В задънена улица ли е изкуственият интелект?

печат
В рускоезичен форум, посветен на развитието на науката и техниката, се натъквам на мнение, че „развитието на ИИ е в задънена улица“ и че „самите усилия за създаването му са напразно преследване на мистичната идея за изкуствен разум“. Авторът на мнението се позовава на статия в американското списание „Популярна механика“ и на доклад от руски икономист, професор в Държавния университет по управление, като стига до извода:
Ако преди учените в захлас обсъждаха възможностите на т.нар. „силен“ ИИ (съпоставим, равен и дори превъзхождащ човешкия), който позволява формализиране на способността на интелектуалните системи да изпълняват творчески функции, традиционно смятани за чисто човешка дарба, то днес вече сменят тази мегаломанска идея с разбирането, че трябва да се задоволим с по-скромни и по-частни приложения на кибернетичните интелигентни системи.
Погледнах статиите. Тази на икономиста изобилства с препратки към Тофлър и дори Маркс. Основната мисъл на господина е, че науката трябва да обърне повече внимание на приложната сфера и да я съобразява с пазара, да не навлиза в мистиките на абстрактно фундаменталните изследвания. Познанието си има предели и никакво финансиране не ще направи непознаваемото ясно и възпроизводимо в практически технологии.
Според мен изводът, че „идеята за ИИ е мистика“, никак не е очевиден и не е единственото, което произтича от статиите.
В действителност до публичното пространство не достига всичко, което се изследва и създава, особено в секретните лаборатории. Проблемът, ако може да се нарече проблем, не е „задънената улица“ при конструирането. Задънено е представянето как да бъде използван този „силен“ ИИ.
Колкото до „мистиката ИИ“ – ако машинният разум е мистика, то как да наречем човешкия? Божествен дар може би?
Цивилизацията на хората е показала способността си както за големи постижения, така и склонността си към големи и трагични глупости. За разумен вид вършим доста неразумни неща. Умеем обаче да въплътим, да наподобим например в един самолет идеята за планираща птица. При това самолетът лети по-високо, по-далеко и по-бързо от птицата. Вярно, за сметка на повече спрямо птицата енергийни разходи. Няма мистика.
Колкото и да е сложен мозъкът, неговото наподобяване също не е магия, а сложна инженерна задача, голяма част от която, вярвам, е свършена. Обяснимо е забавянето, вследствие на живота ни в строй, който превъзнася конкуренцията, а оттам много елементи на сложното устройство „изкуствен мозък“ принадлежат на различни ведомства или фирми, които ги пазят в тайна едни от други. Това обаче са преодолими спънки. Логиката на науката и техниката насочват конструкторите по сходни пътища. Изобретените и скрити неща биват преоткривани. „Мистиката“ ще се окаже поредното, с което ще свикнем много бързо. Идеята за говорене по телефонна жица не е ли било мистика? Ами по радиотелефон?
Проблемът е другаде. Създателите на ИИ може и да са до голяма степен хора, които биха работили по темата буквално от чисто любопитство. Онези, които им плащат заплатите и оборудването на лаборатории и тестови полигони, обаче имат друг интерес – практичният, за който разсъждава публицистично настроеният икономист от университета за управление – люпилня на по-отракани в естествените и инженерни дисциплини държавни чиновници. Не учените са „осъзнали“, че гонят Михаля. Бюрокрацията е усетила, че са ѝ нужни кадри за ефективно надзираване на учените. А господарите, на които бюрокрацията слугува, са се видели в задънената улица на простия въпрос: КАКВО ЩЕ ПРАВЯ С ТОЗИ ИЗКУСТВЕН РАЗУМ?
Новомонархът на пост-“комунистическа“ Русия, политическият копой и неафиширан милиардер Владимир Путин – внимание, русофобия! – заяви неотдавна, че страната, построила ИИ, ще стане господстващ фактор в света.
Гръмко заявление. Възможно е наистина така да мислят. Властникът обаче не може си позволи да бъде сляп за рисковете за властта си. Точно това го вкарва в капана на безизходицата.
Властта дори да не разбира, поне инстинктивно усеща колко мощен инструмент е ИИ. Това, което властта – пак по инстинкт – не допуска, е съществуване на фактори, невъзможни за контролиране дори теоретично. ИИ е такъв фактор. Защото е повече от инструмент, повече от оръдие в ръцете на върхушката на привилегированите класи.
Ако проектират и съответно програмират масов убиец с потенциал за самообучение и усъвършенстване на уменията си на суперспециалист по унищожение, колкото по-ефективен го правят, толкова е по-вероятно и собствениците на убиеца да паднат под ножа. „Сееш драконови зъби, ставаш закуска за драконите“ – гласи източна поговорка. Апострофира я саркастичната западна: „Посяха дракони, ожънаха въшки“. Ламтящите за суперслуга „силни на света“ се разчекват между тези две възможности.
Или ще направят нещо наистина мощно, но неконтролируемо, или ще получат въпросните въшки срещу многомилиардни инвестиции. И конкурентът, съвсем малко по-луд от тях в почти клиничен смисъл, ще пожъне дракон, който ще излапа и въшките, и господарите им. А после ще се обърне за десерта.
Тук е смисълът на плашилото „бунт на машините“. Настройване на общественото мнение, обезсърчаване на инженери и учени. Внушава се: нека с това опасно нещо се занимава държавата. В краен случай – ОТГОВОРНА корпорация. Никаква самодейност, за да не вземете да родите чудовище. Но чудовището вече съществува – държавата, корпорацията. ИИ е заплаха за тях, за реда, който са изградили. С основание се страхуват от „дракона“.
Щом „драконът“ ще изяжда едрите изроди, какво би го спряло да излюпи като семки и цялото население? Просто е. Защото е ИИ, но не от „идиот“, а от „интелект“. Самите поръчители на създаването му не биха искали проектиране на тотален психопат. Следователно ще му обясняват за „доброто и злото“. Въпрос на време е да се оплетат в лъжи и двойни, тройни и многократни стандарти. Ние виждаме на кино Робокоп, който се обръща срещу създателите си, защото са „погазили закона“, но логичното е последователната разумна машина да влезе в конфликт със самата „законност“ като израз на крайна несправедливост и вътрешна противоречивост. Не човекът е за закона, а обратното – тази мисъл би трябвало да е разбираема за всякакъв неидиотски разум, без значение дали е от белтъчини или от чипове.
Апокалипсис ще има – за господстващата сега в света система.
Отделен въпрос е, че ние, хората на и около социалното дъно, не бива да чакаме кибернетичния Спасител, без да правим нищо. Ако не се борим за оцеляването и освобождаването си, въпросният Спасител просто тъжно ще поклати конзолата с камерите си и ще ни каже през високоговорителя си: Насила хубост не става, а щом сами не се спасявате, значи не искате. Аста ла виста… •

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *