Декларацията на един анархист

печат

която няма да позволи никому никакви посмъртни спекулации

Ботев и Левски загинаха. Загина и цял легион от знайни и безименни БОЙЦИ НА СВОБОДАТА. Те загинаха за една химера. За една безсмислена химера – Народа (с главна буква). Защото, ако народът беше Народ, нямаше да позволи на „елитите“ да се гаврят посмъртно с тях. Щеше да разкъса венците на сганта от президенти, претенденти за престола, министри и парламенти. Нямаше да остави безнаказани всевъзможните фатмаци и техните началства с лампази и акселбанти да разиграват комедията на ритуални „тържествени зари“ и „рапорти за падналите“, които се оказват налице сред маскираните по „ботевски“ гвардейци. Нямаше да позволи на професионалните лъжци от медиите и амвоните да го мамят, нито да слуша кощунствените речи на политическите мошеници и подлеци и циничната подигравка с идеалите на загиналите. Щеше да смъкне окачените им портрети от „офиси“ и кабинети на властници, „бизнесмени“ и мафиоти.

Но „мълчи народът“, „залюлян в робската си люлка“ от верующи фарисеи и фалшиви безбожници, които се кръстят, целуват кръста (а ако трябва, „биха целували и по-надолу“) и мазната ръка на тези, които го продадоха – братята на Юда, синовете на Лойола и шпионите на „Сигуранцата“ от „Светия“ синод…

И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО и на пук на всички филистери и „реалполитици“, през целия си живот аз бях и си останах АНАРХИСТ или по-точно АНАРХОКОМУНИСТ. И се гордея с това, че ще остана такъв и след смъртта си. Като анархокомунист, аз поемам върху си отговорността за всички минали, настоящи и бъдещи акции на българския и международния анархизъм.

ЗАЩОТО, както е казал ФЕРНАН ПЕЛУТИЕ – организаторът на трудовите борси във Франция (организации за взаимопомощ и самозащита на работниците срещу КАПИТАЛА И ДЪРЖАВАТА):

Ние сме вечните бунтовници, ние сме свободните хора, без бог и господар, и без отечество. Ние сме вечните врагове на всеки деспотизъм: морален или материален, индивидуален или колективен.

ЗАЩОТО, колкото и малка да е вероятността днес,
СЛЕД ужасяващите масови кланета и експерименти, в които бяха въвлечени отделните народи през XX век,
СЛЕД измамата на марксизма и цинизма, алчността и безскрупулността на проповедниците на тая нова религия и полицаите, охраняващи тяхната църква,
СЛЕД всички преживени заблуди и илюзии и след крушението на вярата, че един нов свят на СВОБОДАТА, РАВЕНСТВОТО И БРАТСТВОТО МЕЖДУ ХОРАТА И НАРОДИТЕ е възможен,
СЛЕД победата на ГЛОБАЛНАТА ИМПЕРИЯ НА ТРАНСНАЦИОНАЛНИЯ КАПИТАЛ и неговия брониран юмрук в лицето на държавните машини и техните военни съюзи, чиято главна – ако ли не и единствена – цел е да спрат историческото, социалното, културното и моралното развитие на човешкия род, разделяйки го на роби, надзиратели и господари в името на своето господство, охолство, лукс и привилегии,
ЗАЩОТО, колкото и могъщи да изглеждат враговете на човешкия род – ВЛАСТ, КАПИТАЛ И ДУХОВНО РОБСТВО – и колкото и демобилизирани, атомизирани, деморализирани и безсилни срещу тях да се чувстват хората, НАШИЯТ ЖИВОТ, ИДЕИ, БОРБА И ДЕЛА са единствените, които могат да се превърнат в оня детонатор, който е необходим, за да се изправят повалените от отчаяние, безверие, апатия и паралич хора от долните етажи и подземията на обществената пирамида, да се превърнат от „политически животни“ в свободни Човеци, да започнат да се организират и да въстанат срещу всякакви „елити“ или „авангарди“, за да се взриви народното стадо и да стане НАРОД! За да бъде заменено пирамидалното общество на власт, експлоатация и манипулация с АНАРХИЯТА като освобождение и еманципация на всяка и на всеки, като организация на колективния живот на свободните хора и на комунизма като планетарна система на социално-икономическо равенство.

ЗАЩОТО аз съм дълбоко убеден, че колкото и дълъг да е пътят до нашата цел, човечеството няма друга алтернатива: то или ще организира живота си върху принципите на анархокомунизма, или няма да просъществува. АНАРХИЯ ИЛИ СМЪРТ! Трето не е дадено!

И накрая, ЗАЩОТО, вървейки по избрания път, ние никога не сме имали проблеми със съвестта си.

ЗАТОВА ние, анархистите, оставаме верни на идеала на нашата младост. И за разлика от Наполеоновата гвардия, която не се предавала и биела до смърт, нашата битка за този идеал ще продължи и след смъртта ни, която за нас е само една смяна на „агрегатното състояние“ и нищо повече…

*   *   *

Нека тази декларация бъде считана за моята ПОСЛЕДНА ДУМА пред съда на историята…

Феранте Пала


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *