Как да започнем анархосиндикалистката работа

печат
Най-близката цел на анархосиндикалистката работа е да се открие пътят за самоорганизация на трудещите се по месторабота. Анархистите също са трудещи се и са длъжни да започнат със себе си. За създаване на анархистически работнически или студентски съюз (синдикат или организация за съпротива) не е задължително да имаме много хора. Понякога са достатъчни трима души в едно предприятие, в една фирма или даже в един отрасъл, учащи се в едно учебно заведение и т. н. Най-добре е такъв съюз или стачен комитет да бъде напълно самостоятелен и независим от всички съществуващи профсъюзи.
Водейки агитация за встъпване във вашия съюз, не искайте от хората веднага да признаят, че са „анархисти“. Работата не е в думите. Ако трудещите се са съгласни с предложените от вас методи на пряко действие с цел създаване на общество без държава, пари, собственост и наемен труд, ако им допада работническата организация с която те сами, без платени функционери и „освободители“, ще решават въпросите си, те могат да станат наши другари. Много важно е да не се приемат в нашите анархосиндикалистки съюзи членове на партии – десни или леви, – защото те винаги ще изпълняват указанията на своите партии, а не решенията на работническия съюз.
Ако нямате възможност веднага да създадете собствена, макар и неголяма работническа или студентска организация, трябва да знаете точно защо. Защото вие сте длъжни да дадете отговор на трудещите се, които ще агитирате да се самоорганизират, на естествения им въпрос: „А защо самите вие не създадете работнически съюз?“
Когато агитирате хората, е по-добре да работите с тези от тях, които сами са проявили някаква активност. Пристигайки при стачкуващите (на митинг, жива верига и пр.), не им говорете какво са длъжни да направят, а ги питайте с какво като трудещи се можете да им помогнете. Предлагайте им сътрудничество (ако, разбира се, техните искания са приемливи за вас), но не искайте от тях непременно обединение или присъединяване, даже ако вече имате работнически или студентски съюз. Вашата задача не е да командвате хората, а да им помогнете да се самоорганизират.
Ако се наложи да работите с пасивни трудещи се и да водите агитация сред тях, старайте се работата да бъде систематична, тоест, да се води в едно и също предприятие (учреждение). Желателно е самите вие да сте свързани с това предприятие или учреждение. Говорете на хората не само за това, което се иска от тях, но и за това какво вие можете да направите за тях.
Започвайте агитацията си не с разкази за светлото бъдеще на анархията, а с ежедневни въпроси. Тогава хората по-лесно ще ви разберат и повярват, когато в края на краищата им заговорите за анархистическия комунизъм. Защото, докато хората не са се научили да решават своите належащи проблеми, да отстояват обикновени икономически искания, за каква анархия може да става дума?
Говорете с хората на разбираем език. Например, ако не разбират що е анархия, старайте се да използвате такива понятия като „всеобщо самоуправление“, „безвластие“, „безначалие“. Не натоварвайте хората с много „умни“ понятия. Вашата цел е не да ги изплашите със своята „твърдост“ и „знания“, а да ги привлечете. Не започвайте разговора със своята принадлежност към анархистите, но и не я скривайте, обяснявайте им, че поддържате тяхната борба не поради идейни и политически причини, а като трудещ се, каквито са и те. Ако хората узнаят, че сте анархисти, след като сте им оказали реална помощ и поддръжка в тяхната борба, те ще се отнасят по-добре не само с вас, но и към идеята на анархизма.
Ако ви предлагат съюз или съвместна работа, помнете: на лично ниво или по конкретни въпроси анархистът може да сътрудничи във всяка работа, която не противоречи на неговите убеждения и анархистките цели. Абсолютно недопустимо обаче е сътрудничеството с партии или бюрократични профсъюзи на организационно ниво. Ние сме за единство в действията на трудещите се отдолу, а не за политически комбинации отгоре!
Ако не се чувствате способни за непосредствена работа с хората, заемете се с работа, която можете да изпълнявате (например разпространяване и изработка на материали, събиране на информация и пр.). Тя може да се окаже не по-малко важна.
Помнете: успехът се постига не с еднократни гръмки акции, а с ежедневна къртовска работа. Стачният Празник е награда за делничните събрания, позиви, лични беседи, манифестации, протести и пр. •

В. А.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *