Един непразнуван празник

печат
И тази година политиците не отпразнуваха първи април. Могат да си го позволят – за тях цялата година е празник.

Миналата пролет един младеж реши да им напомни празника – взе горелка и запали депутатска кола пред парламента. „Един луд“, както побързаха да обявят медиите и полицаите в един глас. Тази година и „един луд“ не се намери. А беше хубаво да стане традиция.
Не е като да няма луди. Има ги всякакви – и с „Левски – шампион“, и с „България над всичко“. Но лудостта им е премерена – воюват с онези, с които воюва и властта. Нито един не бе достатъчно луд да ѝ се озъби, макар и символично.
Изглежда символичните актове на съпротива не предизвикват интерес у народа. Момчето беше отвлечено от полицията и случаят беше така прикрит, че журналистите не научиха дори инициалите му. Може би защото не искат да ги знаят. Народът, ако държавността все още не го е затрила напълно, също не реагира – написа няколко одобрителни коментара в интернет и с това приключи своя символичен протест.
Може би точно това е проблемът – „свободата“ да протестираш символично, макар и с горелка, обезсмисля протеста. Символичните протести не променят нищо, дори когато са незаконни и властта има повод за наказание. Напротив, подлостта на днешното време е в това, че дързостта може да бъде проявена законно. „Правилната форма за протест“ може да бъде превърната в телевизионен разговор, докато сълзотворният газ залива улиците и полицейските палки играят по главите на хората. На цената на социалните помощи в Германия могат да бъдат купени най-активните млади хора, за да „протестират законно“ на жълтите павета от името на цветята и пчелите в България, докато всеки трети човек в нея бавно и тъжно очаква смъртта с мизерната си пенсия.
Може би в такова подло време протестът не бива да е символичен. Може би изобщо протестът няма място. Може би съпротивата трябва да бъде под друга форма. Да не позволява да бъде вкарана в разговор. Защото докато журналистите обсъждат кой е правилният начин да се протестира, народът умира. Не му остава много живот.

Наблюдател


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *