Камило Бернери

печат

В миналия брой 5 на СМ пропуснахме да посочим автора на статията „Премахване и отмиране на държавата“ – Камило Бернери. Извиняваме се за пропуска и се реваншираме със следващата кратка биография на италианския анархист.


Камило Бернери е роден в Лоди на 8 май 1897 г. и прекарва ранните си години в Реджо Емилия (Северна Италия). Записва се в Социалистическия младежки клуб, който скоро напуска, за да се присъедини към анархисткото движение след едно писмо, което през 1915 г. прави силно впечатление на младите хора:

Нуждаем се от нов полет, от връщане към времето, когато да обичаме една Идея означаваше да не се страхуваме от смъртта и да жертваме целия си живот за нейното осъществяване.

Сътрудничи активно на анархистическите вестници и ежедневника „Уманита Нова“. През 1918 г., призован от армията и изпратен на фронта, пише: Бием се и умираме. Виолетките никнат в кръвта, напоила земята по протежение на окопите с червена вода.
Завършва университета във Флоренция и започва да преподава философия. Преследван от фашизма, защото като учител отказва да бъде лоялен на режима, е принуден да отиде в изгнание. Като активен участник в италианското антифашистко движение, е многократно арестуван и експулсиран от Франция, Швейцария, Германия, Белгия, Люксембург и Холандия.
През 1930 г. обяснява на анархисткия боец и теоретик Луиджи Фабри, своята концепция за анархисткото движение:

Колкото повече чета нашата преса, толкова повече мисля, че мечтая. […] Ако атакувам индивидуализма, то е, защото, макар и малочислен, успя да повлияе почти на цялото движение. […] Моята мечта е да провокирам изследването на огромна поредица от проблеми, да съберем след това критичните бележки, решения и пр. на онези, които вземат участие, да стигнем до една програма за 1932 или 1933 година, да я представим като програма на група анархисти, които позволяват на другите да живеят в мир, но които искат да следват своя собствен път.

При новините за въстанието в Испания Бернери решава да замине веднага. Участва в битките в Арагон през август и септември 1936 г. Заедно с Карло Росели, активно обсъжда военните проблеми и се посвещава на пропагандата. Основава и редактира в Барселона вестник Guerra di Classe (Класова война) и по радиото излъчва беседи на италиански език, които се чуват в неговата страна. Бернери критикува остро това, което му се струва погрешно в провеждането на войната – особено сближаването с компартията и със СССР и участието на четиримата анархосиндикалистки министри в правителство на буржоа и комунисти.
На 14 април 1937 г. изпраща отворено писмо до една от тях – Федерика Монсени, – от което привеждаме откъси:

Дилемата войната или революцията вече няма смисъл. Единствената дилема е тази: или победата над Франко, благодарение на революционната война, или поражението.
Апелирайте към масите, за да преценят дали някои маневри на саботаж при доставките на храни и оръжие не се вписват в плана, обявен на 17 декември 1936 г. от в. „Правда“.
Що се отнася до Каталония, започнало е прочистването на троцкистките и анархосиндикалистките елементи; тази работа ще се извършва със същата енергия, каквато е в СССР.

В нощта на 3 срещу 4 май пише на втората си дъщеря Мари-Луиза:

Колко зли са сталинистите и тук! Почти два часа е и лягам. Къщата тази вечер е на оръжие. Предложих да остана буден, за да оставят другите да спят. Всички се засмяха – казаха ми, че не чувам оръдията [намеци за влошения слух на Бернери], но след това един по един заспиваха и аз бдях над всички, работих за онези, които ще дойдат. Това е единственото нещо, което е напълно красиво. По-абсолютно от любовта и по-истинско от самата реалност. Какво щеше да бъде човекът без това чувство за дълг, без емоцията да се чувстваш обединен с онези, които са си отишли, които са далеч, които са неизвестни или които ще дойдат? […] Всичко казано по-горе е с някаква нелепа тържественост, непонятна за всеки, който не живее тук. Но може би един ден, ако мога да говоря с вас за тези месеци, ще разберете.

В нощта на 5 срещу 6 май 1937 г., труповете на Бернери и Барбиери са намерени сред тези на други арестувани от полицията, водена от руските болшевики.
Никой не се съмнява кои са неговите убийци. Самият Пиетро Нени (водач на италианските социалисти), който не харесва много анархистите, признава в книгата си Испанската война тероризма на компартията:

[…] Най-тежките полемики бяха съсредоточени върху случаи с несравнима жестокост, в които лесно можеше да се разпознае ръката на сталинистите. Такъв беше случаят с италианския анархист Камило Бернери, отвлечен от затвора [sic!] в Барселона и убит с куршуми от револвер. •

Франк


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *