Какво искат „обикновените“

печат
В българските медии се подвизават достатъчно флиртуващи с „леви идеи“ журналисти, както вестникари, така и водещи на радиопредавания. Представяйки се за „алтернатива“, което ще рече „нещо различно от политическата мода“, си позволяват интересни твърдения. Интересни от гледна точка на това докъде може да стига желанието за баламосване на публиката. В редицата дежурни такива твърдения с цел заглаждане на мозъчните гънки е „опорната точка“, че „обикновените хора“ били искали САЩ и Русия да се разбират, докато зловещите „либерали“ (ония, същите, дето гласят да изпедерастят всички с Истанбулски конвенции) печелели от противопоставянето, а пък това противопоставяне го плащали тъкмо „обикновените хора“ (известни също като „честни данъкоплатци“).
На първо място, когато в ефир или от страници на печатни издания се бълват подобни смели хипотези, би било редно да посочим точно кого да разбираме под „обикновени хора“. Такива уточнения обаче рядко се появяват, а когато ги има, са прекалено мъгляви. Просто тружениците от средствата за масово осведомяване така наричат своите представи за „народа“. И вещаят нататък, развиват ценните си мисли в следното русло: та злите „либерали“ правят мръсно, но Тръмп бил прагматик (за Путин казват същото), успешен бизнесмен и затова знаел, че „сътрудничеството“ е добро за бизнеса. Така че взел и се опълчил на пъклените планове „западните либерални реакционери“ да „поставят Русия на колене, за да ѝ диктуват какво да прави“.
Да приемем, че това за Тръмп и неговите деяния е вярно, съответства на действителността. Да видим обаче дали точно за същото ламтят „обикновените хора“.
Бегла преценка ни казва, че не е важно какво иска масовата публика, облъчена с пропаганда и дезориентирана с умели разнопосочни внушения. Всъщност, привидно разнопосочни. Несъвместими изглеждат подробностите, но основната цел е една и съща – от различни посоки да се набие в главата като неподлежащ на оспорване факт, че „има хора за всяка работа“, т. е. целта е да се постави вън от съмнение правото на елитите да властват над простолюдието. За да нямат хората с власт излишни проблеми, на простолюдието му се пробутва, досущ в анкета, комплект варианти „какво да иска“. Кое тогава е важното?
Важното е интересът на „обикновените“. Не онзи интерес, казан от високи трибуни, от писачи и говорители на заплата от бизнес групировка или на хонорар от държавна медия. Обективният интерес. Тъкмо за него гледат да не приказват. Водещи и поканени в студиото гости „анализатори“ си пеят поръчаната им песен, със слова като пирони в мозъка зачукват „житейската мъдрост“: ами, такъв е животът – трябва да слушкаш, да се поборваш (в рамките на закона) за някакви „права“, като не забравяш да ходиш да гласуваш за „правилни политици“ и задължително да си плащаш данъците.
Хубаво, но в случая няма никакво значение кому плащаш данъците и кого избираш за управник – пак плащаш, пак се подчиняваш.
Така че интересът, обективният, дори неосъзнат на момента, е съвсем друг: преди всичко в разбирането, че конкретните лица по върховете нямат значение, защото действията им са все едни и същи и във вреда на „обикновените хора“ със или без кавички.
Да, приучени сме да разсъждаваме в категориите на властта. Тя ни е натрапила свои понятия, свой речник, затова мисълта ни все опира в задънените улици на безизходицата и отчаянието, кара ни да се снишаваме и приспособяваме, дори в късчето личен живот да мерим нещата според аршина на „икономическата целесъобразност“ – да помогна ли на комшията ей-така от човещина, или да го оставя да се пече на огъня? А кой ще ми помогне, ако закъсам пък аз?
От дребното и мръсно „приятелството е приятелство, ама сиренцето с пари“ ни подхлъзват по калта към опорочаване на още по-възвишени, уж възвишени, неща. Като образец за подражание – мерзавци. Спомнете си, уважаеми читатели, коя дума най-често се прилепя към името на, да речем, Ботев? Думата „патриот“. Е, имаме си цяла партия „патриоти“. Виждате ли Ботев в компанията им? Кое е сбъркано?
Ако формулираме „патриота“ като човек, който се бори срещу потисниците на народа си – пасва на Ботев, но никак на партийците.
Да оставим Ботев в случая. Да се върнем към Тръмп и Путин.
Флиртуващите с „лявото“ не се притесняват да нарекат тез двамина патриоти!
Това е модерната дъвка сега. Патриотизъм срещу „безродния соросоиден космополитизъм“.
Нататък – Тръмп и Путин, според някои медийни дейци, били антиглобалисти!
Тук вече стана голяма обърквация. Да разбираме ли, че нито един двамата назовани не се стреми към ако не глобално господство на своя политико-икономически кръг, то поне към сериозно доминиране в света? Антиглобалната позиция на двамцата е проста за разбиране и подобна на преиначения, но разкриващ същината под слоя измама лозунг „Стани Да Седна“ на една мъртва вече, изпълнила предназначението си „политическа сила“. „Глобалните структури“, които уж срутвал Тръмп – и в това имал в лицето на Путин съюзник, – не са нещо принципно противно на американския президент. Лошото в тях за него е, че не ги контролира само той. Глобалистичен режим или отново свят на национални държави без общ пастир – каква е разликата в положението на „обикновения човек“? Материално по-добре ли ще е? Духовно, каквото и да значи това? Ще му дадат ли дума в политиката, в разпределението на бюджета, в определянето на приоритетите за развитието?
Не. Обикновеният човек, обикновените хора са лишени от тези неща на практика.
Тоест, какво ни казват „левите“ медийни труженици? Ами те ни махат едната чиния с илюзии – онази с хрупкавото „глобално село“ – и ни сервират купа, пълна с поосвежените стари залъгалки – за „националните интереси“. Да, ама кой сочи кое е национален интерес? Народът? Друг път. Това е „свещено право“ на онази група негодници, за които е прието названието „елит на нацията“. Дори при различен (например „обновен“) състав на елита, пак се запазва режимът на пирамидата: горе господарите, долу робите. Точно така, роби – само че по-добре нахранени, и то ако са граждани на правилната страна, отколкото са били хранени лумпените в Древен Рим и държавните роби в Древен Египет. С произтичащото от това, неафиширано следствие – когато елитът реши, може да стори с плебса каквото пожелае. Ето, днес ще му евтаназира животните, ще го накара да плаща за фалит на застрахователно дружество, утре ще подгони към кланицата „излишните“ маси хора, натрупали се при „развитието на цифровата икономика“ – просто защото няма начин всички да станат програмисти.
Да обобщим. Интересът на обикновените хора е… ами обикновен: да нямат божества над главите си и благосъстоянието да не се определя от капризите и студено пресметнатите ползи на елита. Интересът е в самоуправление и управление на роботизиращото се стопанство – добив, производство, разпределение на благата и рециклиране на отпадъци. Интересът ни е разумно, с оглед на дългосрочни цели, да използваме ресурсите на Земята така, че да не бъдат изплюскани днес, а утре да ровим в глобалните бунища.
Към този извод „левите“ медии никога не се стремят да побутнат умовете на „обикновените“. Левите интелектуалци чисто и просто ръчкат обикновените към едната от двете основни кошари (разликата е единствено в управителните съвети на „овчарите“), към която са вързани чрез лична и групова изгода.
Свободата на „обикновените“ им е през оная работа, без извинения. •

Николай Теллалов


 

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    Много добре списано г-н Телалов ^^ , но ще си позволя да изразя мнение за това защо все още измежду обикновените хора твърде рядко се намират необикновени.Все още на тълпите се дава да смучат от утаечната суспензия на вече изпитата до дъно отровна християнска чаша..Липсата на ценности в нашето време явно подтиква хора да търсят такива във вече мъртвите и невъзможни за реанимиране християнски (които Ботев именно атакува).Помагай на съседа , бъди добър с хората, съчувствай на страдащия, помагай на слабия са все ценности на християнството, кастриращи , водещи до пасивност и сервилност.Докато именно споменатия Ботев бидейки революционер и поет е имал различна нравственост и морал и явно никак не е почитал сократовите демони които уж днес изграждали убедения анархист.Това си личи и в поезията му

    „Блазе му, който умее
    за чест и воля да мъсти –
    доброму добро да прави,
    лошия с ножа по глава, –
    Като други мислители на 19в някои споменавани тук, той е бил „отвъд добро и зло“

    Добро ли сме, зло ли правили,
    потомството назе ще съди;
    а сега – дай ръка за ръка
    и напред със стъпки по-твърди!
    Е в училище друго яче се учи Ботев , там менопаузните учителки те разпитват за метафори алюзии , тропи и други глупотевини на които според институционалния ред и заучените клиширани отговори които учителката иска да чуе ти пишат – 2,4,6,8, или 8,5

    Та ако мутра ти е съсед както в днешно време става навред, особено по черноморието и в София , що ще чиниш ? Ще му помогнеш ли ?
    Един античен философ казва – „добрия човек трябва да напусне живота когато нещастията му станат твърде много , лошия също когато е твърде успешен“ Е къде се е чуло и видяло в човешката история някой злодей да се обеси щото сократовия демон на съвестта го приканил да се обеси ?Никога, ясно е че ако не му се помогне ще прави каквото си иска.Злия човек има много по-голяма свобода за действие в живота от добрия , които естествено е ограничен от доброто.И до ден днешен първите често си отиват рано от нас , вторите биват почитани.
    Четем Ботев пък го не разбираме , а уж много и все мислим …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *