„Излишните“ си тръгват

печат

нека няма изненадани!

По официални данни на „Статистика“ – Шумен и Териториално статистическо бюро – Североизток населението на област Шумен само за изминалата 2016 година, е намаляло с цели 1244 души. Регистрираните в региона към 31 декември 2016 г. наброяват едва 174 476 души. От години обаче тази отрицателна тенденция не изненадва никого – нито властниците, нито самите граждани, които бързат да се изнесат към някое по-спокойно и благоденстващо място, където ще имат възможност да отгледат поне едно-две деца. Ако погледнем статистическите данни назад в годините, излиза, че през 1934 г. в областта са живеели 208 552 души; 1946 – 219 915; 1956 – 222 837; 1965 – 243 416; 1975 – 253 437; 1985 – 254 835; 1992 – 220 320; 2001 – 204 378; 2011 – 180 528.
Налице е трайно обезлюдяване на региона и областния град, което започва с краха на т. нар. комунистически режим. Дори и с невъоръжено око е лесно да забележим десетките опразнени офиси и магазини по централната улица с лепенки по прозорците: „Дава се под наем“. По-възрастните шуменци разказват истории за драматичните футболни срещи пред 25 хил. зрители на стадион „П. Волов“, за петъчните и съботните дни, в които хиляди граждани и селяни пъплят като мравки към пазарите и битаците. Всичко това е минало!

Шумен не е изолиран случай от цялата картинка на всеобщ упадък. Дори и децата в детската градина са вече наясно, че България се намира в демографски упадък или по-скоро в демографски Армагедон. Всяка година населението на страната намалява с близо 50 000 души. Подобно явление в исторически план, и то особено в мирно време, няма аналог никъде по света, твърдят родни историци и статистици.
Изглежда трябва да търсим корените на проблема още по-назад! На 21 януари 1972 година радио „Дойче веле“ излъчва есе на българския писател в емиграция Георги Марков, което носи гръмкото за времето си име: „Ще изчезне ли българският народ?“. В него той твърди, че още през 60-те години на миналия век раждаемостта сред българите е на едно от последните места в света. Мрачните статистически данни за намаление конкретно на българския етнос и тогава са предизвиквали твърде малко дебати, а мерките се изразили в повишаване на ергенския данък от 5 на 10 на сто, както и в смяната на имената на циганите.
Георги Марков обръща внимание не толкова на материалните причини да не се раждат деца, а на общото чувство на безсмислие и безперспективност през годините на социализма. Изглежда това усещане не е изчезнало и в наши дни, дори смея да твърдя, че се е увеличило неколкократно. И докато броят на населението на България до 1989 г. все пак бележи известен ръст, то след отварянето на границите и появилата се възможност за свободно пътуване, милиони решиха да потърсят „спасение“ навън. Не можем и не трябва да се сърдим на никого, който е взел нелесното решение да продължи живота си на някое по-уредено и перспективно място.

Обезлюдяването не е характерно само за нашата страна, а за цяла Източна Европа, която някои все още наричат „бившия социалистическия лагер“ или „съветския блок“. По данни на ООН населението на Източна Европа през миналата година е било 292 млн. души, с 18 млн. (6%) по-малко в сравнение с началото на 90-те години.
Причините за това са комплексни, като най-значима безспорно е икономическото състояние, което се изразява в ниско заплащане на труда, най-често недостатъчно за покриване основните нужди на един млад човек – квартира, храна, дрешки, да не говорим за семейства с едно или две деца. Защо конкретно България се озова в това положение? С рухването на т. нар. комунистически режим (държавен капитализъм в периода от 1944-1989 година), тогавашните народни „спасители“ тръбят с мегафони и вувузели, че тръгваме задружно по пътя на пазарната икономика и България я чакат добри дни. Публично-държавната собственост се разпродава и приватизира от близки до старата партийна номенклатура и ДС лица, които вече се дават за пример на подрастващите като едни успели, честни и предприемчиви хора, от които всички останали не толкова „успели“ трябва да се учим и да вървим по стъпките им. Всички знаем приказката за „първия милион“, няма нужда да влизаме в подробности кога и как се е появила. Така се раждат българските олигарси и икономически гиганти.
Всичко това изглежда устройва Запада, от когото трябва да се учим. Така наречените „Велики сили“ имат прекалено голям опит в колонизаторската политика, която несъмнено провеждат и днес, но вече културно – вместо с камшик и меч, с „кадифени ръкавици“. Те си търсят послушковци и ги намериха в България и други страни от Източна Европа. Западните посланици защитават със зъби и нокти своите фирми и компании на българския пазар, независимо от очевидно пагубното им влияние за изключително важни сектори на стопанството и икономиката на страната ни.

„Смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!“ пише в стихотворението „Елегия“, публикувано преди 147 години, гигантът на словото и делата Христо Ботев. Това съчетание между наши и чужди „гости“ роди условия, които затрудняват съществуването и планирането на утрешния ден за голяма част от населението. Животът „ден за ден“, без дългосрочна цел, без план, без особени мечти и идеали, разяжда съзнанието на младите хора, част от които съм и аз.
Наближавам 28 години и нямам деца. 7 от 10 мои близки и познати, които вече прескочиха 30-те, също нямат потомство. Някои ще кажат – всеки има право да реши кога и дали изобщо да създава семейство. Така е! Но тук говорим не за желание, а за възможности. Не съм оптимист, че ще помогнат и мерките на Валери Симеонов, който с лека ръка твърди, че ще реши демографската криза и ще върне тридетния модел, който у нас е изгубен преди много, много време. Времената се променят и хората вече не търпят да им се налага нещо, което някой друг е решил за самите тях, като че ли са слабоумни и не могат да си завържат обувките сами. Трябва ни промяна в налагания вече 28 години икономически модел. Имаме нужда от повече солидарност и повече доверие.
Знаем колко е трудно да се промени съзнанието на голяма част от хората у нас, където всяка една съществена промяна в общественото устройство се привнася отвън. Така е било, за жалост, очертава се така да бъде и занапред! Живеем в епоха на сериозен научно-технически прогрес, наричан от някои „Роботронна революция“ (РР). Роботизацията заплашва да „гилотинира“ голяма част от работните места в сферата на производството и услугите. Милиони хора остават на улицата, а политици твърдяха по време на „икономическата криза“ от 2008 година, че след като излезем от нея, ще се открият нови работни места и общо взето ни очаква набивало благоденствие. Е, тези работни места така и не се появиха. Дори напротив, наблюдава се свиване и то в почти всички развити страни. Независимо дали го желаем, или не, следващите десетилетия ще ни изправят пред предизвикателства от невиждан досега мащаб! Ще реагираме ли адекватно? Това зависи изцяло от обединените усилия на самите нас!

Козодой


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *