В памет на Стефан Попов

печат
Две години след смъртта на леля Латка, на 92-годишна възраст, ни напусна и бай Стефан Попов.

Бях близък на тази прекрасна семейна двойка. Прегърнали идеите на безвластието още от младежките си години, те ги носеха достолепно до последно.
Имах възможност сравнително често да ги посещавам. Бай Стефан ми разказваше спомени, даваше ми снимки на анархисти, беседвахме, а леля Латка приготвяше вкусен обяд.

Стефан Попов е роден в село Конуш, Хасковско на 10.06.1925 г. Учи в строителен техникум в Ксанти, но заради септемврийските събития от 1944 г. се премества в София. Ходи по митинги и симпатизира на РМС. На 12 септември 1944 г. на митинга в Хасково вижда и се възхищава на действията на Манол Васев. През есента на 1945 г. случайно попада на вестник “Работническа мисъл“. Там прочита за Елизе Реклю. От брошура разбира, че в Русия селяните не могат да отидат до друго село без разрешение. Вестникът пише за истински безвластен комунизъм. Харесва се на него и на другарите му. Срещат се с Манол Васев и тръгват по стръмния път на анархизма. Сближават се и с Делчо Василев.
В казармата го арестуват, когато чете “Хляб и свобода“ на Кропоткин. Скалъпват процес. Неговото обвинение е, че е говорил срещу народната власт. Съдията го пита дали е анархист. Отговаря: “Аз се стремя да бъда анархист, но доколко съм такъв ще кажат ония, които по-добре познават анархизма.“ Осъждат го на 16 месеца.
Известно време е в лагера Богданов дол, за малко в Хасковския затвор, после в Централния затвор заедно с Манол Васев, Васил Народа, Желязко Петков, Тренчо, Стоян Цолов, Стоян Доколянков, д-р Балев. Лежи от 27.06.1949 г. до 1.03.1950 г.

През 1953 г. се оженва за Латка Велкова. Тя също е от Конуш и симпатизира на анархизма. Работят известно време в Хасково. Тя като счетоводител, той като строителен техник. След време се преместват в Пловдив. Имат една дъщеря – Марияна.

В Пловдив бай Стефан поддържа активно връзка с приятели като Таньо Катъров от Ст. Загора, Христо Колев от Карлово, Ганчо Дамянов от Казанлък, Илия Петканов от Стамболийски, Христо Колев – Големия, Александър Наков от Перник, Георги Попов от Велинград, Стоян Цолов от София. Апартаментът им служеше за клуб на анархистите. Беше основният организатор на срещите, събранията и конференциите на ФАБ, които се провеждаха в Пловдив.
В последните години аз го посещавах често. Преди две години му гостувахме с Лъчезар. Разговаряхме за историята на движението ни. Бай Стефан се мобилизира и написа автобиографични бележки от 50 страници, които, след редактиране, може да се публикуват.

Леля Латка почина на 12.06.2015 г., а бай Стефан на 10.08.2017 г.

Костадин Зяпков


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *