За закона и робовете

печат

Интервю с криминолога Яков Гилински


Търсих нещо подобно, казано от български служител в „органите на реда“. Не намерих, което провокира някои изводи относно качеството на „човешкия материал“, от който са изградени нашенските „органи“. От друга страна, ситуацията в Русия и България по засегнатите въпроси не е принципно различна. Затова преведох интервюто, нека читателят сам преценява.


Кажете нещо за световните тенденции на развитието на криминологията. Вървим ли в крак с тях?
Русия се движи общо взето според тенденциите, макар в криминологията да има множество различни гледни точки, които понякога се разминават дори в такива основни въпроси като дали нивото на престъпността расте, или намалява и как да се отчита това.
Мерило за престъпността са убийствата, защото този вид деяния имат най-висока отчетност, много рядко остават нерегистрирани. Към първото десетилетие на XXI век по света броят на убийствата е спаднал двойно. Но пък кражбите, сериозна част от които не биват регистрирани, растат, без да можем точно да кажем колко. Има и една любопитна подробност обаче, която проследяваме – кражбите и грабежите в съвременния свят биват измествани от различни видове измами.

Имате предвид мошеничествата в интернет?
Да, този вид измами не носят на извършителя голям риск и са по-изгодни. Един джебчия ще обере пенсионер с 5-10 евро в портмонето. Един грабител с нож ще отнеме у по-лъскава жертва 100 или дори 500 евро, докато въоръжен с компютър „майстор“ може да отмъкне милиони от жертва зад граница, без да бъде заловен. През 2016 г. в Евросъюза разкриваемостта на престъпленията е била 42-46% от регистрираните деяния. Това обаче са престъпления в „реалния свят“. Престъпленията в интернет имат разкриваемост около 4%.

Криминалистите не изучавате ли „интернетния свят“?
Изучаваме, но сме в началото, и то не само руските. Киберпрестъпността е тежък световен проблем, а противодействието е много сложно за организиране, независимо от официалните обещания и даже хвалби.

Превенция на киберпрестъпленията възможна ли е?
Точно с това се занимава науката криминология – с въпросите на социалния контрол, с теоретично разработване на нужните мерки, които да понижават нивото на престъпността.

На теория. А на практика? Използват ли вашите изследвания „реалните“ органи на реда?
Твърде малко. И пак – не само у нас в Русия. Руският проблем обаче се състои в това, че ръководителите ни приемат закони, които направо противоречат на съветите, давани от криминолозите. В западните страни чак до това не стигат. Ето например мои колеги от Москва редовно получават проектозакони, за да дадат експертно мнение върху тях. На Запад с експертните мнения понякога се съобразяват. У нас – законът е точно обратен на съветите.

Напоследък в медиите много се говори за „стандартния профил на престъпника“. Има ли нещо вярно в това?
Нещичко. Колкото в изследванията на Чезаре Ломброзо, който измервал пропорциите на черепа на затворниците, и стигнал до „формула“, според която само като видиш снимка, тоест не профил, а портрет на някой човек, веднага определяш дали е честен гражданин, или злодей, който плаче за затвора. Това удобно безумие е отхвърлено отдавна, защото английски изследователи открили съответствие с формулата на Ломброзо сред студенти от Оксфорд и Кеймбридж, сред офицери от Кралската гвардия и сред висши магистрати. Станало малко неудобно да ги натикат веднага по килиите… В наши дни се правят други проучвания – не толкова психологически, не и портретни, а генетични. Например мъже с излишна Y-хромозома. Смята се, че им е присъща повишена агресивност. И пак, дори у един човек да са налице всякакви генетични, физически и даже психологически характеристики на престъпник, това не значи, че той непременно ще се прояви като такъв.

Какво мислите за повишената агресивност у децата?
Че е отражение на общата висока агресивност в съвременния свят. За руската действителност това важи особено остро спрямо европейската. Изучавайки нашето „постмодернистично“ общество, психолозите отбелязват в прав текст следния феномен – шизофренизация на съзнанието. Животът е доста сложен, цари страшно социално и икономическо неравенство. У нас 22,5 милиона руснаци живеят с доходи по-ниски от официално обявения минимум на оцеляване. Това е абсолютна сиромашия. Мнозина едва се крепят над минимума, а що за живот е това? Проблемът с неравенството е глобален. През по-миналата година 1% от земното население е владеел 52% от богатствата на планетата. В Русия единият процент притежава 74% от богатството на цялата страна. Средната класа изчезва – единици стават богаташи, но повечето фалират. Тази агония на средната класа поражда движения от сорта на „Окупирай“ в Америка, както и аналогични в Европа.

И това влияе върху тийнейджърите?
Абсолютно. Училището е отражение на „външния свят“. Младежите са първите изключени от обществения живот, първите маргинализирани. Защото нямат образование, нямат опит, нямат собствени доходи. Обществото е занемарило грижата си да осигури на младежта участие в активната творческа дейност – така енергията, употребявана за насилие, би поела в позитивно русло.

И твърдите, че в САЩ и ЕС имат същите проблеми?
Да, проблемът е всеобщ, глобален. Просто в някои страни нещата са по-изострени. Москва и Петербург не са „лицето“ на Русия, в провинцията нещата са ужасяващи, младите се намират в абсолютна безизходица. Трагедии една след друга. Това е нашата, руска специфика. В Америка влияят други фактори.

Оръжията ли?
При младежите наличието на оръжие не е от първостепенно значение. Хлапетата могат да се пребиват едно друго с ръце и крака – до смърт. Да, в САЩ е малко по-различно, но като цяло достъпността на оръжията не е пряко свързана с агресивността и емоционално мотивираните престъпления.

Тоест бурните спорове в Америка за Втората поправка [на конституцията на САЩ – правото на притежаване на оръжие – б. ред.] нямат смисъл?
По този въпрос аз като криминолог нямам твърдо установено мнение. По принцип съм склонен да подкрепям свободна продажба на оръжие. Просто защото законопослушните граждани обикновено са жертви, а ако имат в джоба пистолет, могат да се защитят. Пък и не се съмнявам в статистиките, според които всред въоръжено население престъпленията са малобройни. Така че, да, аз съм за свобода за притежаване на оръжие. Естествено, за психически здравите хора. Силно съм разколебан обаче от едно – тежката психологическа атмосфера в Русия. Много тежката.

Какво имате предвид?
Висока склонност към агресия. Висока алкохолизация. Макар че, ако някой твърдо е решил да очисти някого, лесно ще намери клон на черния пазар в родния си град и ще се сдобие с всякакво оръжие. Наистина не знам. Много се колебая.

Вие като че ли не се колебаете за леките наркотици.
Не, за това нямам съмнения. Употреба на наркотични и психотропни вещества е имало откакто свят светува. Щом и Херодот, античният основател на науката история, е писал за наркомани в Египет… Хипократ пък е използвал опиати с медицинска цел. Дори у животните има склонност към употреба на променящи състоянието на нервната система. Безсмислено е да репресираме това. Все едно налагаме тотално сексуално въздържание. Глупаво е.

Но нали не отричате вредата от наркотиците?
Никак не отричам. Алкохолът, цигарите – и те са наркотици. Доказано вредни. Нещо повече, някои наркотици нанасят по-малко щети върху организма от алкохола. Те имат социални, дори ритуални функции: обезболяване, отпускане, почивка, самоидентификация.

Не разбрах последното.
Ами едни пият само френски коняк. Други – метакса. Трети – изключително ракия, домашна, смрадлива – и за тях онези с коняка са „женчовци“. Елитарно е да смъркаш кокаин. Протестно е да вземаш „забранени вещества“ – така изразяваш отношение към правилата, наложени от властите.

Но от такава самоидентификация човек не пада ли на дъното, в маргиналното?
Пада, разбира се, нещата не са само добри или лоши, те са и едното, и другото като последици. Като Ин и Ян. Ще ви издам една тайна, която е тайна само в Русия, а в Европа отдавна е скучна истина. Има три вида наркотици, които, без странични смески, не предизвикват физиологична зависимост, каквато предизвиква алкохолът. Това са хашиш, кокаин и, колкото и странно да ви се вижда, халюциногените. Психическа зависимост може да възникне, да. И пак са по-малко опасни от спиртните напитки. Което поражда въпроса: а защо водката е легална, а марихуаната – не? Това е глупаво. Затова постепенно се променя отношението на закона към наркотиците. Мястото на наркомана е в болница, не в пандиза. Затова съм убеден, че рано или късно, дори у нас в Русия, наркотиците ще бъдат позволени. Всичките.

Това няма ли да поощри употребата им?
Не. Оставете какви ги дрънкат „официалните лица“. Повечето хора няма да се впуснат по стръмнината надолу. А тези, които са склонни, тях системата за помощ на зависими трябва да поеме. Разбира се, дори при пълна легализация на наркотиците, смятам за нужно да се води разумна антинаркотична и антиалкохолна пропаганда. Да има мониторинг от обучени психолози, особено в училищата. Само че тези мерки биха имали резултат, само ако младите хора имат реална възможност за самореализация и активна творческа дейност. Оставете ги в безизходица – и те нямат друга утеха, освен наркотиците и алкохола. И агресията за „разтоварване“.

Кога Русия ще бъде готова да подобно бъдеще?
Русия никога за нищо не е готова. Ако искаме обаче да ни има в бъдещето, налага се да започнем. Суровата антинаркотична политика е жестокост, в определени сфери – направо престъпна. Хиляди онкоболни умират мъчително заради глупавите забрани върху обезболяващи вещества.

Смятате ли, че и проституцията би била приета за „нормална“ от руското общество?
Ако се абстрахираме от факта, че няма по-автентична експлоатация от сексуалната… Да, можем да се учим да свикваме, че платената любов е нормално нещо. Проституцията е на хиляди години. Не казвам, че е нещо „добро“. Просто е… ами нормално. От кого едно общество повече може да си изпати – от проститутка и жиголо или от продажен политик?
Има и нещо друго – при все че у нас проституцията се води забранена, реално тя процъфтява. И знаете ли защо? Защото публичните домове се намират под пряка закрила на полицейските управления. Същото е и с наркотиците, между другото. Твърдя това най-отговорно, защото съм изучавал нещата. Беседвал съм с офицери от управлението по борба с организираната престъпност. И те без притеснение са ми посочвали кое РПУ кои „точки“ покровителства. Някой ден, скоро, ще публикувам тези интервюта. От тях научих, че недалеч от апартамента ми има една такава „наркоточка“. А до нея – публичен дом, скромничък.

Държавата би ли могла да контролира всичко това?
Практически вече го контролира. Иначе, официално и открито – налице е опитът на царска Русия. И за проституцията, и за наркотиците. Фразата „жълта книжка“ е значела точно това – не лудост, а удостоверение на лекуващ се от наркозависимост.

Някои патриотични среди и лидери поставят въпроса за забрана на абортите. Какво мислите за това?
Криминализирането на абортите ще увеличи броя на смъртните случаи – категорично. Присъствал съм на аутопсия на жена, родила три деца. Четвъртата бременност ѝ дошла в повече, със съпруга си решили, че не могат да поемат отговорност за още едно дете. По онова време абортите бяха незаконни. И тя намерила някакъв знахар, който просто я убил с некомпетентната си „услуга“. Вижте, ако една жена не иска да роди, без значение на причините, ще намери начин да абортира. Рискувайки да умре или да остане безплодна. Насила родено дете е обречено на нещастие същество. За мен са доказани твърденията на детските психолози, че детето усеща дали майка му го обича и желае. И когато такова отношение липсва, най-вероятно ще порасне като психопат, агресивен тип. Така че ако у нас забранят абортите, това ще е поредното престъпление на скъпите ни депутати!

Учудващо критичен сте.
Друг не мога да бъда след всичко, което знам. В страната ни от доста време насам гледат всичко да криминализират. До такава степен, че моите думи в това интервю са достатъчни за няколко присъди направо веднага. Да ви кажа ли? Защитата на абортите може се тълкува като атеизъм, дори да ми опростят „склоняване към убийство“. А щом съм атеист, значи смятам, че дедо Боже не съществува. А това пък е оскърбление на чувствата на вярващите. Моите атеистични чувства обаче – кучета ги яли.

Какво мислите за новите методи на наказание като лишаване от достъп до интернет, домашен арест, забрана за контакт с определени хора?
Сложно е да се каже, практиката ще покаже. Но принципното ми мнение е, че са нужни алтернативи на затвора, каквито и да са те. Да, за тежки деяния се налага задържане и изолация, но като цяло затворът само разваля човека. И за това малко се говори, а когато се говори, се повтарят митове.

За мнозина заплахата с лишаване от свобода със сигурност има възпиращо действие.
Така ли? Маркс, да, същият, има една къса статия – с чиста статистика. След всяка публична екзекуция за тежко престъпление, количеството на същите престъпления се увеличава.

Как така?
Жестокостта на властта поражда ответна жестокост у населението. През XIX век първите страни, отменили смъртното наказание, били Аржентина и Австрия. И броят престъпления, за които осъждали на смърт, чувствително намалял. През 1965 г. Великобритания пробно въвежда петгодишен мораториум върху изпълнението на смъртните наказания. Тежките престъпления леко намаляват – и смъртното наказание е окончателно отменено. Феномен? Парадокс? Не, факт.

Има ли членове от Наказателния кодекс, които бихте отменили още сега?
Професор Ханс Хайнрих Йешек е казвал, че наказателният кодекс трябва да бъде отменен и забравен изцяло, защото най-грубо противоречи на човешките права и свободи. Напълно съм съгласен с професора. За съжаление, днес това не виждам как би могло да се получи… И все пак, първото за ликвидиране е „оскърбяване на религиозните чувства“. Антинаркотичните параграфи – освен един, който да преследва едрите наркотърговци – и тях на боклука. Голяма част от т. нар. „икономически престъпления“… Много са, много за разчистване. •

май 2018 г.
Интервюто взе Анастасия Беляева
Превод и уводни думи: Христо Николов


 

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    Позицията на интервюирания и на левите постмодернистични християн-анархо-феминисти от АРС(arse) относно абортите е грешна. Аборта е е нехуманно и неморално деяние което вреди и на двамата родители и дори може да бъде разглеждано като автоагресия на двамата срещу самите тях (ако решението е взето взаймно).Все пак продукта на тяхното телосношение и продължение на самите тях е живота зародил се в утробата на майката.Самия факт че държавата е легализирала абортите показва че и са угодни така да бъде , а това се прави по следните прични.Абортите са начин висшите класи или богатите да контролират броя и числеността на бедните по такъв начин че прекомерния им брой да не доведе до социалния напрежения и натиск от тяхна страна за справедливо разпределение на социалните ресурси.Та самата пропаганда с която храниха масите относно абортите беше че те видиш ли предлагали нови възможности за икономическа планиране на семейства които са в неравностойно положение.Тоест излиза че едно семейство в неравностойно спрямо богатите положение може да има едно дете или нула такива ,а богаташите както тук така и навсякъде могат да имат по няколко признати и няколко непризнати или неофициални(копелдаци,извънбрачни) деца.От чисто практична гледна точка аборта нанася тежка и трайна психична травма на жената и води до много рискове за здравето и най-вече за репродуктивното и здраве и тъй като бедните женици нямат и средства за „последната дума на медицината“ много от тях остават и стерилни.Аборта без съмнение е морална грешка защото причинява страдание и на двамата родители и не бива да бъде стимулиран за да не бъде приучван обикновения човек, че действията се разминават без последици.Аборта от друга страна е и възможен само в патологична болна култура като днешната в което всички е опредметено и дори самия живот се измерва в пари , както е видно той днес не струва никак много.
    Настрана има и друг правен парадокс защото в името на всичко свято ,ако аборта е легален както е защо по-дяволите тогава евтаназията е забранена ???Излиза че без да те питат ти изтръгват живота още от зародиш , но искаш ли действително да прекратиш живота си поради съсипване на неговото качество от държавата , тогава ще трябва сам да се трепеш и то пак под осъдителния и поглед.Разбира се законите каквито и да са те държавни , религиозни или други са вредни и потискащи спрямо единствените които имат значение тоест природните и водят до тяхното изкривяване от там в патогеника.Днешния хомо свиниънс измерва живота си в пари , но ако искаме да го направим хомо сапиенс ще трябва да го научим да ръководи живота си под опеката на разума.
    Тоест анархизма е натурализъм само природата и живия живот са в състояние да ни произведат здравословна култура.Ergo анархиста подкрепя евтаназията като акт на съчувствие и хуманност спрямо страдащия си събрат и е против аборта като акт на нехуманност и сподавена омраза спрямо своя събрат.

    ПП. абе нещо има на лентите под коментарите и не можеш да се пише в тях

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *