В памет на Урсула Ле Гуин

печат
Писателката почина на 22 януари, на 88 години.
Тя бе от малкото творци от научната фантастика, които представяха в художествени произведения бъдеще, основано върху принципите на анархизма. Фантастиката е преди всичко мисловен футурологичен експеримент, опит за надникване в утрешния ден. Надниквайки обаче, ние провокираме историята да се затъркаля към онова, което най-силно, най-страстно мечтаем – стига да сме повече хора, стига мечтите ни за светли, без ирония, бъднини, да не се изгубват в масовия поток черногледство, апокалиптика, повтаряне на днешните безобразия, но на фона на по-напреднала техника, из космически простори и на други планети.
Урсула бе водач именно на онези мечтатели, оптимистичните, късащите оковите на закостенялото мислене, отказващите да признаят насилническите образци за „присъщо на човешката природа“; уверените, че бъдещето е именно отрицание на грозните страни на миналото, а не негово повтаряне на по-високо ниво. И макар че значителна част от произведенията на научната фантастика все пак пряко или по заобиколен начин възпяват „прогреса“, включително социалния, малцина от тях категорично посочват за какъв именно прогрес става дума, подминават точните му параметри, предпочитат да нарисуват със слова образи на „очовечен“ капитализъм при „блага държава“ като връх на стремежа на човечеството.
Урсула чупеше всички „традиционни“ представи, провокираше ума да различава истински шокиращото от „шокиращото“, да отделя важното от плявата – с романи като „Лявата ръка на мрака“ (извънземна, но човешка раса от двуполови същества, нещо „скандално“ според консерваторите, които превъзнасят формите и не ценят съдържанието), „Светът се нарича дъбрава“ (за силата на ненасилието и границите на търпението), поредицата „Землемория“ (в опаковката на фентъзи – за силата на вярно употребените думи, за бремето на надарените и отговорността им към околните, отново за насилието и за възмездието, което може да настъпи по неочакван, немислим начин) и много други произведения – общо 20 романа и над 100 разказа.
Особен интерес сред анархистите предизвика творбата ѝ, преведена у нас под заглавието „Освободеният“ („Лишеният“ в буквален превод). Макар че според мен в този роман авторката не сполучи с изобразяването на същинско анархично общество – при нея се получи по-скоро троцкистка утопия, – горещо препоръчвам прочитане и препрочитане на тази книга –богата трапеза за размисъл, с много поуки.
Не съвсем съгласен с моята оценка на „Освободеният“ е Михаил Шрайбман, московски другар, чиито материали „СМ“ е публикувал. В статията си „Анархизмът в творчеството на Урсула Ле Гуин“ от 25 януари на сайта avtonom.org Михаил пише:
Творчеството на Ле Гуин е цял континент, заслужава множество дисертации… Урсула е автор на забележителни утопии и антиутопии. По нейните собствени думи, това са опити за „археология на бъдещето“… За разлика от мнозина други писатели, при нея утопичните и антиутопичните конструкции причудливо се преплитат. За цялото ѝ творчество е характерна нееднозначност, игра на светлини и сенки. Тя не крие симпатиите си към учението на Лао Дзъ и мирогледа на даоистите…
…романът „Освободеният“ показва един двоен свят – земеподобната планета Урас и масивният ѝ, беден на ресурси спътник Анарес… На пръв поглед въплътената анархическа утопия на Анарес противостои на капиталистическата антиутопия, властваща на Урас. Реалността на романа обаче е по-сложна.
Съвременните анархисти често престават да разсъждават критично, щом съзрат нещо, повърхностно подобно на идеала им… Това е самозаблуда, следствие от копнежа да открият нейде в света ни рая – но раят не съществува, той чака тепърва да бъде изграден.
Именно това е Анарес – самозаблудата на последователите на Одо, че са построили съвършенството. Под повърхността на общите събрания, братски комуни и напълно честни референдуми се крие тъжна реалност. Анарес се е превърнал в планета-каторга, на която са изселени революционерите (както на Земята – в Сибир). Повечето от анаресианците са заети да добиват руда, предназначена за износ на Урас, където са високотехнологичните производства. Без доставки на машини от Урас колонията Анарес би загинала… Реално „луната на свободата“ е управлявана от скрита бюрократична група, която даже при проблеми с реколтата и разразил се глад натиска колонистите да продължават да работят за износа на суровини, а в същото време е ограничила общуването с „проклетите капиталисти“…
Вместо общество на свобода, Анарес е самоуправляващ се затвор, от който са облагодетелствани привилегированите класи в Айо…
…Романът поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Сериозна грешка е при четенето му да виждаме само едната от страните на двойния свят Урас-Анарес, да ги мерим „кой е по-добрият“, защото нито един не е, различават се по формите лицемерие и похватите на потисничество… Впрочем, истински анархична утопия от Ле Гуин е забележителната ѝ и дълбока книга „Вечното завръщане у дома“ (Always Coming Home), но за нея ще разкажа друг път.

Може би Михаил е прав и аз съм оценил едностранчиво „Освободеният“, именно затова препоръчвам препрочитане и размишляване, включително на себе си.
Все пак Урсула не ни е изоставила – тя ще ни говори и буди с книгите си. Просто няма да има нови. Ще ги пишем ние – с думи, а дано и с дела.

Спи спокойно, Урсула. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *