Диктатура и демокрация

печат
Илия Троянов: Ти си живял в диктатурата на БКП и в демокрацията на капитала. Едната система се нарича от политолози и журналисти „тоталитарна“, другата „плуралистична“. А сега, от 25 години преживяваш в „най-добрия възможен свят“ в България. Според теб какви са системните разлики относно контрола над населението и какви са разликите във възможностите за съпротива (мотивация, организация, репресия и т. н.)?

Георги Константинов: Моето отношение към разните политолози и всякакви „-олози“ е като това на Наполеон Бонапарт към идеолозите. Не само по тая причина обаче считам за необходимо да дефинирам по друг начин „двете системи“. Вместо „плуралистична“ и „тоталитарна“, мисля, че понятията ЧАСТНОМОНОПОЛИСТИЧЕСКИ и ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ изразяват много по-точно същността на двете разновидности на господстващата политическа и социаликономическа система във вчерашния свят и преходите между тях, като не позволяват идеологически манипулации и интерпретации.
Дефинирани по горния начин, те са подсистеми от един и същи порядък и са разновидности или стадии в развитието на една и съща система. Това, което ги различава са степените на концентрация и централизация, които определят формите на собственост – частна или държавна – и произтичащите от тях особености. (Концентрацията и централизацията са тенденции в развитието на капиталистическото общество. При „тоталитаризма“ те са доведени до логичния им завършек чрез извъникономическата принуда на политическата власт. Ленин казваше, че политиката е концентрирана икономика, което, приложено към Източните общества, означава, че те бяха продукт на властта. Програмата от 10-те точки в „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс е ембрионът на държавния капитализъм, т. е. марксизмът в една от разновидностите си – болшевизмът – на определено стъпало на прехода от феодално към капиталистическо общество играе ролята на демиург на държавния капитал и на неговата военно-полицейска диктатура. Затова твърдя, че болшевишката революция е една от закъснелите модификации на буржоазните революции с всички произтичащи от закъснението характеристики.)
В политическата сфера, на единственият монополист – държавата – съответства като политическа организация на обществото ДИКТАТУРАТА на една единствена партия, а при частномонополистическия капитализъм – „плурализмът“ на няколко, обикновено две големи партии, наричани „лява“ и „дясна“ в зависимост от това къде са настанени задниците на техните депутати в парламента. Между тях се намират разновидовите или разноцветни задници на това, което днес се нарича „център“, а по време на Френската революция – „блато“. Съответната форма на държавна организация наричат ДЕМОКРАЦИЯ, т. е. „власт на народа“. Господстващите или експлоататорски класи при „демокрацията“ са тези на частните капиталисти, към които принадлежат и така наречените политически елити, при „тоталитаризма“ това е класата на държавните капиталисти или „номенклатурата“, образувана от партийната, административната и военно-полицейската бюрокрация. Иначе и при диктатурата, и при демокрацията антагонистът е класата на НАЕМНИЯ ТРУД или пролетариатът. При частномонополистическия капитализъм съществува и така наречената средна класа, която според различните „-олози“ има различен състав. При държавния капитализъм номенклатурата е пролетаризирала цялото трудово население. Като средна класа може да се дефинира сравнително тънкия слой от „салариата“, разположен около „медианата на средните заплати“.
Разбира се, съществуват множество нюанси на двете разновидности на капитала, що се отнася до техния генезис, степента на централизация и концентрация, разнородните превъплъщения, подвидове, преминавания една в друга, начало, развитие и край, както и на смесените им форми, наблюдавани както при „демокрациите“, така и при диктатурите, например национал-“социализма“ в Третия райх или титовския, китайския и други „комунизми“. (Китайският случай на дирижирана и контролирана от диктатурата на компартията смесена икономика може да бъде окачествен като „висш стадий на национал-“социализма“.)
Заслужава да се отбележи съществуванието на държавна и частна собственост и при другите „строеве“ или „цивилизации“ – робската и крепостническата. Появата им по силата на извъникономическата принуда (упражнявана от държавата) или вследствие „мирната“ икономическа еволюция на уедряване на капиталите, законите на развитието им, разорението на дребните и средни капиталисти и цяла серия други важни проблеми не могат да намерят своя отговор в един-единствен въпрос от едно интервю, затова ще ги изоставя, макар ти да си го стеснил до рамките на България.
У нас, както е известно, държавният капитализъм бе наложен със щиковете на сталиновите „витязи“ след като те назначиха на власт БКП. Всякакви приказки за „социалистическа революция“, „народно въстание“ и дори военен преврат са от лукаваго. Нищо от това, което се случи през 45-те години от 1944 до 1989 година не би било възможно без окупацията на страната от армиите на „Трети украински фронт“ и предхождащото я споразумение между „тримата големи“ за разпределението на порциите от европейския континент и света между победителите във Втората световна война.
Трябва да добавим, че и краят на диктатурата на БКП през 1989 г. с установилия се „плурализъм“, както и нескончаемия „мирен“ преход в обратна посока – от държавен към частен капитализъм и трансформацията на диктатурата в „народовластие“ – са резултат отново на външна намеса, на първо място – на Москва. По разбираеми причини тук не можем да се впуснем в хронологическия преглед и причините за събитията или в исторически анализи на 73-годишния период от 1944 до 2017 г. (на преходите в права и обратна посока при съхранение на приемствеността в тесните локални рамки на България, което изкривява или стеснява обяснението на глобалните политически и социаликономически процеси). •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *