Как работи „работническата“ партия

печат
Бразилия е по-голяма от Европа – с 8,5 милиона квадратни километра и почти 210 милиона жители. Социалните различия са огромни: ако 50 милиона души получават месечна помощ, благодарение на Работническата партия (РП), около 10 милиона са на ръба на глада.
Този последен катастрофален аспект на реалността показва трудностите през десетте години на управление на РП – в неизменно сътрудничество с Десницата. Разпределянето на помощите за бедните е подобно на една мярка на чилийската военна диктатура скоро след преврата. РП обаче не удържа на обещанието си „още по-бедните“ да бъдат подпомогнати.
От една страна Работническата партия улеснява достъпа на децата от бедните семейства (до голяма степен мулати и чернокожи) до средното и университетското образование, но в същото време продължава рутинната практика на десните правителства – презрение към екологията и затъване в корупция.
Два прости примера за пренебрежението към околната среда: изоставянето на Амазонка (кислородния резерв на Планетата) да бъде разграбена от бразилската армия и големите национални и международни компании; и смешният железопътен транспорт – загърбен за сметка на развитието на автобусни линии и камиони.
Заливът Сантос (пристанище, свързано със Сао Пауло) е в бедствено положение, предизвикано от отпадъците на компаниите Родиасета и Шел и замърсяването от химическия комплекс Кубато. При силни бури (често срещани) лавини поразяват хълмовете, покрити с бидонвилите на Рио де Жанейро. Работническата партия явно не прави нищо за защитата и окончателната евакуация на намиращото се в опасност бедно население.
Корупцията торпилира PП: в нея се „къпят“ почти всички – от бившия президент Лула и неговите деца до десетки парламентаристи.
Хималаите на корупцията засягат и традиционната десница – присвояването на част от средствата на многонационалната компания Петробрас, колосалните подкупи на парламентаристите в страната и в повечето държави от Латинска Америка от строителната компания Одебрехт, която продължава гадните си практики в продължение на десетилетия.
Цифрата 70% от депутатите и сенаторите, обвинени в корупция и прелюбодейство (и защитени с имунитета си от затвора) изглежда по-малка, отколкото е в реалност. Мишел Темер – вицепрезидент на бившия президент от РП Дилма Русев – и повечето от неговите министри са подсъдими в замразени процеси.
При тези условия поддържащите десницата социални слоеве искат незабавни мерки за въвеждане на извънредно положение. С други думи, легална намеса на армията. Някои офицери открито я предлагат.
Продължаващата генерална стачка на шофьорите на камиони (предвид малката железопътна мрежа) напълно парализира тази страна, голяма колкото континент. Причината за стачката е рязкото покачване на цената на дизеловото гориво.
Мнозинството подкрепят стачката и помагат на водачите на товарни автомобили (с доставки на храни, патрули за защита и др.).
Мнозина обаче смятат, че единствената честна власт в страната може да бъде само тази на армията.
Изборното участие на една бивша или все още марксистко-ленинска левица се оправдава с изгледите за революционна промяна по парламентарен път и придаването на социален аспект на бразилския неолиберализъм (който е открито криминален в северната част на страната), като същевременно се сключва сговор с десницата. Това е добър пример за един идеологически и практически капут.
Парламентарната десница винаги е защитавала зачитането на християнските и демократичните ценности, поставяйки ги на светлинни години далеч от решенията си. В този смисъл нейният провал е още по-голям от този на PП.
Левицата и десницата с общи „усилия“ проправят пътя за вероятното идване на военните на власт, желано от част от населението – било чрез гласуване на следващите избори, или чрез даване на доверие, в случай че тя се намеси, за да „спаси страната“. •

Франк Минц
02.06.2018 г.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *