Жените в Испанската Революция

печат
В зората на 20 век анархистите в Испания – мъже и жени – формулират свое виждане за хоризонтално общество, в което жените и мъжете участват наравно. Въпреки това, в навечерието на Гражданската война в Испания повечето жени далеч не са „готови“ да участват наравно с мъжете в борбата за осъществяване на този идеал. Организираното анархосиндикалистко движение (CNT) се ориентира към борбите на работното място, а болшинството жени в Испания не работят във фабриките. Повечето изкарват пари (предимно в текстилната индустрия) надомно на ишлеме и не са синдикализирани. Жените, които извършват платен труд и имат семейства, продължават да носят и двойната отговорност на домакини и майки. Потиснатият статут на жените в Испания ги прави подчинени на мъжете дори в контекста на революционното анархистическо движение.
За да участват активно в революционната борба, жените трябва да се „подготвят“, като обърнат специално внимание на специфичните аспекти в живота им, които характеризират подчиненото им положение в обществото. С тази цел, през май 1936 г. група анархистки основават Мухерес либрес (Свободните жени) – първата автономна пролетарска феминистка организация в Испания. Целта им е да сложат край на „тройното робство на жените: на невежеството, капитала и мъжете“. Някои от основателките на организацията принадлежат на професионалните или полупрофесионалните класи, но членуващите жени (около 20 000 през 1937 г.) са предимно от работническата класа. Мухерес либрес се стремят да преодолеят бариерите на невежеството и липсата на опит, които ограничават женското участие в борбата за по-добро общество, както и да се изправят срещу мъжката доминация в самото анархистическо движение.
По думите на една от участничките:

В борбата за свобода, мъжете революционери се изправят само срещу външния свят, който противоречи на стремежите им за свобода, равенство и социална справедливост. Жените революционерки трябва да се борят на две нива. Първо да се борим за външната си свобода. В тази борба мъжете са техни съюзници в същите идеали в идентична кауза. Ала жените трябва да се борят и за вътрешното си освобождение, което при мъжете е даденост от векове. И в тази борба жените са сами.

Официално организацията не отделя на никой от трите фактора (невежество, капитализъм, патриархат) водещо внимание, но повечето им дейности са насочени към образование с цел преодоляване на невежеството и към справяне с икономическата експлоатация. В преглед на публикациите си по „женския въпрос“ във в. Солидаридад обрера (Работническа солидарност) от 1935, Лусия Санчес Саорнил, съоснователка на Мухерес либрес пояснява:

Определено вярвам, че решението на проблемите на жените, произтичащи от пола, може да се намери единствено в решението на икономическия проблем. В революцията. Нищо повече. Всичко друго може само да даде продължение на старото заробване под ново име.

Непосредствени предшественички на Мухерес либрес се появяват през 1934, когато малка група анархистки в Мадрид и Барселона, независимо едни от други, забелязват тревожно малкия брой жени сред активните членове на CNT.
Те отбелязват:

…жените идваха на срещи по един път – може дори да се присъединят, – на неделен излет или среща на дискусионна група, но само веднъж, след което изчезваха… Дори в сектори, където имаше много работнички, например в текстилния, рядко жени взимаха думата на срещи на синдиката. Започнахме да се тревожим, че губим толкова много жени, затова решихме да направим женска група по тези проблеми… През 1935 г. изпратихме призив към всички жени в безвластническото движение,… но се насочвахме главно върху по-младите другарки. Нарекохме се Женска културна група (Grupo cultural femenino, CNT).

Първоначално тази група на жените съществува общо взето под шапката на CNT, подготвяйки жените за активно участие в организираното анархистическо движение. Скоро жените в Мадрид и Барселона се свързват и стигат до заключението, че сложният процес на подготовка изисква повече автономност, ако искат да достигнат до жените, до които искат да достигнат, по начина, по който искат. Тогава основават Мухерес либрес.
Анархистите като цяло се противопоставят на отделната борба и на отделната организация на жените, насочена към пряко действие за постигане на равенство. Когато през октомври 1938 г. Мухерес либрес искат да бъдат признати като автономен клон в анархистическото движение, равностоен на идеологическата организация FAI или младежката FIJL, заявлението им е отхвърлено, на основание че специфично женска организация ще внесе елемент на разединение и неравенство в безвластническото движение и ще има отрицателни последствия за интересите на работническата класа. Реакцията озадачава жените, които гледат на себе си като аналог на младежката организация (FIJL) и не разбират защо се прави разлика между двете автономни организации. Отказът означава, че Мухерес либрес няма да бъдат допуснати като делегати на организацията на предстоящия национален конгрес, въпреки че някои от тях отиват като делегати от CNT.
Отхвърлянето им потвърждава нуждата от автономна организация за дългосрочна борба с именно тези проблеми вътре в анархисткото движение. •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *