Еволюцията на един трудолюбив, храбър и героичен народ отразена в песенното му творчество

печат
От „Стани, стани, юнак балкански…“ и „О майко моя, родино мила…“, през „Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск ни зов за борба“ и „От заник слънце озарени…“ до „Черен влак се композира…“ и „Бдинци, лъвове титани, вий наша слава сте…“, „Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове…“ и „Съюзници разбойници…“, след което плащахме репарации и се слюнявихме с „Две сълзи-и-и проливам всяка вечер за нашата любо-ов…“ и „Червени устни, вино от Арагона и ти щастлив си със свойта дона…“

После дойде войната и запяха „От Черно море до Охрид и от Дунав до Бялото море, единен народ живее и сам свойта съдба кове…“ и „Ний ще ли-и-итнем срещу А-а-нглия“ и пак плащахме репарации, пеейки: „Ка-а-линка, ка-калинка мая…“ и „Гроба скъп на мойто Сулико-о…“, а патриотичният дупедавец измисли „Моя Българийо-о-о…“

И така, с помощта на нашия троен освободител, туземни мафиоти и велурената революция бяхме въведени в лоното на новия век, бързо забравяйки „Развод ми дай, развод ми дай и повече не ме мъчи…“, „Последен валс…“ и „Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Аз не съм нихилист и никога няма да бъда… Аз съм просто човек…“, за да стигнем в разцвета на демокрацията до влезлия в класацията на „Ню Йорк таймс“ за бъдещето на музиката „поп певец“ – Банго Васил, партизанско име Азис и до „четвъртия сингъл“ на 17-годишната 18-каратова девственица, която възпява:

Яката дупара, яката дупара!
Сега ша ва запаля, сега ша ва запаля!
Яката дупара, яката дупара!
Кой ши я бара, кой ши я бара?
Кой ши я бара, кой ши я бара?,

посрещната с неописуем възторг от нейните 17 000 „фенове“ и май всички вече не си спомняме за Песента на букурещките български ергене:

Заборавих да са жена,
драм-бамба-лумба-драм!
дор ма чичо не подкани,
драм-бамба-лумба-драм!
„Ожени се чичовото,
та си земи сляпа Райка,
тамам мома на сто годин,
а ти ерген сто и двайсет.“
Послушах го, зажених са,
изпроводих сватовете,
сватовете, кумовете,
земахме си невястата,
пратихме я на бял Дунав
да са мие, да са трие,
да са реши, да са щипе.
Изтръкала кола хума,
изтрошила кош гребене;
пратихме я в черковата, –
пуста хубост, пуста гиздост!
Поповете онемеле,
калугере ослепеле!
Вов неделя ни венчаха,
вов понделник е родила:
едно дете, мъжко дете,
със опинци, със цървулци
със остенът пред волове;
зъбите му като тесли,
въшките му като прасци,
гнидите му като телци.
Погледах го, почудих са,
а то викна та ми запя:
„таралити-трамба-ламба!“

Христо Ботев

Народе!!!!

Ти народ ли си, или МЪРША?

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *