Канализация на недоволството

печат
Нов закон с функциите на бухалка гласят от Министерството на регионалното развитие и благоустройство: петкратно увеличение размера на санкциите за „незаконно присъединяване към мрежата на ВиК“ и за неплащащите сметките си за вода. Със зле прикрито задоволство министърът съобщи, че по-суровите наказания за „кражбата на вода“ били подкрепяни от 83,5% от гражданите. И естествено, министерството с радост ще откликне на „желанието на обикновените хора“.
Да, водата е ценен ресурс с голямо значение за всекидневието ни – спор няма.
На фона на общото състояние на водопроводите в страната, което в най-добрия случай се характеризира с определението „що-годе задоволително“, и то „общо казано“, като на места това състояние е меко казано „отчайващо“, а проблемът с канализацията по-скоро клони към „катастрофален“, мярката е обичайният начин за реагиране на политици и бюрократи. Накратко – затягане на контрола, настървен лов на „нарушители“. Но не и контрол над самите ловци, още по-малко – над началниците им, които, пак от години, с делата и безделието си са докарали нещата до това положение.
Софийски абонати на ВиК често отбелязват, че показанията на общия водомер не отговарят на сумата от показанията на водомерите в отделните апартаменти на един блок – общият разход е по-малък. Т. е. става дума за надписвания. Основната причина за подобни „оптимизации“ е голямата загуба на вода по тръбите – официално, с половин уста е признато за до 50%, което пък буди подозрение, че течовете са далеч по-пълноводни. Ремонтите пък оставят след себе си опустошение – пак впечатление на жителите на столицата и другите градове.
„Националното представително проучване“ съдържа и други любопитни данни. Само 17% смятат за основен проблем „кражбата на вода“, 22% изтъкват споменатите вече течове, 23% не са доволни от качеството на водата и – изненадващо – 63% декларират задоволство от ВиК! При все това едва 6% смятат услугата за „отлична“.
На всичко отгоре 42% не са съгласни с по-високи сметки, а 36% биха ги приели, само ако качеството се подобри до съответстващо на оскубването.
На последното официалното ръководство пестеливо подхвърля – и народът бурно поема и обсъжда в зададения тон, – че белята била в „трудната събираемост на задълженията“. Намекът е разчетен правилно и „общественото мнение“ се нахвърля срещу дежурния виновен за всички беди „на държавата“ – циганите. Разбира се, каквото и да стане, все са те! В краен случай – Путин. Отговорността на „отговорните лица“ бързо бива забравена.
Толкова ли е лесен българският избирател и данъкоплатец? Толкова ли е податлив на плитки измами?
Явно да – личи по много признаци, като почнеш от несекващите телефонни измами, при които от балконите в ръцете на дребните мошеници падат доброволно хвърляни пачки пари, та свършим с 62% одобрение за политиката на настоящето правителство и специално за управляващата партия – едрите мошеници. Седмина от всеки десет българи са срещу рекламата на хазарта, без да си дават сметка, че не рекламата е белята, а самата експлоатация на надеждата и отчаянието; деветима от десет вярват, че подетата от правителството и парламента „борбата с корупцията“ е нещо правилно, но не могат да опровергаят твърдението, че източникът на корупция е самата държава, т. е. чиновничеството и партийните лобисти на едрите мутри, а значи умопомрачително разчитат корупционната банда да пребори себе си…
Въпреки това всенародно изтрещяване, склонност към истерични реакции по най-различни поводи, често незначителни, просто раздути от медиите, данните от „представителните проучвания“ не вдъхват доверие – числата си противоречат даже с оглед на факта, че невротизираните българи все по-отчетливо мислят противоречиво, чак шизофренично. Навред забелязваме, даже без задълбаване, стъкмистики по всеки повод. Не вярваме в честността на избори, съмняваме се в коректното измерване на „средни доходи“ – и с право. Машината на властта е и машина за лъжи. Това го признават даже онези хора, които смятат явлението „власт“ за, уви, неизбежно зло, без което обществото би се разпаднало и загинало – малко зрънце истина в насадена заблуда. Зрънцето, че властта е зло, заблудата – че без власт слънцето ще угасне.
Каквото и да говорим, законът ще го има. Ще има писъци и плач. Събраните глоби ще потънат подобно на течовете незнайно къде. Водопроводът и канализацията, с обща дължина повече от два земни екватора – над 90 хиляди километра – ще продължат да овехтяват. Никакви оправдания с „крадци на вода“ не ще прикрият истината, че проблемът не е в нас, потребителите, а виси над нас – в „лицето“ на началниците на водопади. Там, където сме го поставили, ходейки да гласуваме и подчинявайки се на алчни мръсници, кадърни само в едно – да ни обират и да ни налагат своето мнение, че „то така трябва да е“ и „няма пари“, макар че за тях и техните благини пари винаги се намират – и то в астрономически количества.
Изводът от батака е първо в главата – да уври, че е нужно решително измъкване, вместо преместване в друго тресавище, където жабите били крякали по-мелодично. •

Васил Арапов


 

1 коментар

  • Общината и монополистите се държат като рецидивисти, според наказателният кодекс. Те не дават уличаващи ги факти и мълчат като ремсисти. Всеки нов квартал и небостъргач, трябва да имат утаители за фекалните води. Днес дори тези депа в старите квартали, не се използват. Добре е Борисов и Фандъкова да посетят депото под кино Влайкова и да си подадат оставките.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *