с евфемизми и силово успява да я манипулира.
Как да не вярва той на Конституция, която прокламира справедливо регулиране на обществените отношения чрез принципа на народния суверенитет? Суверенитетът се явява Гордиев възел на антагонизма на социалноикономическите, политическите и културните интереси на олигархическата класа и работника. Основният закон провежда регулация, която има естество на затворен тип система, непозволяваща разплитането на възела. Всички механизми за нейната саморегулация съобразно потребностите на времето са създадени в условия на един загнил обществен строй, който именно тя има ролята да крепи. Референдум, основни граждански и политически права, суверенитет, изменение на Конституцията, Велико народно събрание – една измамна бутафорна система от правила, която заробва и после унищожава и суверена, и населението. Сложните, тромави и анахронични властови механизми, които тя провежда, в допълнение на съответстващия ѝ Избирателен кодекс (порочна избирателна система/целят именно гарантиране пребъдването на престъпната власт, включително чрез прокарване на партийния принцип като водещ за съществуване на държавността, от който сам по себе си произтича политически произвол във функционирането и взаимодействието на властите).
Само глупци четат книга като изолирано и съществуващо само за себе си съдържание, без да могат да го съотнасят към обективните и субективните фактори в реалния обществен живот. Обществен живот, подчинен на един откровено порнографски строй – много по-зъл от феодализма, при който макар да не са съществували модерните понятия за свобода и личност, индивидът е имал сигурност в социалната йерархия поради липса на понятия като пазар, конкуренция, капитал, монопол..
Затворен тип система – регулаторните механизми на Конституцията не могат да я отменят. Казано просто – не е предвиден реално приложим (практически възможен) законен механизъм за нейната отмяна. Горното е тотално монополизиране на волята на Цялото и това най-малко трябва да буди тревога, а повече – отмяната е възможна само на цената на гражданско неподчинение и революция. Изхождайки от първия посочен горе принцип, властта като единствен тълкувател на волята на това фиктивно Цяло, си присвоява неделимото и неотчуждаемото по закон право да набелязва, определя, налага границите на общия интерес, като неизменно това води до нарушаване както на частния, така и на всеобщия интерес, които нямат автентична проява. Ревниво пазейки и окрупнявайки това изключително право, управлението ни проявява все по-засилваща се тенденция към определяне за незаконен на всеки отделен интерес – съгласно закона, нищо не трябва да просъществува от само себе си, свободно извън цялото, което на свой ред се изключва да има автентичен интерес. Това е тенденцията на засилващ се тоталитаризъм, недопускащ да остави нищо на случайността, на непредвидимостта, на свободата. Нашата власт изпитва ужас от празнота. Забрани и задължения!
Цената, която следва да се плати за свободата, е толкова по-висока, колкото повече се засилва тази тоталитарна тенденция. •

Диана Кузева


 

1 коментар

  • Варахасий Петрович от "Шинел" на Николай Василиевич Гоголь

    Било речено да ми е късмет изневиделица, преди 15 години във вторични суровини си купих за пет стотинки „Мрак по пладне“ от Артур Кьостлер. Черната обложка по аналогия ме подвеждаше към криминалетата. Прочетох я на един дъх . Имам отговор, но защо копоите от милиционеросоциализма поне насаме не си задат някои въпроси от тази знаменита книга. Сега сам се питам кой е търсил бумерангов ефект с превода и издаването на тази книга. И това не е случайно, веже се и с други факти от същото време. Проф. Костов от апарата на „ЦЬЕКА“, както просторечиво се изразяваше, на държавна аванта обиколи монархистичните дворове , за да напише серия статии в едно пословично тъпо списание „Младеж“. Там откровено се споменава изборът на Хуан Карлос за крал на Испания и уж по по грешка иде реч и за наш Симеончо, син на Борис Фердинандов Сакскобурготски, май най-добрия наркотрафикант за всички времена с Иван Вълков и Ванче Михайлов помагачи. В средите на бърборковците се пусна като изтънчена разработка от ДС, че Тодор Ашаров от Правец тайно се е срещал със Симеон няколко пъти. Защо? Някоя година преди това „демократична Москва“ пусна спомени на Петър Владимиров, баща на големия щангист в миналото Юрий Власов, за специалния район в Китай 1942-1945г. В тая поредица пуснаха и антиутопията на Джорж Оруел … Уялите се уригвалници от кафенето на „Ангел Кънчев“ 5 дращеха рафт за рафт, а никой от тях и досега не знае, че от рафинериите в селата Чуковец и Кондофрей е доставяно опиум чак в специалния район в Китай на Мао и поредната му булка Цзян Цзин…. Колко много случайности в родната история, и то такива, че девствена насред бял ден на мегдана в някое село да забременее.
    Легна ми на сърце Артур Кьостлер, както и Джоржд Оруел, изчетох книгите им в превод на български. Повлиях се от тънкото чувство за хумор от Оруел и ачик заиграх ролята на модел , който е позирал в цял ръст на статуята за СИЯЕЩИЯ БАЛАМА Не бях много правдоподобен,. от къде да взема онзи изцъклен и напорист поглед на затънал в дълбока идейна убеденост в тържеството на социализма нещастник, след като дори в помощните ни училища и психостационарите не можеше да се намери поне един, който да вдене в гъгненията на официалните агитатори….
    Не мога да си кривя душата, ще перифразирам Христо Ботев:“Чакам събуждането на народите, за да им тегля такава майнина, че кой от де свърне ги яха, та и те да разберат поне малко от малко защо….“
    Сега пък и с име някакво да се подпиша, като съм толкова обезличен, че и цифрите от егенето ми падат като попарени въшки подире ми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *