Женската революция в Рожава

печат
Съвременните проявления на революционния феминизъм често се свързват с процесите в Кюрдското освободително движение, започнали в началото на този век.
Цялостната промяна в политическата линия на Кюрдската работническа партия (ПКК), започнала още през 90-те години – отхвърляне на марксизма-ленинизма и тесногръдия национализъм и прегръщане на идеите за либертарен демократичен конфедерализъм – съвсем естествено довежда и до издигане ролята на жената в обществото, с акцент върху женското освобождение.
Започнал като нарастване на броя на жените в отрядите на ПКК и кюрдските политически организации в Турция и Турски Кюрдистан, този процес на женско еманципиране достига кулминационната си точка с началото на революцията в Рожава (Сирийски Кюрдистан) през 2012 г., първоначално насочена срещу режима на Асад и управлението на партията БААС, а след това укрепва още повече в епохалната битка срещу Ислямска държава, най-вече по време на обсадата на Кобане през 2014 г.

Женските отряди за защита (YPJ)

Именно тогава в разгара на битката с най-мракобесния ислямски фанатизъм, наред с Отрядите за народна защита, се утвърждават и Женските отряди за защита (YPJ).
Създадени години преди това, Женските отряди за защита изиграват доста важна роля в битките срещу жестоките ислямистки фанатици и също така постигат изключителни хуманитарни успехи, най-вече в спасяването на стотици йезидски семейства и освобождаването на жени-робини от Ислямска държава.
Женските отряди за защита не са просто придатък на доброволните Отряди за народна защита (YPG), а пълноправно женско опълчение, което ясно заявява своята роля в кюрдското, сирийското, турското и близкоизточното общество като цяло, скъсва с консервативната ислямска традиция и се изправя срещу най-мракобесното ѝ проявление в лицето на ислямистките орди на самопровъзгласилия се халифат.
Женското освобождение в кюрдското общество (а след това и сред другите етноси в Сирия и Турция) обаче не е просто военно опълчение. То е закономерна част от политическите и социални процеси в кюрдското освободително движение и се изразява с нарастване на женското участие на всички обществени нива – от кварталните асамблеи до административните съвети, изградили изцяло женски институции на самоуправление във все още автономните райони на Сирийски Кюрдистан. На научно ниво женската еманципация завладява и свободните академии там, като довежда дори до създаването на нова специалност за изучаване – джинеология – от джин – жена на кюрдски език.

Съпротивата в Турция

Подобни процеси протичат и сред кюрдите в Турция по време на мирния процес и изграждането на автономни институции там през 2014 и 2015 година, но са жестоко смазани от апарата на Ердоган по време на бруталните репресии срещу кюрдите в частност и в Турция като цяло през 2016 г. след т. нар. опит за преврат.
Въпреки това, с цената на много страдания и жертви, тези процеси продължават до днес. Пример за това е един от ръководителите на про-кюрдската Демократична партия на народите (HDP), етническата туркиня Фиген Юксегда (понастоящем в затвора) или кюрдската депутатка Лейла Гювен, чиято гладна стачка продължава вече повече от 100 дни.
Днес, заплашена от унищожение от силите на турската диктатура, кюрдската автономия в Сирия вероятно ще зададе други парадигми и ще постави нови въпроси пред освободителното движение на кюрдите като цяло и това на жените от този регион на света в частност.
Едно обаче е ясно – започналото освобождение на близкоизточната жена не може да бъде спряно толкова лесно. Особено, когато изборът не е много голям и се свежда до факта дали ще се съпротивляваш, дали ще загинеш, дали ще гниеш в затвора, или ще бъдеш домашна сексуална робиня.
И ако подобно освобождение може да се случи и да има сериозни успехи в регион на света, където жената традиционно е потискана от хилядолетия и превръщана в робиня от „новите халифи“ в настоящето, то това поставя редица въпроси пред западния феминизъм, постигнал много през 19 и 20 век, но притежаващ много повече възможности за изява в момента в сравнение с тези на жените от Близкия изток, изправящи се не само срещу консерватизма и патриархата, но и срещу най-жестоките религиозни и държавни репресии! •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *