Изводите от Руската революция през 1917 г.

печат
декември 1917 – януари 1918 г.

През октомври 1917 г. властта вземат болшевиките – започва агонията на Руската революция. Хрониката на последвалите събития разкрива картината как Контрареволюцията постепенно изтиква Революцията от сцената, накипрена в нейните одежди, което заблуждава народа, обърква го и накрая го подвежда да се предаде в огромното си мнозинство.
През декември образуваното „Временно правителство в нелегалност“ пуска позив за борба срещу болшевиките, които на свой ред учредяват централна информационна агенция към правителството си, след което закриват печатните издания на меншевиките. Правителството (именувано Съвет на Народните комисари, Совнарком) признава обявената от Финландия независимост.
В същия месец е създадена „Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията“ (ЧК), чиито първи удари се насочват срещу левите антиболшевишки формации.
Червеногвардейците превземат Харков, който става столица на болшевишка Украйна, наред с това съществува Централната рада в Киев – правителство на социалдемократична Украйна.
Току преди изборите на Учредителното събрание са арестувани лидерите на дясната партия Конституционни демократи по обвинение, че подготвят гражданска война (при все че лозунгът „Да превърнем империалистическата война в гражданска“, издигнат от болшевиките в началото на Първата световна, още не е свален официално).
Болшевиките се представят слабо на изборите – 24%, мнозинство имат социалистите-революционери (есери).
Совнаркомът приема закон за национализиране на банките, учреден е орган за централизирано регулиране на икономиката.
В края на месец декември е въведен „граждански брак“, църковният престава да е единствено „законен“. Ленин писмено настоява пред ръководството на ЧК за „по-енергични арести“.
В първите дни на 1918 г. по световните радиостанции е обявена програмата на американския президент Уилсън за траен мир.
В Петроград е проведено първото заседание на Учредителното събрание, на следващия ден доминираният от болшевиките ВЦИК разпуска събранието.
На Първия Всеруски конгрес на профсъюзите болшевиките настояват фабрично-заводските комитети да се подчиняват на профсъюзните централи – първа стъпка към обезсмислянето на лозунга „Фабриките на работниците“.
Третият конгрес на Съветите приема декларация, с която е обявено съществуването на Руска съветска федеративна социалистическа република. От всички думи в съкращението РСФСР за верни може да се смятат само първата и последната (Републиката вече не е Съветска, а Совнарковомска; федерализмът е чисто формален, макар че централната власт още не е укрепнала достатъчно да контролира цялата страна; социалистическото пък е пожелателно, без изгледи да се осъществи, при все че Ленин признава изграждането на държавен капитализъм едва през 1921 г., а щом е бил изграден такъв капитализъм, значи изобщо не е било работено за построяването на какъв да е социалистически модел).
През януари във Финландия проболшевишка партия прави опит за завземане на властта, руски части дори успяват да окупират Хелзинки, откъдето са изтласкани през март от немски и финландски войски.
На 28 януари Совнаркомът приема декрет (закон) за създаване на Червена армия; главен организатор е Троцки. За разлика от партийните милиции, каквато е Червената гвардия, Червената армия в доста отношения се връща към рамките на царщината: отменен е доброволният набор, въведена е военна повинност, премахнато е правото на редниците да избират командири на подразделенията си, в частите са назначени политически комисари, чиято власт е практически равна с тази на строевите офицери – мнозина от които са назначени на болшевишка служба като „военни специалисти“; не след дълго Троцки възстановява смъртното наказание, и то по бърза процедура, и то за „престъпления“, които в царската армия били наказвани със затвор. Остатъците от пълномощията на войнишките комитети са окончателно ликвидирани. Така болшевиките постигат във войската онова, което генерал Корнилов е възнамерявал да стори – и за което самите болшевики през август 1917 г. го обявяват за контрареволюционер.
Пак през същия месец Совнаркомът национализира най-голямото предприятие в Петроград – Путиловските заводи.
Църквата е отделена от държавата, отменено е вероучението в училищата – една от малкото безспорно полезни мерки на новата власт, усилено преструваща се на „революционна“.

Изводите от руската революция

През изминалата година на страниците на вестника проследихме събитията на Руската революция. Акцентирахме върху 1917 г., но революцията продължава да се развива – въпреки че е спъната през октомври – до 1921 г., когато според историците е окончателно победена от контрареволюцията. В кратки хроники за ставащото през 1918 г. ще проследим този процес, а тук ще представим важните поуки, необходимият анализ на грешките, довели до гибелта на народния порив към свобода, равенство и братство. Поуките са ни нужни, за да избегнем старите направени грешки и да се помъчим да не надробим нови – започналата небивала епоха дава заявки, че всеки пропуск в борбата за социална справедливост може да се окаже фатален, след него просто няма да има кой да се бори повече. Напредъкът на техносферата поставя човечеството пред избор, какъвто досега, откакто съществуваме като биологичен вид и най-вече социална структура, не е изниквал през хилядолетията – и аспектите на този избор „СМ“ следи в поредицата за Роботронната революция.
Технологиите обаче все още не са на самодостатъчното ниво, следователно човешката воля е съществен фактор – и изводите от Руската революция ще помогнат да го съхраним заедно с носителя – човешкият род. Важно е да разберем какво се случва, какво трябва да се случи и какво не бива да допускаме, ако искаме да оцелеем физически.
Първо, Руската революция, както всяка друга, е избухнала изненадващо за политическите сили – както за тези на „статуквото“, така и за тези на „промяната“. Предчувствия е имало, но готовност за социалната експлозия – не. Следователно, истинските революционни движения нямат извинения, че не се подготвят за бъдеща революционна ситуация, така че да реагират адекватно и навреме, вместо да „догонват събитията“, а практически да бъдат влачени от бурния исторически поток.
Второ, революцията не започва веднага с максималния си потенциал, но въвлечените маси бързо претърпяват осъзнаване на своите цели и желания, избистрят вижданията си, измъкват се от тресавището на предразсъдъците. При това реакционерите, включително представящи се за революционери, полагат всякакви усилия да дезориентират народа. Следователно, пропагандно-разяснителната дейност на революционерите в такъв момент трябва да бъде още по-интензивна.
Трето, независимо от причините, сътрудничеството на революционери с фактически реформатори на събаряната от революцията система или дори с мераклии просто да овладеят тази система, за да станат нов елит, е недопустимо. Революцията има една задача – да разруши всички институции и навици, които ограничават свободата на личността, както и механизмите на взаимодействие на свободните личности, което взаимодействие поражда свободно общество, свободно безусловно, без извращения на понятието „свобода“, без „неизбежни компромиси“, без съгласия за „временни положения, докато узрее масовото съзнание“. Следователно, революционерите трябва да не отстъпват от принципите си, каквото и да им струва това.
Четвърто, всяка революция има отзвук по света. Великата Френска разтърсва тогавашните монархии, Великата руска поражда бунтове и въстания по земното кълбо. Когато революцията е последователна и безкомпромисна, нейният позитивен пример въодушевява искащите промяна и обезкуражава реакционерите. Връзка и съгласувани действия между първото огнище и възникващите нови е жизненоважна, за да не позволи окопитване на контрареволюционерите от всякакъв вид. Следователно, структурите на тази връзка и каналите за взаимодействие трябва да са ако не изградени, то поне скицирани предварително. Освен всичко друго, това ще позволи избягване на излишно кръвопролитие, не ще остави широк простор за реакционна пропаганда, максимално ще затрудни преструващите се на революционери кандидат-властници.
Руската революция, уви, много бързо кривва от царщина към друг вид диктатура, което стъписва работническата класа и другите потиснати слоеве, вторичните огнища не се разгарят, но отварят път на по-жестоки диктатори, надминали царе, крале, кайзери и султани.
И пето, нека помним, че революцията е шанс буквално за всеки човек, отърсен от волната или неволна негова социална роля в предреволюционното общество. Революцията е апел към човечността, неизличена през хилядолетията държавност – потисникът има възможността да се откаже да бъде потисник, потиснатият – да не се хваща на служба при господаря да надзирава доскорошните си събратя по участ. В дългосрочен план построеното от революцията общество ще е благо за всички, готови да не робуват на подхранваната в тях социопатия. Това е главният ориентир, компасът на революционната промяна – дали всяка революционна стъпка унищожава властта и изгражда самоуправление във всички обществени сфери, а в личната събаря ограда след ограда, източници на душевни и нравствени уродливости.
Разбира се, от Руската революция може се извадят още поуки, както тясно специфични, така и по-общовалидни. Темата не е изчерпана в тази статия, нито ще се изчерпи – не и докато битието на властническия тип общество не остане единствено в учебниците по история. •

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *