Време да наритаме и учители, и родители

печат
Авторът е млад учител в Русия, активист на анархическото движение, доколкото то още тлее там; по негова молба не използваме името му, а прякора от форума на рускоезичните анархисти. Разсъжденията му напълно важат за ситуацията и у нас.

Като петокурсник в педагогическия университет, бях пратен на практика в „истинско“ училище. Скромно ще река, че дебютът ми бе триумфален. В заключение на бляскавото си представяне, рекох да проведа „час на класния“ с тема за безвластната педагогика. Веднага предложих на хлапетата да пофантазират: ако зависи от вас, какво бихте променили в процеса на училищното обучение, каквото ви хрумне – какво ще направите?
Последвалото ме смъкна на земята, както зенитна ракета сваля пътнически самолет.

НАЙ-СМЕЛОТО предложение на ДЕЧИЦАТА беше да им позволят да плюскат в час. Бедните ми гладни гаврошчета на богатата и сита елитна гимназия! Девети клас, да уточня. Егати. В опит да се измъкна от зенитната ракета, им разказах за Нийл (А. С. Нийл, шотландски радетел за свободно образование, основал прочутото училище Самърхил, през 1999 г. включен от в. Таймс сред 12-те най-влиятелни фигури в британското образование – бел. ред.) и Тубелски, за идеята за посещаване на уроците по желание, за отмяната на оценките. Дангалаците се разврещяха като прецакана от фокусник циркова публика: ама може ли така?
Може. Ама откъде да знаят?
Безвластната педагогика влачи редица особено болезнени проблеми. Единият е липсата на широка пропаганда. Как децата да знаят за такава педагогика, след като и родителите не са чували, а май и даскалите също! Хлапето от първи клас е дресирано в навика, че школото означава чин и учител да му виси над главата. Информация ученикът получава от възрастния, целият процес „получаване на знания“ е мъртво привързан към авторитета на даскала. Съответно, всичките интернети са единствено средство за развлечение, ЗАБАВЛЕНИЕ. Хубаво, ама защо не за САМООБРАЗОВАНИЕ, а? Ами защото „и без туй ме скапват даскалите, остана и у дома сам да се изгърбвам“.
Да, разбира се, сега е модно много да се приказва за самостоятелното обучение на децата; да се разтягат локуми, че детето е равноправен участник в образователния процес, т. е. СУБЕКТ, а не ОБЕКТ на този с извинение процес. Но какво означават тези „равноправия“ и „самостоятелности“ на практика? Хлапето да решава задачки без прекия надзор на учителя; да намира материали, които преди това му е подавал учителят; правото САМО да определя кой материал му е интересен, а кой му е през оная работа – нъцки, няма такова нещо. Накратко: ако преди училището е превръщало детето в сръчно зомби с усилие на учителя, то новата мода повелява на детето да се превръща в сръчно зомби самостоятелно.
Те това е прогресът, мамка му.

Безвластната образователна система е доста мъчна за пропагандиране. Белята е, че тя най-облагодетелства децата, които са най-безправната социална група в образователната сфера. Всякакви форми на „борба“ (натъртвам на кавичките) се сблъскват с взаимоотношенията с родителите, понеже безвластната система поставя под съмнение авторитета (авторитаризма) на възрастните, оспорва правото на възрастните да се разпореждат със съдбата на младото същество. Системата извършва покушение срещу родителските ПРАВА, ясна работа, че ще срещне съпротива на родителското тяло!
Ето и още един важен проблем. Привържениците на безвластната система измежду родители и учители си докарват житейски усложнения, тя отменя контрола над детето според принципа „прав съм, защото съм възрастен“. Е, кому от възрастните би хрумнало да си създава дертове?
Наистина ли някой си е помислил, че родителите ще прегърнат безвластната педагогика и ще настояват за нея? Ехо! Та това са същите хорица, възмутени от всяка нова училищна реформа, често без да имат представа какво точно е реформирано, понеже реформата щяла да спре шпиковането на детските мозъци с ненужни тъпотии на аванта. И хич не ги е еня, че тъпотията е ненужна… Нали е аванта (без допълнително заплащане)!
Излиза, че въвеждането на безвластната педагогика ляга изцяло върху плещите на педагогическия, мамка му, авангард. Но как? Даже да изберем простия и скъп път – собствен Самърхил с покер и… опа, с уважение към свободата на личността, родителите пак си остават родители, децата – деца, преподавателите също остават старите (курви в новия бардак – без извинения).

Трябва да разберем, че нито Нийл, нито Тубелски представляват образец на истинска безвластна педагогика, техните самърхилове и училища-градини демонстрират само жизнеспособността на някои безвластни идеи. Което си е пропаганда все някаква – добри даскали-ентусиасти, радостни деца, променящи полека-лека мнението си родители. Обаче всичко това е в ужасно ограничен мащаб, с мизерничък количествен ефект. Я си спомнете всички хлапаци в ученическа възраст, които виждате, за които чувате – май повечето ще препоръчате не за безвластно училище, а за курс по шамарена фабрика, след което – я в семинария, я във военно училище, да им уважат личността!

Нека не забравяме, че безвластната педагогика не е рисуване на цветна дъга с флумастери. Тази педагогика е една достатъчно сурова и жестока към всички, освен децата, идея. Тя отнема властта над детските мисли от родителите и връчва дистанционното на учителите; само че и учителят е лишен от власт над детето, по-скоро е в ролята на куче-пазач, което дебне да не би някой възрастен да почне да се държи с хлапаците както с парче пластилин. Та и родителите, ампутирани от привичната им власт, и даскалите нищо не кярят, освен повече главоболия – и ни ти семинарии, ни ти военни училища, разгребвай с голи ръце лайната на старата училищна система без камшици и заповеди. Което е, меко казано, сложна задача, особено за ония „заслужили“ кадри, дето са свикнали да пердашат назубрен текст от звънец до звънец при гробищна тишина в класа. Такива даскали толкова години са отглеждали тая тишина (ред и дисциплина, да ги таковам контрафасадно), привиквали родители и писали лоши оценки, намалявали поведението, въртели наказания като гимнастичка бухалки – и хопа, залудо!
Та тръгне ли въвеждане на безвластна практика в пълната ѝ мяра, тутакси ще настъпи епично продрискване на тълпи учители и родители. И то същите, дето още дърдорят за „самостоятелната личност“ на детето. Наострете уши: всеки път, когато възрастните говорят за „уважение към личността на детето“, чува се пришепване: „стига това да не ни изморява“.

Да не забравяме, че срещу безвластната система като жандармски кордон пред демонстранти стои не само настоящата шибана образователна система. Училищата днес са нещо като приемни пунктове, където можеш да оставиш детето и да не се тревожиш (много), че то ще се утрепе или ще стане твърде нагло. Училището учи на дисциплина заради самата нея, на живот по звънец, на послушание пред по-големите (във всякакъв шибан смисъл), на изпълнение на неща, които не ти трябва да проумяваш. Демек, не учи, а дресира. И след като всеки ден насилват детето да съществува по този начин, то му става навик. Което е адски удобно за възрастните.

Нима родителите (и те вкоравени в насадения им навик) ще поискат децата им да се връщат от училище РАЗЛИЧНИ?

Автор: даскал Тан
превел от руски: Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *