За бой ли са лекарите?

печат
Темата „бият лекарите“ е хронична.
Вярно е, сред пациентите се намират доста идиоти, които сами си докарват здравословни проблеми. Не е лъжа и че близките на нуждаещите се от медицинска помощ често изискват невъзможни неща от докторите, че си изпускат нервите и т. н.
Това причина ли е лекарите да смятат за идиоти всички? Да изискват от човек, сполетян от нелепа и внезапна загуба, да има нерви от стомана, да се владее така, както те самите не се владеят?

Вярно е, шофьори с книжка категория „закоравял грубиян“ са често явление, не пускат линейката да мине, защото не им пука, щом сирената не вие за техен проблем. Да, и самите линейки са малко, смешно малко за София, всмукала четвърт от населението на страната. И пътните платна са окаяни – пак е вярно.
Само че медиците не отстъпват по грубост – даже водят в нарастващата простотия на населението. Цинизмът им е пословичен. За линейките – опитаха ли се да протестират? Излязоха ли гневни, когато министерства купуваха луксозни коли, когато Здравната каса си обновяваше офисите? Вдигнаха ли врява, когато бе решено болниците да станат „търговски дружества“? Напротив, ръкопляскаха на „търговските дружества“, помирисали добра печалба. Но правилата на капитализма не предвиждат всички да богатеят – само напористите и безочливите, такива са с предимство. Търговските дружества фалират, те не са банки, които държавата се юрва да спасява, освен ако не са източени до сухо. Удобно бе на лекарите да гледат на пациента през филтъра на печалбарството със съответното „намаляване на разходите“. Но пропищяха, когато някои от тях сами попаднаха под секирата на „намаляването“.

Да, тежка е професията на лекаря. Чия обаче е лека? Щом и сдобилите се с хемороиди от седене на бюро се оплакват… И парите са малко – така е. Повече от две трети от населението е така, а една четвърт – на ръба на поносимото.
Последното изявление на представители на медицинското съсловие – държавата ги притискала, не ги уважавала, чиновниците ги тормозели. Престанахте ли и вие да я уважавате, скъпи ни медици? Обявихте ли ефективна стачка – да не обслужвате политици и бюрократи? О, ама това е против Хипократовата клетва, нали?
Какво общо с тази клетва има тогава първият въпрос на всеки лекар към пациент: имате ли здравна осигуровка? Това е въпрос на търговец, не на лекар. Защо трябва да има двойни стандарти?
Не, докторите дори символична стачка не обявиха спрямо онези, които ги „притискат и пренебрегват“. А даже и се натискат за работа в правителствена болница, където обичайно се лекуват всички високопоставени престъпници и чисто криминални вождове. Там не ги ли попляскват, ако си позволят държане както с „простолюдието“?

Суровата истина, която практикуващите „най-хуманната професия“ не обичат да обсъждат, e, че 90 на 100 от лекарите в България лесно се определят с характеристика от три думи: некадърност, немарливост, сребролюбие. Можем да добавим и злоба.
Кадърните заминаха в чужбина, но и там в повечето случаи работят като санитари – толкова им е нивото, оценено от тамошните работодатели, които не биха пропуснали да се възползват от читав специалист.
Немарливостта личи от множеството скандали с грешни диагнози, калпави операции, зарязани пациенти, какво ли не друго. И осъдени за това няма. Затова пък самите лекари страстно настояват за всеки шамар виновникът да лежи в затвора. Без да са съгласни да ги сполети същото, когато затрият нечий живот, защото тъкмо бюрократичните врътки ги измъкват от надробената каша. При това от чиновнически капризи страдат не само те, цялото „обикновено население“ се пече на този шиш, а тях поне заради „полезна връзка“ ги пускат по-тънко.
Израз на немарливост е и състоянието на много болници – домове на ужаса с плесенясали стени, течащи тавани, гъмжила хлебарки, лошо отопление зиме, липсващ климатик лете. Срещу това протести има ли?
Колкото до сребролюбието, то не е нещо ново – и преди „демокрацията“ на доктор не се ходеше без бутилка корекомско уиски и кутия бонбони. Неофициално това се възприемаше от народа като нещо нормално. За по-сложна лекарска намеса освен с дребни подаръци се ходеше с намек за намиране на резервни части за лека кола „Вартбург“ или „Опел“. Лекарите се обиждат, когато ги упрекват в корупция – но всяка седмица чуваме по новините за злоупотреба със средства в болниците. Когато началството краде, подчинените надали изостават.

И отделно – скъпотията на самите „медицински услуги“ (все по-рядко ги наричат „помощ“). Шина за фиксиране на счупен крак – радвай се, ако е под 250 лева. Имплант за износена или травмирана става – няколко хилядарки. Самата операция може и да мине по НЗОК, но консумативите са за сметка на „клиента“. Или изписването на скъпи лекарства в случаи, когато и бабините илачи биха свършили работа. Направленията – същинска бюрократщина от най-лошия ѝ вид, защото не става дума за неудобство, а за здраве, за живот. Колко силно протестираха лекарите срещу наложената им схема „болните да боледуват по график“?
Да, медиците имат основания да се оплакват. На кого да се оплачат пострадалите от здравеопазването? Имало било наистина калпави доктори – ами читавите опитват ли се да изобличават персонажи, които им „уронват престижа на професията“? Напротив, гледат да ги покриват. Странно разбиране за колегиална солидарност.

Ще ви бият, скъпи ни лекари. Сами давате пример за преклонена главица пред силови аргументи, та не истерясвайте, когато не толкова платежоспособните, пренебрегваните от вас хора използват същите начини да ви мотивират да си гледате работата!

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *