Как да организираме стачка

печат
На първо място са необходими 3-4 решителни и активни работници. Преди стачката те трябва да проиграят предварително целия възможен ход на събитията, за да няма изненади. По-добре е стачката да стартира в най-неудобния за администрацията момент (напр. прекъсване на важна поръчка или на работа, която води до спирането ѝ и в съседните райони…).
Трябва да се погрижим и за другите цехове или отдели, за да могат и те да видят стачката, да се поучат от нея и евентуално да я подкрепят. Необходимо е новината веднага да отиде по-далече! В това е ключът към успеха.
По време на стачката е наложително да се избере стачен комитет от най-решителните работници. Да не се разговаря насаме с шефовете: само публично! Всички да бъдем десеторно по-приятелски настроени един спрямо друг. Стачката трябва да включва само обикновени работници. Без шефове – нито големи, нито средни, нито малки. Нямаме нужда шефовете да използват нашата борба за собствените си интереси, натрапвайки ни лозунгите си.
Ще трябва да се постараем всичко да бъде добре организирано. Тук има два важни момента: 1) много добро осведомяване на всички работници и 2) определяне на истински кандидати за стачния комитет.
Това е голяма и сериозна работа преди стачката и не е необходимо началствата да знаят за нея. Тоест нуждаем се от сериозни предварителни разговори с колегите. Тогава при обявяването на стачката няма да има пазарлъци и объркване.
Трябва незабавно да вземем в свои ръце събранието (да се учим от началствата!). Нуждаем се от собствен водещ, наш президиум, добра подкрепа от аудиторията: кой за какво е отговорен, кой какво ще каже, какво трябва да прави и т. н. В противен случай началството (а то знае как!) ще обърне всичко в своя полза. Нуждаем се от връзка между цеховете или отделите: чрез обяви, позиви, приятели, другари. Работата трябва да стане незабавно масова – сам не може да победиш.
Стачката е сериозна работа. Не трябва да се страхуваш от нищо. Ние се бием и бойно поле е мястото, където работим. Това означава, че няма преговори с шефовете в кабинетите! Никакви! Всичко трябва да се решава на работното място, пред очите на всички, пред общото събрание на работниците! Трябва да се държим твърдо, уверено, дори нагло – както силния със слабия. Не се страхувайте да сломите или да прекъснете началника: той лъже! Както царят с нас, така и ние с него!
Да не говорим много с малките и средните босове – наслушали сме им се. От големите също не се плашете: те са от един и същи сорт. На уговорки и обещания не вярвайте! Вярвайте само на делата. Трябва да се знае кой за какво е отговорен и в какви срокове!
На заплахите им, че ще трябва да отговаряте, ги отрежете: вие ще отговаряте, защото вие доведохте нещата до стачката, вие я провокирахте! Искате да работим? Тогава решавайте проблемите ни веднага! Ще бъдем помолени да им „влезем в положението“.
Не влизайте в положението им!!! Както те не влизат в нашето. Ние искаме своето! Ако се позовават на закона за стачките, отговорът е един: законът е анти-работнически, ние не му се подчиняваме! Още по-добре е да се обяви солидарна стачка, т. е. да се подкрепят исканията на вече стачкуващите колективи. Работата е там, че за стачка в солидарност не се отговаря пред закона!
Важен момент! Ако нещата започнат да се разпадат или хората да се колебаят, трябва да се поговори без присъствието на босовете (оставете ги сами или ги изгонете за известно време). Без тях бързо ще се сговорим, а и шефовете ще се страхуват: какво става там?
Всяко решение за хода на стачката, за това какво и как да се направи и да се каже, какво да се иска, с какво да се съгласим, а с какво не – всички тези неща трябва да се решават на общото събрание на стачкуващите. Още веднъж: никакви преговори или решения зад гърба на обикновените работници. Стачният комитет е само изразител на волята на стачкуващите; те решават, той изпълнява!
Запомнете: след стачката началствата могат да си отмъстят на активистите и на стачкуващите. Ето защо е необходимо да се включи клауза в списъка с исканията, че никой няма да бъде уволнен, никой няма да бъде преследван заради участие в стачката.
След стачката никой не трябва да пише обяснения! Останете нащрек: ако започнат съкращения, трябва да сте готови да възобновите стачката. Да разберат, че работниците не предават своите!
Започвайки борбата, ще отидем до край. Страхуваш ли се – не я започвай, започнеш ли я – не се страхувай! Този, който се бори, може да загуби, но този, който не ще да се бие, вече е загубил. •

(При изработването на текста са заимствани най-добрите практики на Самарския стачен комитет)
В. Д.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *