Жак Фреско – инженерът на мечтите

печат
На 18 май почина Жак Фреско, един голям мечтател, самоук архитект, промишлен дизайнер, инженер, изобретател, социолог, футуролог. Основните медии не съобщиха за кончината, за да не привличат „ненужно“ внимание към идеите му. Още приживе почти никой не издаваше книгите му в САЩ, не го канеха в радио- и телевизионни предавания, особено в пряк ефир. Във „висшето общество“ за него казваха: той не просто клати лодката, той я завлича на дъното.

Роден е на 13 март 1916 година в Ню Йорк. Четиринайсетгодишен отказва да положи клетва пред флага на САЩ, обяснявайки пред директора на училището:

Няма да се заклевам във вярност към една нация, защото дължим много на живелите преди хора, а сред тях има всякакви народности. Предпочитам да се врека във вярност към планетата Земя и към всичко живо на нея.

 

В разгара на Голямата депресия (1929) се замисля как трябва да изглежда един бъдещ свят и се посвещава на това. През 1975 публикува подкрепена с инженерни разчети концепция за обществен строй, основан върху напреднали технологии, съчетани с идеи, близки до анархокомунизма. По негово заявление, разработката е нужна за предотвратяване на гибелна за човечеството глобална катастрофа. Нарича го „Проект Венера“.
Икономиката, твърди Фреско, не бива да има други цели, освен задоволяване на потребностите при съобразяване с наличните природни ресурси. Покупко-продажбата е абсурдна практика, паричната система – саморазрушителен фактор, понеже представлява финансова пирамида.
Когато има ресурси, парите не са нужни. Когато има пари, те пречат на разумното усвояване на ресурсите.
Паричната система, казва Фреско, поражда монополизъм и нарочно ограничава ползването на ресурсите в интерес на всички, при все че природните богатства, при разумен и високотехнологичен подход, са достатъчни за постигане на материално изобилие.
Отказът от парите според Фреско ще позволи естественото изцеление от такива социални недъзи като алчността и завистта, жаждата за трупане на богатства и нуждата да ги опазват от себеподобните, а така ще изчезнат насилието и дискриминацията, престъпността и основанието да съществуват правителства, като дори едно, глобално, пак е излишно.
Автоматизирането на производството окончателно ще освободи вроденото у човека любопитство и стремеж към творчество. Работа ще има само такава, за каквато се намират желаещи, на които носи радост.

Опонентите ми смятат, че аз ще им налагам как да живеят. Те просто пренасят своите съмнителни ценности върху проекта „Венера“, а това е голяма грешка, защото им се струва, че всичко в предложеното от мен бъдеще е като настоящето, само по-лъскаво. Това не е така. Говоря за един различен свят, с най-доброто от човешката природа в него и без факторите, които ни принуждават към лошото. Опонентите обаче мислят според сегашните рамки и затова не са способни да проумеят нещата.
Ресурсите на Земята са безгранични, ако нарочно не ги съсипваме. В бъдещето всеки човек трябва да има равен достъп до тях – така ще живеем без войни, без бедни и богати, без политици, рекламни агенти, полицаи, мафиоти, адвокати, проституция, петролни и друг вид бизнесмени. Просто ще живеем, и то многократно по-добре от сега, по-добре от днешните милионери – и то всички хора на планетата, до един… Когато достатъчен брой хора разберат и харесат проекта „Венера“, никой не ще поиска повече да търпи стария свят!

Мир на праха, живот на мечтите му.

Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *