Въоръженият народ и свободата

печат

Откъс от издадената наскоро книга „Анархизмът в 21 век“ на Георги Константинов


» » » продължава от миналия брой

16. Охрана на вътрешния ред, революционно право и трибунали

Ние считаме, че престъпността е резултат от съществуването на една престъпна политическа и социалноикономическа система, като заедно с това предполагаме, че в едно анархокомунистическо общество организираната (доколкото държавата е премахната) и битовата престъпност (доколкото нуждите са задоволени) рязко ще намалеят.
В съществуващата система полицията е средство за охрана на властниците и богаташите, за всяване на страх в народа и за принуждаването му да се подчинява на „законоустановения ред“. Правото да съдят принадлежи на държавни служители, а законите, както казва Ботев, са създадени за робовете в защита на интересите на „висшите“ класи, чиито слуги са. При анархията самите хора, въоръжени и организирани в комуналната милиция от доброволци, ще се защитават сами от престъпления. Те ще решават кой заслужава наказание и предаване на революционния трибунал. Неговите членове ще бъдат избирани за всеки конкретен случай като изпълнители на решенията на общото събрание или на комитет от делегати, снабдени с императивни мандати от кварталните събрания. Ангажираните в тази дейност доброволци са за установен срок, на принципа на ротацията. По този начин заелите се с охраната на реда няма да заживеят с чувството на овластени, обусловено от служебното им положение, и на безнаказаност в случай на своеволия при изпълнение на техните задължения. В последните влизат патрулиране по улиците, контрол за спазване на правилата за движение, екстрени разрешения на конфликтни ситуации, силова защита на хората от престъпни посегателства и др.
И тук професионалисти, чийто брой ще се определя според нуждите от комуналното събрание, ще изпълняват функциите, свързани с техническото осигуряване, с решението на трудоемки задачи, изискващи знания или по-голям опит, като криминалисти, специалисти по задържане на маниаци или членове на добре организирани престъпни групировки. Те и тяхната дейност също ще бъдат подчинени на обществен контрол, аналогичен на този, който се прилага по отношение на всички упълномощени специалисти.
В революционния трибунал функциите на прокурора могат да се изпълняват от жертвите на извършените престъпления или от техни родственици и приятели в случай на убийство, а тези на защитата – да се поемат от самия подсъдим, докато доброволци на милицията наблюдават и охраняват нормалното протичане на процеса. Ролята на съд принадлежи на народа или на делегираните от него членове на трибунала, които правораздават съобразно волята на въоръжения народ, революционния морал и съвест.
Наказанието цели възмездяване на причинените щети от подсъдимия и решаването на самата същност на проблема, тласнал човека към престъпление, когато не се отнася до патологични случаи, които са за лечение. За повторни престъпления наказанията са по-строги. При това обаче ние анархистите сме против лишаването на човека от свобода, ние сме против смъртното наказание и затворите, нашата основна задача не е „Зъб за зъб и око за око!“ Целта е съзнаване на вината, превъзпитание на виновния и интегрирането му в живота на комуната, ако тя не е решила изключването му. Все пак, последна дума в процеса има народът (събранието).

17. Защита на революцията

Докато организацията за опазване на вътрешния ред е автономна и локална, при защитата на революцията тя е федерална и интернационална, но също подчинена на принципите на анархията.
Съобразно анархистическата идея, задачата за защита на революцията се поверява на въоръжения народ. Неговото друго име е революционна милиция. Целта е самозащита от всякакви – вътрешни и външни – врагове и замяна на професионалната армия и полиция, които във всички досегашни общества не са били нищо друго, освен инструмент на насилието в защита на външните и вътрешните интереси на господстващите и експлоататорски класи и за потискане и държане на народа в подчинение на властта.
Федералните военни отдели са изборни, ротационни и временни до победата на Социалната революция в ширина, т. е. в планетарен мащаб, а щабовете – при война – осъществяват ръководството на бойните действия и координацията между частите и родовете въоръжения на милицията.
Всеки желаещ и преминал проверка и тестове за психическо здраве може да има лично оръжие за самоотбрана. За колективното или всенародно въоръжение идеята е следната: във време на война проблемът с участието и обучението на бойците в милицията – доброволно или задължително – се решава от мнозинството на жителите на федерацията или конфедерацията, докато мирновременното военно обучение в анархокомунистическото общество е само доброволно. Всички желаещи, след като са се организирали в частите на милицията и са преминали през съответните курсове и маневри, получават правото да съхраняват военно оръжие и снаряжение, приемайки задължението да го поддържат в изправност и периодично да участват в маневрите за проверка на физическата и психическата готовност, за възстановяване на бойните навици, за състоянието на повереното им оръжие, за запознаване с новите оръжия и за допълнителната им подготовка. Обучението се провежда в кратки срокове с максимално интензивна програма в школи за подготовка по местожителство. Частите на милицията се изграждат съобразно професиите на бойците: кибернетика, роботика, информатика и програмиране, гражданска авиация, гражданско корабоплаване, моторизирани професии и т. н.
Отчасти подобен модел с отчитане на тогавашните реалности е бил реализиран във въстаническата армия на махновци, в работническите милиции от началото на гражданската война в Испания и в армията на Швейцария, където срокът на обучение е един месец, при което нивото на подготовка често превъзхожда това на наборните армии, прекарващи в казармите по шест месеца или година.
Модерната война изисква висока квалификация на ръководителите на различните бойни единици на милицията: на отделения, взводове, роти, дружини и пр., на екипажите на бронирана техника, специалисти по артилерийските изчисления, снайперисти и пр. Желаещите да се посветят на такава дейност трябва да имат удължено време на обучение за придобиване на необходимата квалификация. Докато съществува военната опасност, ще бъдат необходими известно число професионалисти/специалисти, които не могат да се обучат в оперативен порядък като ръководители на по-големи съединения или пилоти на самолети, хеликоптери, корабни специалисти, оператори на сложни родове оръжия като радарни станции, ракетни комплекси, инструктори по бойна подготовка и др.
В такава милиция частите ѝ избират свои Съвети на всички нива, под чийто контрол се намират военните техници-професионалисти от щабовете на бойните единици.
За да се парират евентуалните властнически аспирации на тези професионалисти и да се ликвидира бонапартистката заплаха, която могат да представляват за своя народ, те ще бъдат под контрола на изборните военни Съвети, ще бъдат зависими от материалното снабдяване, осъществявано от милиционерите-непрофесионалисти и – в случай на военен преврат – ще се сблъскат с въоръжения и обучен народ.
Постоянната численост на такива професионалисти трябва да бъде сведена до необходимия минимум, а тяхната дейност – до поддържането на бойната готовност на състава на милицията. Те ще разработят ефективна система за оперативна мобилизация, способна да работи в условията на употреба на оръжия за масово поразяване и техногенни проблеми. Контролът над собствените ракетно-ядрени и други оръжия ще се осъществява от изборен съвет от специалисти, действащ в най-строго съответствие с инструкциите, разработени от професионалистите и утвърдени с общо гласуване. Ръководната система във военновременното командване на милицията е изборна, подчинена на анархистическите принципи, като в зоната на маневрите или бойните действия бойците се подчиняват на разпорежданията на изборния команден състав, а в мирна обстановка последният е отговорен пред общите събрания на частите на милицията, които могат във всеки момент да го отзоват или преизберат.

18. Два исторически примера

Следват два реални примера за анархистически военни структури, участвали в гражданските войни, и за принципите на изграждането и функционирането им.
Украйна: през есента на 1919 г. въстаническата армия на Махно има четири корпуса със следния състав: 1-ви Донецки с 15 500 щика, 3650 саби, 16 оръдия и 144 картечници; 2-ри Азовски – 21 000 щика, 385 саби, 16 оръдия и 176 картечници; 3-ти Екатеринославски – 29 000 щика, 5100 саби, 34 оръдия и 266 картечници; 4-ти Кримски – 17 500 щика, 7500 саби, 18 оръдия и 154 картечници. В резерва при щаба на армията има: картечен полк (700 картечници), конна бригада (3000 саби), обозна войска, трудови полкове, комендантски роти и ескадрони с обща численост 20 000 души. Цялата въстаническа армия има 103 хиляди щика, 20 хиляди саби, 1640 картечници и 84 оръдия. Махновските формирования се състоят от пехотни и конни полкове. Новите полкове се създават по техен образец. Начело е изборен военно-революционен съвет (ВРС).
Основен род войска тогава е пехотата, която в по-голямата си част се придвижва на коли с картечници (тачанки), теглени от по 3–4 коня, и доказва своята боеспособност и незаменимост, особено с набезите си в тила на противника. Тя е извършвала денонощни преходи до 70–100 километра, заедно с кавалерията, лазаретите и снабдяването.
Трети род войска е артилерията, в която под ръководството на инструктор – бившият артилерийски капитан Морозов – са създадени батареи и полубатареи с по четири и две оръдия от тип скорострелни 76-милиметрови и 152-милиметрови минохвъргачки.
По-голямата боеспособност на махновските съединения в сравнение с частите на червената армия се дължи на еднородния социален състав (безимотни ратаи – 35%, работници – 17%, бедни и средни селяни – 40% и други категории – 8%) и на това, че е била по-хомогенна в идейно отношение – от доброволци с анархокомунистическа ориентация (52,5%), леви есери – 10,5%, болшевики – 2% и безпартийни – 33% на възраст от 19 до 45 години. Всички са имали свободата да изразяват със слово и печат своите възгледи. Старшите командири са били от другарите на Махно от Черната гвардия, а младшите са били изборни.
Снабдяването с храна се осигурява от местното население, а с оръжие – чрез експроприации от противника. Махновци са имали оръжие в изобилие: 37 750 000 патрона, 496 000 снаряда. На винтовка са се полагали 250 патрона, на лека картечница – 2500 патрона, на тежка – 5000 и на оръдие – по 124 снаряда.
Има отдел за военна подготовка и „специализация“ за командния състав, контраразузнавателен отдел, революционен трибунал, културно-идеен отдел, снабдително-реквизиционен отдел, финансов отдел и др.
Част от паричната наличност (от експроприации на банки и контрибуции, налагани на богатите от градове и села) се раздава на приютите за деца-сираци, на бедняците, на семействата на загиналите въстаници.
Дажбата за всеки въстаник е 150 грама белтъчини, 110 грама мазнини и 510 грама въглехидрати.
По време на военните походи се разработва ефикасно тактическо майсторство с изненадваща дислокация на големи войскови маси в тила на противника, предизвикващи паниката му. На първа линия атакува кавалерийска част с концентрация в центъра и по-разредено присъствие по фланговете. На 200 до 400 метра следва основната военна сила от кавалеристи и пехотинци на тачанките с картечници, завършваща с ариергард, чиято задача е охраната на тила и подгонването на изостанали тачанки.
В последния период, в махновското военно изкуство навлизат окончателно принципите на маневрената партизанска война с неочаквани стремителни нападения.
(По данни на Виктор Белаш)
След разбиването на военните сили на Деникин, на хетман Скоропадски и на Врангел от въстаническата армия, болшевиките дават заповед на червената армия да унищожи Махно. Неговите сили са разбити и с малка част от другарите си той емигрира в Румъния, в края на лятото на 1921 г. По този повод Ленин пише в телеграма до заместника на Троцки – Ефраим Маркович Склянски: С един и половина милионна армия, превъзхождаща десетократно силите на Махно, Вие му позволихте да избяга. Това е равносилно на поражение.
Четири години по-късно, изпратеният от Сталин в САЩ Склянски се удавя „загадъчно“ в езерото Лонглейк край Ню Йорк, а след още 15 години в Мексико е убит с алпийска брадвичка от Сталинов агент неговият шеф – Леон Троцки.

19. Военната организация на анархистите в периода на гражданската война в Испания

В самото начало на гражданската война по инициатива на Федерацията на анархистите от Иберийския полуостров (FAI) и на Националната конфедерация на труда (CNT) се създава Конфедерационната милиция – въоръжените сили на каталонските революционери от периода на гражданската война.
Тя наброява около 100 000 бойци, служещи на доброволна основа. Базовата единица на милицията е група от 30 души. Няколко групи образуват центурия (от centum – сто), няколко центурии – батальон. Няколко батальона образуват колона, която е най-крупното формирование в доброволческата военна организация на испанските анархисти и наброява от 2000 до 10 000 души. Всяка колона има свой щаб – Военен комитет, – и техническо-интендантски съвет по логистика. Всички колони са обединени и координирани от Централен комитет на антифашистките милиции на Републиката. Анархистическите колони на CNT в милицията наброяват 50 хиляди бойци, други 30 хиляди са от Всеобщия съюз на трудещите се (UGT), под влияние на испанската социалистическа партия, 10 хиляди от испанската компартия и 5 хиляди от Работническата партия на марксисткото единство (POUM). Към тях се присъединяват 12 хиляди души от републиканската щурмова гвардия, обявили се против франкистките метежници.
Анархистите са зле въоръжени – само с оръжие от черния пазар, складовете на републиката или отнето от франкистите. Главната причина за поражението им обаче е класовото сътрудничество със сталинистите и буржоазните републиканци. В опит да получат в замяна оръжие от Републиката, испанските анархисти приемат диалога с републиканците и изпращат свои делегати в правителството. Опит, който, както може да се очаква, е неуспешен. Нещо повече, на тях им се отказва дори частта от общото ново оръжие, получено от СССР срещу испанското злато. За да осъществи тази дискриминационна мярка, правителството използва срещу анархистите танковата бригада на сталинисткия генерал Енрике Листер.
Милитаризацията на милицията, наложена от централното правителство, слага край на испанския полуанархистически експеримент. Изводите и заключенията от злощастната практика на „антифашисткия колаборационизъм“ са направени от отказалите да се подчинят на правителствените разпоредби анархисти от колоната „Приятели на Дурути“, които през 1938 г. издават своя манифест „Към нова революция“…
Заслужава да се отбележи, че към анархистката милиция се присъединяват не само няколко хиляди републикански войници, служили по-рано в армията, но и около 200 офицери, съпричастни с испанската революция и анархизма. Именно те помагат да се структурират отрядите и колоните през лятото на 1936 година, при разпределението на оръжието от складовете и организирането на лагери за военна подготовка.
Към всяка колона има освен щаб и други военни служби, автономни групи и отряди от партизани. Автономните групи са представлявали центурии от интернационалисти. Към колоната на Дурути – една от най-знаменитите – например се числят центурията „Себастиян Фор“ от французи и италианци, центурията „Сако и Ванцети“ от американци и центурията „Ерих Мюзам“ от немци. Партизаните са групи от най-опитните и храбри бойци. Най-известни са „Децата на нощта“, „Металиците“, „Експлозивните“, „Черното знаме“. Те изпълняват разузнавателни задачи, диверсии, набези в тила на врага и пр.
Доброволческата милиция се оказва едно от най-боеспособните формирования на републиката. Например, независимо от ужасяващия недостиг на оръжие и боеприпаси, тя удържа арагонския фронт до края на войната и дори успява да се притече на помощ на Мадрид в най-тежките часове на отбраната на града. Професионалният военен, полковник де ла Бераса в своя труд, посветен на испанската епопея, характеризира бойните единици на анархистите така: От военна гледна точка това е хаос, но хаос, който работи.
Военната дисциплина в конфедералната милиция и изпълнението на заповедите на командирите са могли да бъдат обсъждани само в мирно време. Във въоръжените сили на анархистите съществува пълно равенство между войници и командири, които са били изборни, без чинове, козируване и мундщровка. За различните идейни направления е съхранена свободата, както във въстаническата армия на махновци в Украйна. Въоръжените сили на FAI-CNT са най-яркият пример за съзнателна и доброволна дисциплина. •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *