За правото и властта

печат
Позитивното право като инструмент на властта за господство над народите и оправдание на самата ѝ същност прокламира за своя цел създаването на ред в отношенията на хората помежду им, т. е. отношения както по хоризонтала и във връзките на народите с носителите на власт, така и в отношенията на самите носители на власт. Претекстът за подчиняването на тази безлична власт на правната норма е насадената погрешна изходна позиция, че отделният индивид, както и множеството (социумът) са зли и е необходима възпиращата сила на закон, който стои над тях, за да усмирява това зло в природата на човека. Още тук се открива противоречието между позитивното право и естественото право (набор от свободи, дадени по рождение от самата природа, които най-общо наричам свобода). Законодателят, следвайки един погрешен архетип, наследен от хилядолетия, влиза във вътрешно противоречие, като признава естественото право за свобода и същевременно я узурпира с писаната норма (диалектическа заблуда, обсебила масово съзнанието). Следователно, съществените причини, съдържание и последици на позитивното право са упражняването на власт, а властта е естествено отрицание на свободата, тъй като последната предполага единствено наличие на хоризонтални връзки в контекста на божествената обич. Този порочен модел на прилагане на сила за задържане на властта на малцинството е наложен още от времето на Древен Рим, деклариран в сентенцията: „Правото е изкуство за справедливото и доброто“. Тук следва да признаем, че философията на релативизма работи усилено още от онези древни времена, та до наши дни, оправдавайки низкия морал и псевдоистината с обективните икономически условия. Днес релативизмът е взел колосалните размери на апокалипсис на съзнанието, тъждествен на най-тежко робство. Че принципът на властта, облечена в партия, е състоятелен поради някакво историческо оправдание, е проява не на абсолютна истина, а на един манипулативен релативизъм, до голяма степен доразвит в зората на капитализма и в идеите на Просвещението, а по късно от Маркс. Следователно единственото естествено нещо в модерното позитивно право остава същината му на легитимиране на властта в стремежа ѝ да се увековечи, заграбвайки свободата на индивида, чрез механизма на делегирането ѝ от народите, за което те са задължени да аплодират. Казано с езика на правото, последното никога не е изпълнявало психичното си битие, а именно субектите да имат съвпадащи правни убеждения, които да водят към съвпадащо правно поведение – политическата и икономическата практика е еднозначна: овластеният злоупотребява с делегираната от суверена власт, нарушавайки естествените права на съставящите го индивиди. Единственото вярно решение на антагонизма на интереси остава гражданското неподчинение и революцията като средство за освобождаване от тиранията на закона и на този, който черпи властта си от него. •

Диана Кузева


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *