Десетте божи заповеди

печат
1. Да нямаш друг Бог, освен Мен…
Много категорично, нали? С други думи – не смей да се съмняваш! Но съмнението е основа на рационалното мислене, без него не бихме били хора.

2. Не сътворявай си кумири, на които да се кланяш, защото Аз съм ревнив Бог, наказвам деца за провинения на бащите до трето и четвърто коляно…
Мисля, че приказките „Бог е Любов“ приключват с това самопризнание. Ревността е смърт за любовта, а отмъстителността спрямо деца, внуци, правнуци и нататък за грехове, волни или неволни, на предците е чиста лудост, противоречи на тезиса за „милостивия и всепрощаващ“.

3. Не произнасяй името Ми всуе… иначе ще бъдеш наказан…
Има се предвид забрана върху проклятия, „магии“ и изобщо всякакви позовавания на Висшия авторитет. Очевидното изключение е Църквата – на нея ѝ е позволено да отлъчва, проклина и постоянно да се крие зад оправданието „такава е волята Божия“.

4. Почитай съботния ден… нищо не прави през него…
Комай единственото предимно свястно нещо от Декалога – ако зависеше само от работодателите, не бихме почивали нито ден, нито нощ. От друга страна, след като се е наложило насетне Исус да подсеща, че „не човекът е (създаден) за съботата, а съботата – за човека“, значи и с тази заповед са прекалявали до абсурд, което е създавало сериозни проблеми.

5. Почитай баща си и майка си…
Звучи хубаво, но априорната почит не се връзва с една друга библейска повеля – „въздай според делата“. Да, човек е програмиран да изпитва привързаност към родителите си, но почит, тоест уважение не бива се дава „на зелено“. Уважението е нещо, което е редно да бъде заслужено – с отношение, с поведение. Какво уважение дължим на жесток баща и нехайна майка? Именно това изисквано въпреки всичко почитане стои в основата ако не на всички, то на значителна част от човешките психически проблеми. Диктатът на възрастните (нека и родители да са) над децата не е нещо, което нормален човек бива да одобрява.

6. Не убивай
Има се предвид – не убивай без позволение от страна на компетентните органи, защото убийство на война е позволено, а в Библията има одобрение за смъртно наказание, тоест съдът може да нарежда убиване. Колко удобно. Хубав пример за „двойни стандарти“.

7. Не прелюбодействай
Тоест – бъди вързан цял живот за един и същ човек, даже ако любовта е отминала, даже ако изобщо не я е имало, даже ако вместо любов вече има само омраза или безразличие. Втората по жестокост заповед, счупила не една съдба и неведнъж предизвиквала огромни беди – буквално от нищо нещо.

8. Не кради
Хубаво, но кражбата е действие, което има смисъл в свят със собственост, а когато споделяме всичко, то не съществува като понятие. Освен това – ясно е, че от сиромах няма какво да откраднеш. Излиза, че дотук Заповедите бетонират авторитета на властимащите от всякакви нива, защитават имуществото им от нямащите и подвластните. Това ли са разбиранията на Бог за справедливост?

9. Не лъжесвидетелствай против ближния си
Необходимо пояснение: първо, под „ближен“ се има предвид съверник, което значи, че можеш да лъжеш неверника колкото ти душа иска; второ, думата е точно „лъжесвидетелствай“, а не просто „лъжи“ – очевидно виждаме предписанието „не смей да лъжеш властническите институции!“, от което следва, че самата лъжа, не пред съд, не пред чорбаджия, е допустима, макар и рискована – току виж си наклеветил човек на големи хора – и тогава няма да чакат божие наказание, репресивните институции ще поемат нещата. Но пък ако измамиш малък човек без връзки с „големи хора“, най-вероятно, направо сигурно, ще ти се размине.
От заповедите са се учили юристите – как да оставят вратички в законите…
А от предхристиянско време търговците, законниците, крадците и измамниците имали един и същ „небесен покровител“ – у римляните това бил богът Меркурий. Показателно. Лъжата е в основата на най-почитаните в днешния свят занаяти, бизнеса и правото. И никакви притеснения относно Деветата заповед…

10. Не пожелавай дома на ближния, нито жена му, нито роба му, нито робинята, нито вола му, нито магарето, нито нищо, което е на ближния ти.
Чудесно, а какво правим, когато „ближният“ живее в прогимназия, а ти се свираш в колиба? Какво правим, ако жена му сама те иска? Това за роба и робинята да го оставим настрани, въпреки че се сблъскваме с разбирането, че робството е нещо нормално, както и това да поставиш съпругата наравно с вола, магарето и покъщнината. Нима християните не се смущават от това, че жените биват третирани като вещи? Жените нямат ли също желания?
Или друга ситуация: домът е придобит по нечестен начин, жената е взета насила, за робите да не говорим – защо да не пожелаваме да ги освободим, което налага отнемането им от господаря? •

Нима още се чудим защо често светът прилича на кошмар? Ето една от причините – десетте „божии“ приумици. Язък че Авторът им не съществува и не можеш му иска сметка за безобразията, които е провокирал.

Васил Арапов


 

4 коментара

  • Анастас Контев

    Брилянтни разсъждения! ПОЗДРАВЛЕНИЯ !

  • „Не прелюбодейстствай.“има се в предвид да не лъжеш човека до себе си. Да не му крадеш правото да знае истината ,като цяло да не го залъгваш ,че го обичаш ,а да бъдеш едновременно с други. Защото ако си искрено влюбен ще бъдеш с един човек и щом искаш да си с друг не залъгвайте човека до себе си.
    П.С. това което сте написали е подигравка и всъщност ако някой се замисли над тези няколко заповеди ще открие смисъла и за времето сега. Има такива може би които никой от нас не спазва. Но замислете се колко смислени са някой особено за времето сега.
    “Прошка? Но нали кражбата беше единственият непростим грях, общият знаменател на всички грехове? Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност.“
    Замислете се какво всъщност е скритото послание на тези заповеди.

    • Теллалов

      самата тази заповед е подигравка – и то жестока
      вие сериозно ли мислите, че означава това, което казвате? с манталитета на съвремието? пренесено към онези времена, когато жената е била СОБСТВЕНОСТ? Несериозно е.

      кражбата… ами Прудон е казал: „Собствеността е кражба“ – и го е обосновал.

      единствената „заповед“, която заслужава да бъде спазвана, е преформулираният от Кропоткин категоричен императив на Кант: постъпвай с околните така, както искаш те да постъпват спрямо теб при аналогични обстоятелства.
      Толкоз. Впрочем, тази повеля е вградена в инстинктите ни на произлезли от стадни животни същества, тя е основата на чувството, което наричаме „съвест“.
      Така че, най-опростено: слушай гласа на съвестта си!
      И не ти трябват ни божи, ни чорбаджийски, ни царски заповеди.

  • Nihilsmo o muerte

    Действително се има в предвид каквото е написано.Не прелюбодействай тоест не изневерявай на жена си и тя на теб.А това е в следствие от многото венерически болести които са морили човечеството в християнска Европа и са отровили любовта между хората,ето затова целомъдрието е била ценена високо в ортодоксалната религия тя е била начина болестите да се ограничат поради липсата на антисептици.Сега когато повечето са лечими, католиците например премахнаха дори аборта(който несъмнено е следствие от сексуален акт) като грях и го сложиха в графата на много леките и простими прегрешения, пък и те като да си признаха че е за да печелят точки пред масите.
    В религиите може да има някаква мъдрост , но тя е и написана в много по-добра и чиста форма в още хиляди и хиляди книги.
    Свещени книги няма.
    Sancta Simplicitas все си има …

Вашият отговор на Nihilsmo o muerte Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *