Десетте божи заповеди

печат
1. Да нямаш друг Бог, освен Мен…
Много категорично, нали? С други думи – не смей да се съмняваш! Но съмнението е основа на рационалното мислене, без него не бихме били хора.

2. Не сътворявай си кумири, на които да се кланяш, защото Аз съм ревнив Бог, наказвам деца за провинения на бащите до трето и четвърто коляно…
Мисля, че приказките „Бог е Любов“ приключват с това самопризнание. Ревността е смърт за любовта, а отмъстителността спрямо деца, внуци, правнуци и нататък за грехове, волни или неволни, на предците е чиста лудост, противоречи на тезиса за „милостивия и всепрощаващ“.

3. Не произнасяй името Ми всуе… иначе ще бъдеш наказан…
Има се предвид забрана върху проклятия, „магии“ и изобщо всякакви позовавания на Висшия авторитет. Очевидното изключение е Църквата – на нея ѝ е позволено да отлъчва, проклина и постоянно да се крие зад оправданието „такава е волята Божия“.

4. Почитай съботния ден… нищо не прави през него…
Комай единственото предимно свястно нещо от Декалога – ако зависеше само от работодателите, не бихме почивали нито ден, нито нощ. От друга страна, след като се е наложило насетне Исус да подсеща, че „не човекът е (създаден) за съботата, а съботата – за човека“, значи и с тази заповед са прекалявали до абсурд, което е създавало сериозни проблеми.

5. Почитай баща си и майка си…
Звучи хубаво, но априорната почит не се връзва с една друга библейска повеля – „въздай според делата“. Да, човек е програмиран да изпитва привързаност към родителите си, но почит, тоест уважение не бива се дава „на зелено“. Уважението е нещо, което е редно да бъде заслужено – с отношение, с поведение. Какво уважение дължим на жесток баща и нехайна майка? Именно това изисквано въпреки всичко почитане стои в основата ако не на всички, то на значителна част от човешките психически проблеми. Диктатът на възрастните (нека и родители да са) над децата не е нещо, което нормален човек бива да одобрява.

6. Не убивай
Има се предвид – не убивай без позволение от страна на компетентните органи, защото убийство на война е позволено, а в Библията има одобрение за смъртно наказание, тоест съдът може да нарежда убиване. Колко удобно. Хубав пример за „двойни стандарти“.

7. Не прелюбодействай
Тоест – бъди вързан цял живот за един и същ човек, даже ако любовта е отминала, даже ако изобщо не я е имало, даже ако вместо любов вече има само омраза или безразличие. Втората по жестокост заповед, счупила не една съдба и неведнъж предизвиквала огромни беди – буквално от нищо нещо.

8. Не кради
Хубаво, но кражбата е действие, което има смисъл в свят със собственост, а когато споделяме всичко, то не съществува като понятие. Освен това – ясно е, че от сиромах няма какво да откраднеш. Излиза, че дотук Заповедите бетонират авторитета на властимащите от всякакви нива, защитават имуществото им от нямащите и подвластните. Това ли са разбиранията на Бог за справедливост?

9. Не лъжесвидетелствай против ближния си
Необходимо пояснение: първо, под „ближен“ се има предвид съверник, което значи, че можеш да лъжеш неверника колкото ти душа иска; второ, думата е точно „лъжесвидетелствай“, а не просто „лъжи“ – очевидно виждаме предписанието „не смей да лъжеш властническите институции!“, от което следва, че самата лъжа, не пред съд, не пред чорбаджия, е допустима, макар и рискована – току виж си наклеветил човек на големи хора – и тогава няма да чакат божие наказание, репресивните институции ще поемат нещата. Но пък ако измамиш малък човек без връзки с „големи хора“, най-вероятно, направо сигурно, ще ти се размине.
От заповедите са се учили юристите – как да оставят вратички в законите…
А от предхристиянско време търговците, законниците, крадците и измамниците имали един и същ „небесен покровител“ – у римляните това бил богът Меркурий. Показателно. Лъжата е в основата на най-почитаните в днешния свят занаяти, бизнеса и правото. И никакви притеснения относно Деветата заповед…

10. Не пожелавай дома на ближния, нито жена му, нито роба му, нито робинята, нито вола му, нито магарето, нито нищо, което е на ближния ти.
Чудесно, а какво правим, когато „ближният“ живее в прогимназия, а ти се свираш в колиба? Какво правим, ако жена му сама те иска? Това за роба и робинята да го оставим настрани, въпреки че се сблъскваме с разбирането, че робството е нещо нормално, както и това да поставиш съпругата наравно с вола, магарето и покъщнината. Нима християните не се смущават от това, че жените биват третирани като вещи? Жените нямат ли също желания?
Или друга ситуация: домът е придобит по нечестен начин, жената е взета насила, за робите да не говорим – защо да не пожелаваме да ги освободим, което налага отнемането им от господаря? •

Нима още се чудим защо често светът прилича на кошмар? Ето една от причините – десетте „божии“ приумици. Язък че Авторът им не съществува и не можеш му иска сметка за безобразията, които е провокирал.

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *