Разкази от борсата

печат

За козите, Марс и звездите

Борсата в махалата, където причакваме работодатели виладжии, този ден е място на събор. Курбан си правим, да се посъберем, повеселим, да забравим лошото и да преувеличим мъничкото хубаво, което имаме, спомняйки си житейската „мъдрост“ – а без хич, а?
Носят хората столове, маси, себе си, бебета и внуци. Домакинките правят изложба от баници и погачи, семейните глави вадят дамаджани отлежала ракия от праскови. Голямо кълцане на салати пада. Пет казана по петдесет литра къкрят с курбана вътре, неколцината „инициативни съселяни“ са подхванали важната част от рано сутрин. Миризма на пушек, подправки и печено над жарта покрай казаните се стели из махалата, усуква се около носовете. Баби с черпаци се въртят около казаните, все едно им баят.
Тъжната част включва кратки припламвания на кавга кой къде да седне и защо няма място за него там, където иска или където мисли, че заслужава.
Оглед на небето със стадата облаци предизвиква подозрения. Мушами от „приватизирани“ билбордове влизат в работа – опъваме ги с въжета над повечето заета от софри територия, но остава и зелената тревица, връз която мятат одеяла, понеже някого го мързи да си донесе нещо за сядане. Хлапетии се гонят наоколо, играят си.
За един от младежите, цепили дърва и стъкмявали огнищата, не се намира стол да се притури на масите. Обичайната неразбория.
Мина поп, издудна нещо, окади групата решили за всеки случай, ако има бог, да изпълнят ритуала, не с тамян, а с пушек от въглените под казаните. Безбожниците през това време, за да сторим драго на боязливите си комшии, си шушукаме само и мезим.
Официалната част мина, вика се наздраве с цяло гърло. Преди време задължително спретвахме „свободен оркестър“, но напоследък музикантите намаляха. Стои една тонколона, избраният за диджей пуска през нея музика направо от телефона си – безжично. Останаха ни обаче два тъпана, те придават на електрически изпълняваната музика жива плътност. Ама поне не всички са забравили как се играе хоро или кючек.
Минава „комисия“ с тефтер – месото за курбана не е паднало от облаците, от които току припръсне предупредително. Хвърляме в кашонче от кроасани кой колкото може – по пет, по десет пари. Комисията деликатно заобикаля най-закъсалите, но повечето от тях сами се натискат и срамежливо пускат монета от лев или два.
Разпускаме, речено накратко. Ама, нека и цигани, пак сме част от българщинията – на работа си приказваме за почивка, докато купонясваме, обсъждаме работата. В делник чакаме празници, а когато празнуваме – все грижите са ни на устата, дъвчем и говорим.
Много ни е разтревожило онова клане на стоката на хората в Ямболско и до Бургас, а и по Родопско също. Две, а може и три седмици минаха, още не мирясваме. И ние кози гледаме. Почти всички – „незаконно придобити“, тоест не непременно откраднати, а нерегистрирани. Няма ваксинации за такива при ветеринаря – не и на човешка цена, само на тарикатска, солена та горчива за нас, сладка за конските доктори. Гадна работа. Трепят животните залудо. После обещават компенсации. Както и да сметнеш тия „обезщетения“, ваксинирането е щяло да излезе по-евтино. Ама и какво ти „обезщетение“, когато ти вземат козата, която имаш направо като член от семейството! Оттук до мисълта, че избиването цели нещо съвсем друго, не вярваме в „чумни епидемии“. И целта е като въшка на чело – за да има внос на месо, мляко.
Мъчи ни тая тема, затова и сега, между две наздравици и широка усмивка с проредени зъби (ваденето е по-лесно и евтино от лекуване или протезиране) към танцьорите, за нея говорим – насред празника. Чукаме на дърво и плюем през рамо – белким този курбан ни предпази от подобна беля.
Чудим се и защо тия по Ямболско не се надигнали… Ама какво да се надигнеш – придошла жандармерия, като че с ИДИЛ ще воюват, а срещу бабаитите в униформи – пенсионери навред. А и повечето българи, бели. Те и когато се ядосат, предимно псуват. Ние пък като се ядосаме – бой става. Не че накрая има някаква файда, но по-малко ни закачат. Макар че незакачането май се използва, за да накарат българите да се ядосват на циганите, а не на властта, не на чорбаджиите и мутрите.
С добитъка обаче може да не ни се размине, защото ако продаваме месо „нелегално“, тогава вносителите на замразена по време на Студената война ирландска или полска мръвка остават без печалба. Сърдят се и казват на ортаците си в правителства и парламенти: абе, я направете нещо, пустата рая не купува, защото има собствено домашно! И ония, понеже имат дял в далаверата, отвръщат: готово!
Ей така се пръкват повечето „болести по животни“. Поне така сме убедени в махалата. С някои уговорки, съгласен съм. Особено когато подчертано, чак показно липсва нещото „държавна политика“ за ваксиниране на стоката. Не била според „европейското законодателство“.
Ето, всяко лошо за добро – нестихването на темата ми дава мегдан да развия пропаганда. Но не щеш ли, приказката на масата ненадейно кривна в неочаквана посока. Чак се стъписвам понякога от резките криволици в един жив човешки разговор. Преди минута говорихме за кози, овце, диви и домашни прасета… и само след миг се говори… за Марс!
Пуля се с недовиждащи очи, но причината се изяснява – един от младежите ни се записал за колонист на Марс, пратил преди месеци писмо, а вчера му отговорили, че е в списъка с кандидати. По този повод в общия празник има и едно малко празниче, което се разраства и измества повечето обичайни теми.
Отначало коментираме през смях: ето, българите пак ще кажат, че се уредихме, чак до Марс ще стигнем, няма отърване от тез цигани! После обаче някой пита „колко ще струва“ – и повечето млъкват, обмислят и сетне с жар дават мнение.
Та представете си – селски курбан, дъни чалга от тонколона, лумка тъпан, сърбаме чорба и пием ракия, а отвсякъде се чува „Марс, Марс“. И почва да ми се мержелее, в паркираните коли ми се привиждат космически совалки…
Лесно се палим, лесно се увличаме – и ето че обсъждането става сериозно и всеобщо. След първите риторични въпроси „що ще дирим там?“ и възторзи „навсякъде сме!“ изникват опасения да не замяза туй космическо пътешествие на лошите гурбети. Само дето не ще се върне каръкът с празни джобове и отслабнал, а направо в ковчег – там горе въздух няма, вода няма, радиация има и извънземни, дето ти влизат вътре и те късат на излизане…
Опа, махалата е прекалила с гледане на филми след случката с „НЛО“-то.
Оказва се, че и с интернета е прекалила, защото чувам компетентни мнения от рода на: абе какъв ковчег ще ти карат от космоса! Ще го разпрашат човека на изкуствена тор, щото там горе друга няма, а животни няма да качват, щом тук ги избиват.
Хъм, мисля си, логично.
Добре де, защо да пращат циганин жив за астронавт, ако ще го правят на тор? Ще ни направят на тор още тук – и в чували, в ракетата…
Цирей ти на езика! Ако станеш астронавт, нема значка циганин ли си! Пари са вложили да те обучат, как ще те трепят бе?! Има и черни астронавти, гледал съм по телевизията!
Ами ако нещо се разболее? Не може да бачка, а въздухът кът, скъп, спират му го.
Че кой ще отиде в космоса, ако за небачкане ти спират въздуха?
Ми ти що отиде в пустата Англия, при все че беше наясно, че ще те прецакат?
Чувствам се задължен да се намеся. Вземам думата и правя на мат и маскара хрумката, че в космоса хората ще си плащат както тук. Капитализъм извън Земята?! Хора, осъзнайте се! Горе се качва читавото, не помията!
Да бе – възразяват ми просто защото са свикнали да ми възразяват, за да приказвам интересни неща. – У Америката да не би да беше комунизъм, когато пратиха хора на Луната?
Е, поне речите ми са имали полза, в махалата сме подковани по тая тема и никой не вярва, че полетите до Месечината са били само на кино.
Пратиха, да – викам. – За да се изрепчат на Съветския съюз. И толкоз. Онзи, дето първи беше стъпил на Луната, умря от старост, а полети до там вече няма. Неизгодно за държавата. Вместо космически кораби, правят самолетоносачи.
Интернетът не прощава обаче, налял е факти в главите:
Ако беше неизгодно, нямаше частниците да се бутат в космонавтиката бе, Хасане!
То па едно бутане… Тия частници си имат чисто земен бизнес, а игричките им с космоса са реклама на този земен техен бизнес. Нямат изгледи за бърза печалба – забравете.
Е нали разправят, че горе имало метеорити с много злато и такива работи!
Има. Ама още само приказват, заканват се. Тия неща с ловене на астероиди, заселване на Марс – това е програма за десетки години напред, ако не и векове. Защо му е на един богаташ да инвестира в нещо, от което евентуално ще спечелят правнуците му, и то ако не го изпреварят конкуренти, ако не стане война, криза, банкрут?
Ми държавата ще инвестира…
Като ти вдигне данъците, от които не можеш изкръшка. И пак, какво направиха с Луната? Защо не продължиха? Защо не построиха там градове, не пуснаха ловци на астероиди, дето уж са много ценни? Ами заради същото: политикът не може да планира нещо отвъд срока си на властване, така и бизнесменът не планира нещо, от което лично няма да спечели. Политикът няма да подкрепя дългосрочна програма, от която не почва да капят шукаритетки веднага, защото ако потръгне и не го преизберат, густото ще е за конкурента му.
Затова, довършвам аз с най-убедителния си тон, докато има капитализъм и политиканстване, държава демек, космонавтиката ще е само пускане на спътници за телевизии и шпиониране. И от време на време по някой телескоп, да не плачат учените, или за возене на богати туристи – четвърт милион долара за билет да си начеше някой крастата да си пусне снимка в интернета как е прекарал няколко часа в космоса, на няма и 500 километра над Земята. А космос – това са милиарди милиарди километри и отгоре!
Леле – стъписват се. – Четвърт милион. Милиарди милиарда. Ами то тогава от гурбетчиите за Марс по колко ще вземат пътни? И ще трябва да си ги отработваш, за да се върнеш…
Марсианската тема затихва в последен гърч – някой говори за полет към други звезди, ама сам се секва, защото си спомня, че във филма, който е гледал, пътуването трае сто години в едната посока и всички спят, а повреди ли се нещо – няма кой да го оправи по кораба.
Най-покрусен изглежда нашият махленски кандидат марсианец.
Дано проумее, че мечтата му не е съвсем убита, заклана заради нечисти интереси. Просто, за да се сбъдне, трябва нещо повече от техника. Нужна е промяна на света, нов обществен строй, така че полетите извън Земята да не са повторение на бутането на сизифови камъни по нагорното – всеки момент ще ги изтървеш и ще се върнат в началната точка. Както се получи с Луната. Както се получава с козите и овцете – вместо модерно ваксиниране, предотвратяване на белята, ги трепят по рецептурите от Средните векове, когато само така са борели зарази.
В сянката на космическите кораби, истинските и мечтаните, на теория възможните и на практика непостроените – все същата дивотия от старите времена. В кой век наистина живеем бре, хора?!
Та това е капитализмът, скъпи съседи, това е държавата – въртележка, изтощително тичане на едно и също място, омагьосан кръг. Напредък – само в сънищата и в киното. •

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *