Затворено общество

печат

Нова форма на безчовечна експлоатация или нà ти „права на човека“

От преводача: Докато ние умуваме над анатомията и физиологията на бъдещото свободно общество, американските господари на „свободния свят“ копират решенията на обикновения болшевизъм и нацизъм и вече успешно практикуват „новия модел“.

В Съединените щати има почти 2 милиона затворници в частни и федерални затвори. [Данните са от 2008 година, днес броят им е над три милиона.] Те са предимно чернокожи и латиноамериканци и работят в различни индустрии за мизерно възнаграждение. За индустриалните магнати това е златна мина. Не е нужно да се тревожат за стачки, социални осигуровки, отпуски и почивки. Всички те са на пълно работно време, никога не закъсняват, никога не са в отпуск по „семейни причини“. А ако не им се нрави заплащане от 25 цента на час (два долара на ден) и откажат да работят, ги вкарват в единични килии.
Според списание Калифорнийски затворнически фокус „в историята на човечеството няма общество, което да е държало толкова много свои членове в затвора“. Цифрите сочат, че в затворите на Съединените щати има повече затворници, отколкото във всяка друга страна – половин милион повече, отколкото в Китай, въпреки че населението на тази страна е пет пъти по-голямо от щатското. Статистиката показва ясно, че в Съединените щати са 25% от лишените от свобода в целия свят, а населението им е само 5% от световното. През 1972 г. в Съединените щати е имало по-малко от 300 000 затворници, а през 1990 г. те вече са 1 милион. През 1998 г. в цялата страна има само пет частни затвора с 2000 затворници. Десет години по-късно частните затвори са вече 100 с 62 000 затворници. Откъде идват толкова много затворници?
„Частните затвори формират натиск за затваряне на все повече хора. Колкото повече са затворниците, толкова по-големи са печалбите и съответно доходите на акционерите в частни затвори. Последните лобират за все по-продължителни присъди, за да се снабдят с евтина работна ръка. Затворническата система се самоиздържа“. Според проучване на Прогресивната партия на труда тя е „имитация на принудителния робски труд и концентрационните лагери в нацистка Германия“.
Затворническата индустрия е една от най-бързо развиващите се и Уол стрийт инвестира в нея. „Тази многомилионна индустрия има своите търговски изложения, конференции, уебсайтове, онлайн каталози. Тя провежда директни рекламни кампании, притежава проектантски и строителни фирми, инвестиционни фондове на Уол стрийт, фирми, даващи под наем сгради, снабдители с хранителни продукти, въоръжена охрана и наказателни килии“.
Според Лефт Бизнес Обзървър американската затворническа индустрия произвежда 100% от всички военни каски, колани, презрамки и ремъци, лични карти, ризи, панталони, палатки, раници и манерки. Освен униформите и снаряжението, затворите произвеждат 98% от монтажните инструменти, 46% от бронежилетките, 36% от домакинските уреди, 30% от слушалките, микрофоните, мегафоните и 21% от офис мебелите, авиационна и медицинска техника и дори обучават кучета-водачи за слепи. Престъпността пада, но населението на затворите нараства. Според правозащитните организации увеличението на потенциалния доход на инвеститорите в промишления комплекс на затворите се улеснява от няколко фактора:
1) От присъди за лишаване от свобода за ненасилствени престъпления и дълги затворнически присъди за притежание на микроскопични количества наркотични вещества. Федералният закон предвижда срок от пет години без право на условно освобождаване за притежаване на 100 грама хероин или 10 години за 50 грама суров кокаин. За 500 грама чист кокаин същият закон предвижда само петгодишен срок. Повечето от тези, които използват чист кокаин, са или богати, или бели от средната класа. Чернокожите и латиноамериканците използват суров кокаин. В Тексас човек може да бъде осъден на повече от 2 години затвор за 120 грама марихуана. В щата Ню Йорк законът за борба с наркотиците от 1973 г. предвижда между 15 години затвор и доживотна присъда за 120 грама от всяко забранено вещество.
2) След приемането на закона „трети и последен“ (третото престъпление задължително се наказва с доживотна присъда) в 13 щата, става необходимо да се построят нови 20 федерални затвора. Един от поразителните примери за последиците от този закон е доживотната присъда (три по 25 години) за откраднал кола и два велосипеда.
3) По-дълги присъди чрез:
– приемане на закони със задължителен минимум лишаване от свобода, независимо от обстоятелствата;
– широко разпространение на доходоносния труд на лишените от свобода, което води до осъждане на все по-голям брой хора на все по-дълги срокове;
– увеличаване на броя на вътрешните присъди за лишените от свобода, което удължава времето на престоя им в затвора.

История на затворническия труд в САЩ

Затворническият труд се корени в епохата на робството. След Гражданската война от 1861–1865 г. се въвежда системата за „наемане на затворници“, която продължава „традицията“ на робството. Освободените роби се осъждат набързо за дребни нарушения или кражби, които почти никога не са доказани, след което ги „дават под наем“ или „под аренда“ за бране на памук, работа в мините или строеж на железници. От 1870 до 1910 г. в щата Джорджия 88% от „наетите“ затворници са негри, а в Алабама – 93%. В щата Мисисипи, огромна затворническа ферма, подобна на плантациите от времето на робството, съществува до 1972 година.
След гражданската война се въвеждат сегрегационните закони „Джим Кроу“. Във всички щати расовата сегрегация засяга училищата, жилищата, браковете и много други сфери от ежедневието. „Днес се приемат нови закони с явен расистки характер, които осигуряват робски труд в системата за изтърпяване на наказанията – затворническо-промишлен комплекс“ отбелязва Лефт Бизнес Обзървър. Кои са инвеститорите в този комплекс? Най-малко 37 щати са легализирани използването на затворнически труд от частни корпорации, които организират производството си вътре в затворите. Списъкът на тези корпорации включва „каймака“ на американската корпоративна общност: IBM, Боинг, Моторола, Майкрософт, AT&T, Тексас Инструментс, Дел, Компак, Ханиуел, Хюлет-Пакард, Нортел, 3Com, Интел, Лусент, Нордърн Телеком, TWA, Пиер Карден, Таргет и много други.
Всички тези компании реагират с ентусиазъм на светлите икономически перспективи, обещани от затворите. От 1980 до 1994 г. печалбите нарастват от 392 млн. до 1 млрд. и 31 млн. долара. Затворниците по правило получават минималната заплата, установена в съответния щат, но не винаги: в Колорадо им се плаща около 2 долара на час, което е значително по-малко от минимума. В частните затвори те получават само 17 цента на час при работен ден от максимум 6 часа – т.е. по 20 долара на месец. В щата Тенеси частният „оператор“ на затвори CCA плаща най-много – затворникът получава 50 цента на час за своя „висококвалифициран“ труд. На този фон не е изненадващо, че затворниците във федералните затвори са платени много по-добре за своята работа – по долар и двадесет и пет цента на час и работят по осем часа на ден, а понякога и извънредно. Така те могат да изпращат вкъщи по 200-300 долара на месец.
Благодарение на затворническата работна ръка, Съединените щати отново се превръщат в привлекателно място за инвестиране поради евтиния труд – нещо, което е много характерно за Третия свят. В Мексико се закриват монтажните линии близо до границата със САЩ и дейността се прехвърля в затвора Сейнт Куентин (Калифорния). В Тексас 150 работници са уволнени от завода, а работата им се поема от затвора Локхарт, където сега сглобяват апаратура за компании като IBM и Компак.
Член на Камарата на представителите в Орегон наскоро настоява фирмата за спортни стоки Nike да побърза да премести производството си от Индонезия в щата Орегон: „тук производителят няма да има проблеми при транспортирането, а ние ще осигурим конкурентен затворнически труд“.

Частни затвори

Приватизацията на затворите започва през 1980-те години, при Рейгън и Буш-старши, но достига своя разцвет при Клинтън, когато цената на американските акции на борсата бележи рекорди. Програмата на Клинтън за съкращаване на федералните работници кара министерството на правосъдието да започне да сключва договори с частни затворнически корпорации за задържане под стража на лица без документи или специално охранявани затворници.
Частните затвори са най-печелившият бизнес в затворническата индустрия. В 27 щата близо 18 корпорации държат под стража 10 000 затворници. Най-големите от тях са ССА и Уакенхът – заедно те контролират 75% от този пазар. Частните затвори получават определена сума от държавата за всеки затворник, независимо от това колко струва издръжката му. Директорът на частен затвор в щата Вирджиния Ръсел Борас признава, че „ниските разходи са пряко свързани с минималния брой охранители за максимален брой затворници“. В Лоурънсвил (Вирджиния) ССA има ултрамодерен затвор, в който петима души охраняват 750 затворника за ден и две нощи. В тези затвори затворниците могат да разчитат на намаляване на срока за „добро поведение“, но за всяко нарушение се добавят по 30 дни към наказанието им, което означава допълнителни печалби за ССA. Проучване в затворите на щата Ню Мексико установява, че федералните затворници получават осем пъти повече предсрочни освобождавания за „добро поведение“, отколкото затворниците на ССA. •

(следва)
Превел: Феранте Пала


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *