Държавата срещу революционната опозиция

печат
Репресиите в Турция продължават да се засилват на фона на общата икономическа криза. През септември 2018 г. другари от Гърция имаха възможността да обсъдят с член на РАД текущата ситуация в страната под властта на Ердоган, нейното влияние върху продължаващия конфликт в Сирия и новото съотношение на силите в резултат от тази гражданска война. Техните виждания представляват интерес за всички революционери по света.

След половинчатия опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г. неговата вътрешна и външна политика стана още по-агресивна. Какви според вас са основните прояви на тази политика и последствията от тях?
Държавният преврат се превърна в решаващ етап за Ердоган и неговата партия ПСР, тъй като даде възможност за въвеждане на „извънредно положение“, обявено в името на елиминирането на „враговете“ в много държавни институции. Продължаващата война между FETO (религиозна група, имаща много членове и държаща важни постове в различни институции – от висши съдилища до военни, – обвинена, че е организирала опита за преврата) и ПСР се превърна в легитимна репресия на последните спрямо предполагаемите превратаджии. Ердоган (като лидер на ПСР) се възползва от тази ситуация. Фактът, че „беше легитимно избран“, го покри с плащеницата на демокрацията. Все пак той и неговата партия спечелиха общите избори и „враговете на демокрацията“ се опитаха да го убият и поемат контрола върху държавата по недемократичен начин!
По време на преврата и скоро след това пропагандираната „демокрация“ изигра важна роля за убеждаването на всички групи от обществото (дори основната опозиционна партия) и за „законното“ политическо съществуване на ПСР. Всяка авторитарна стъпка, предприета от правителството (а всъщност правителството е Ердоган), се прави в името на демокрацията. „Демократичната“ победа на Ердоган срещу военния преврат му помогна да промени режима (сега президентски режим) и да вземе цялата законодателна, изпълнителна и съдебна власт в ръцете си.
Ердоган и неговата партия използваха тази илюзорна демокрация, за да концентрират цялата политическа власт, обявявайки „демократично“ извънредно положение. По време на извънредното положение те проведоха избори за парламент и президент и референдум за промяна на системата от парламентарна в президентска република. Помислете за „демократичността“ на подобни избори! Не е изненада, че ПСР спечелиха всичко, което искаха от тези избори. Тази част от целия процес е важна, защото властта се опитва да изглежда демократична пред лицето на вътрешната и външната политическа общност. Всяка стъпка на Ердоган и неговата партия е пресметната политически.
В този уж демократичен политически процес последва вълна от репресии над хора и организации от опозицията. Нейни участници бяха репресирани по време на извънредното положение. Изпратени в затвора без никаква съдебна обосновка, според желанието на „президента“ и заради „нацията“. Много организации бяха закрити, забранени; много от тях понесоха наказания… Така извънредното положение помогна на ПСР да елиминира социалната опозиция. Всъщност репресиите бяха насочени срещу революционни хора и организации, а не срещу FETO.
Партиите от така наречената опозиция се съсредоточиха върху изборите, чрез които смятаха, че имат шанс да победят Ердоган по демократичен начин. Този вариант беше много наивен и помогна за узаконяването на новия режим.
От друга страна агресивната политика на президента насърчава фашистката и консервативна мобилизация в обществото. Фашистките и ислямистките организации се опитаха да накажат хората или групите, които смятаха за „враг на нацията и религията“. Създадени бяха дори паравоенни формирования, подкрепяни от държавата.
Едновременно с това управляващите използваха същите агресивни стратегии във външната политика. По време на извънредното положение армията нахлу в автономния североизточен сирийски район Рожава.

Междувременно страната се сблъсква със сериозна икономическа криза и няма признаци за подобрение. Какво е въздействието на тази криза върху обикновените турци?
Животът в страната става все по-труден с всеки изминал ден. По последни данни границата на бедността, обявена от конфедерацията на работниците, е около 5500 лири, а прагът на гладуващите е 1800 лири, докато минималната заплата беше около 1500 лири преди кризата. Повишаването на цените оказва влияние върху всички стоки от първа необходимост.
Всъщност и преди „доларовата криза“ икономическото състояние беше лошо. Говорим за икономика, която президентът и правителството постоянно се опитват да преструктурират. Икономическата корупция на ПСР беше разкрита по време на войната с FETO преди 4 години. Ердоган (корумпирани членове на неговото семейство) и неговата партия се опитаха отново да преструктурират икономиката. Най-големите компании от различни сектори в капиталистическата икономика бяха заменени с други компании, свързани в ПСР и управляващото семейство. Държавата създава големи монополи и възлага управлението им на приближени лица. Собственици на компании са принудени да ги продават на безценица на други лица, пряко свързани с ПСР. Така Ердоган и неговата партия създават нов тип капитализъм, обединен с държавата.
Икономическите отношения с държави като Русия, Иран и др. също имат пряка връзка с тази нова икономическа стратегия. Новите икономически сделки между тези държави или държавните дружества от тези държави, от една страна, са добър начин за елиминиране на неудобни стари фигури на капитализма, които понякога се противопоставят на новите стратегии на Ердоган, и дават възможност за издигане на нови фигури. От друга страна, това е инструмент за поддържане на паричните потоци чрез прикриване на икономическата криза и запазване на печалбите за компаниите.
Постоянната промяна във външните отношения прави икономиката по-податлива на външно влияние. Доларовата криза е само следствие от тази политика.
Въпреки икономическата криза, социална реакция срещу нея все още няма. Основната причина за тази парализа са политическите репресии, гарантирани от президентския режим. Всякакви протести са фактически забранени и е лесно да се арестуват хора и да се закриват организации с „антитерористичен“ указ. Например миналата седмица протест на строителните работници за 3-то летище в Истанбул беше забранен. 600 работници бяха задържани на полицейска операция под предлог, че правят „терористична стачка, организирана с помощта на чужди сили“, 13 от тях бяха изпратени в затвора.
В такъв тоталитарен режим нещата не вървят по пътя, в който вярват марксистите. Марксисткият анализ на ситуацията се фокусира само върху ролята на компаниите, които повишават цените и се опитват да се възползват от кризата. Ролята на държавата трябва да бъде ясно обяснена и да се изгради стратегия за борба с нея.
Условията за живот на хората се влошават. Усилията на населението за самоорганизация в такива условия на икономическа криза, в различни географски райони, стават все по-важни със всеки изминал ден. Това ние виждаме като начин да се справим с кризата и да се опитаме да се организираме в обществото. Това е важно начинание, което трябва да се осъществи чрез политически организирана борба.

Взаимоотношенията със САЩ са в най-ниската си точка от доста време насам, с продължаваща търговска война, дипломатическа криза с арестуван в Турция гражданин на САЩ и напрежение в НАТО по отношение на операциите в кюрдските и сирийските територии… Според вас как ще се отрази тази криза на авторитарния проект на Ердоган?
Външната политика на турската държава е нестабилна. Преди няколко години напрежението с Русия беше забравено, после беше даде повод за война с Русия със свалянето на руски боен самолет над Сирия, а сега Русия изведнъж е един от най-големите съюзници в региона.
Тази стратегия не е присъща само на турската държава. Съюзниците стават врагове, а враговете – съюзници. Дългосрочните международни отношения се заменят с преследване на краткосрочни печалби. Такава е съвременната тенденция в международната политика по целия свят.
Сега изглежда, че интересите на Турция, Русия и Иран (а също и Асад, който някога беше най-големият враг на турската държава) в Рожава и Сирия съвпадат. За това вероятно играе роля омразата към кюрдската политическа автономия в Рожава. Очевидно е, че нито Асад, нито Ердоган искат кюрдско политическо съществуване в Рожава. Нещо повече – изглежда, че се подготвят икономически сделки за газопроводите и петролопроводите между тези държави.
Както обаче вече споменах, стратегиите се поддържат в краткосрочни периоди. Не би било толкова изненадващо, ако след няколко месеца се появи голямо партньорство между САЩ и Турция. Ердоган и Тръмп са склонни на подобни популистки промени.

САЩ изглежда имат много противоречива позиция по отношение на Сирия: от една страна, те подкрепят СДС [Сирийските демократични сили – военна коалиция, съставена основно от бойците на Рожава – б. пр.], което подклажда напрежението с Турция, а от друга страна се стремят да защитават убежището на Ал Кайда в Идлиб, което обективно подкрепя Турция. Явно тъкат на два стана. Какво е мнението ви за тази политика и как ще повлияе тя на изхода от кървавата сирийска война?
Всички участници в Сирийската война имат подобни стратегии. Всеки запознат с особеностите на района знае, че в Близкия Изток всяка стъпка може да има множество различни последствия.
Не само САЩ тъкат на два стана. Това е начин да бъдеш в играта. Независимо от охладнелите отношения със САЩ, Ердоган споменава за „възможна подкрепа“, ако САЩ направят стъпка към Идлиб. Постоянно променящата се позиция на Саудитска Арабия, подкрепата на Катар за Турция, руско-иранско-сирийският съюз, пактът САЩ-ЕС – всички споразумения между тези държави, от икономиката до политиката, подлежат на промяна. Една евентуална мобилизация на обществото в Ирак например може да промени всяка стратегия в Сирия.
Тези стратегии на държавите поддържат конфликта в региона и кървавите войни в тези области задържат убийци като Ердоган, Асад, Тръмп и Путин на власт. Основната стратегия на всички се основава на това – запазване на властта.

Мислите ли че атаката срещу Африн и защитата на джихадистите в Идлиб изглежда като опит да се откъснат тези територии от Сирия като част от някакъв неоотомански проект?
Такава е едната страна на пропагандата на тези стратегии в самата Турция. Засилващата се неоотоманска реторика има очевидно отражение върху променящия се националистически характер на Турция. Тази част от света обаче не е регион, в който могат да виреят столетни националистически и религиозни проекти. Мястото не е подходящо за стратегии, разчитащи на съглашения между политическите и икономическите сили в региона.

Мислите ли че подкрепата на САЩ за СДС заплашва да ги превърне в марионетна армия на САЩ и това да засегне проекта им за автономия и революционния облик на Кюрдското освободително движение?
Мълчанието на САЩ за нападенията на турската държава показва, че в така наречения съюз отношенията не винаги са съюзнически. Това е реалността, която Движението за свобода на Кюрдистан е заявявала многократно. Това означава че, ако не се превърне в марионетна армия, САЩ и Русия могат да изоставят кюрдското движение по стратегически съображения.
Важното е, че Движението за свобода на Кюрдистан не е започнало съществуването си чрез спонсориране от САЩ или Русия. В него е залегнала волята на хората, живеещи и борещи се на място срещу държавническите и капиталистическите стратегии.
Тези рискове трябва да се обсъждат с хората там. Стратегиите на революционерите обаче трябва да бъдат критикувани, като се съобразява опитът на революционерите, които продължават да се борят там. Това е конструктивната критика. Другата критика няма никаква връзка с действителността в региона.
Разбира се, рисковете от тези стратегии трябва да подтикват революционерите да обръщат повече внимание на различните проблеми и да бъдат по-отворени за критика относно Рожава и нейния революционен характер.
Когато говорим за революцията в Рожава, забравяме да дискутираме критично въпроса. Аз мисля, че критичната дискусия е също толкова важна, колкото и критиката към връзките между СДС и САЩ. Трябва да обсъждаме ролята на „революционните“ или „антиимпериалистическите“ бойци по фронтовете срещу режима на Асад. Има много организации, от различни части на света, чиято мотивация за бой е Русия/СССР.

Неотдавна анархистите в Турция изпитаха на гърба си репресивната политика на Ердоган, например преследването на издавания от вас вестник Мейдан. Има ли промяна в ситуацията според вас и какво е бъдещето на безвластната алтернатива в Турция?
Както беше споменато преди, политическите репресии стават все по-ожесточени с всеки изминал ден. Извънредното положение не е премахнато, то се трансформира в друга форма с въвеждането на президентския режим. Проектът на държавата за премахване на революционната опозиция все още не е приключил. Дори самата икономическа криза е форма на репресия. От друга страна, ние сме изправени пред новата национално-религиозна култура на държавата. Това е част от създаването на ново общество.
Нещата които се опитваме да постигнем в тези условия са:
Представяне пред обществото на друга форма на политическо действие. По време на извънредното положение опозицията просто се съсредоточи върху изборите като решение. Важно е да се представи на обществеността алтернативна политика. Казионната опозиционна политика, която се фокусира върху изборите, примирява обществото и създава пречки пред мобилизацията на населението за борба с политически, икономически и социални неправди. През този период се опитахме да бъдем на улицата, да реагираме на националистическата и репресивна политика на държавата и да правим пропаганда на анархизма.
Намиране на практически решения на икономическата криза. Кризата не е просто ситуация, която трябва да се анализира. Важно е да се говори за начините за предотвратяването ѝ. Ясно е, че за да спрем кризата, трябва да разрушим капитализма. В такива времена обаче възниква необходимост от самоорганизирани икономически модели. Опитът от изграждането на самоорганизирани модели по цял свят в такива времена е много важен за създаването на собствените ни модели. В този период се опитваме да създадем алтернативни икономики и да покажем на обществото необходимостта от създаване на връзки между потиснатите.
Популяризиране на нашата култура, основана на споделяне и солидарност. Всички политически и икономически репресии от страна на държавата и капиталистите се легитимират с религиозна и националистическа пропаганда от медиите и образованието. На тази пропаганда ние противопоставяме идеите за споделяне, за солидарност. Чрез различни социални дейности и с организиране на социалните ни центрове се опитваме да популяризираме нова култура срещу налаганата от капитализма и държавата.
Политическите и икономическите кризи са трудни периоди, но е важно да поддържаме борбата си в тях. Ситуацията, в която се намираме, не е уникална за нашата част от света. Всички икономически, политически и социални стратегии на капиталистите и държавите са насочени срещу потиснатите слоеве от населението по цял свят. Ние наричаме този период „теророкрация“, която се предвожда от фигури като Ердоган, Путин, Асад, Тръмп, Мадуро… Нуждаем се повече от всякога от солидарност между всички репресирани хора по света и не се нуждаем от нищо повече от една социална революция. •

РАД в интернет:
https://anarsistfaaliyet.org
https://www.facebook.com/anarsistfaaliyetorg

СМ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *