Кибервойната

печат
Кибернетичната война представлява една от най-сериозните заплахи на нашето време. Киберпространството става такъв театър на военни действия, какъвто в миналото бяха земята, морето и въздуха. Мога с увереност да предположа, че във време, когато всеки бъдещ конфликт между достатъчно развити технологически субекти може да избухне, проявата му в киберизмерения ще бъде почти неизбежна, дори само поради това, че нито един съвременен противник не ще се съпротивлява на изкушението да осуети функционирането, да предизвика нарушения в системата на своя враг или да я унищожи, включително властта, сензорите и комуникационните средства, осигуряващи вземането на решения.
В резултат на това, не само ще се понижи прагът на критериите за наличието на война, но също така ще стане по-неясна границата между войната и мира, доколкото всички мрежи или включени устройства – от военните системи до гражданската инфраструктура – като източници на енергия, електрически мрежи, системи за управление на здравеопазването, транспорта или водоснабдяването, могат да бъдат атакувани и поразени от хакери. В резултат ще се промени също и схващането за противника. Сега, за разлика от миналото, не винаги можем да бъдем уверени в това кой ни атакува и дори имало ли е въобще атака.
Специалистите по стратегиите в областта на отбраната, военните и службите за национална сигурност доскоро обръщаха основно внимание само на ограничен брой традиционно враждебни държави, но сега ще им се наложи да разглеждат ситуации, в които участва една почти безкрайна, неточно дефинирана вселена, включваща в себе си хакери, терористи, престъпници, активисти (sic!) и други възможни противници. Кибервойната може да приеме най-различни форми – от престъпни деяния и шпионаж до разрушителни атаки (такива като действието на компютърния червей Stuxnet), значението на които остава във висша степен недооценено и невярно разбрано, доколкото това е ново явление, на което е сложно да се противопоставим.
От 2008 година насам бяха проведени множество кибератаки, насочени както срещу конкретни страни, така и срещу конкретни предприятия, но обсъждането на въпроса за новата ера на военните действия все още се намира в зачатъчно състояние и пропастта между запознатите със сложните технически въпроси на кибервойната и тези, които работят върху създаването на правила за киберпространството, става все по-широка. Остава открит въпросът за създаването на комплекс от общи норми по отношение на кибервойната, подобни на договореностите, разработени за ядрените, биологическите и химическите оръжия. Липсва дори класификация, позволяваща да постигнем съгласие по отношение на това кое да считаме за нападение и каква да бъде адекватната реакция на такова, по какъв начин могат такива действия да се предприемат и с кого. Един от показателите, който трябва да се вземе под внимание за управлението на подобни сценарии, е какви са данните, които пресичат границите. Това показва още колко път предстои да се извърви, за да се контролират ефикасно трансграничните сделки на кибернетична основа, без да се поставят прегради пред преимуществата, които носят взаимните връзки в съвременния свят.

Военни действия посредством самоуправляващи се системи

Военните действия посредством самоуправляващи се системи, в това число бойни роботи и автоматизирано оръжие с приложение на изкуствения интелект, правят в перспектива възможна „войната на роботите“, която ще играе трансформираща роля в конфликтите на бъдещето.
Съществува вероятност морското дъно и морското пространство да стават все по-милитаризирани, доколкото все по-голям брой страни (както държавни, така и търговски организации) получават възможност да изстрелват спътници и да управляват безпилотни подводни апарати, с помощта на които могат да се повреждат оптичните кабели и да се нарушава спътниковата комуникация. Престъпни групировки вече използват безпилотни квадрокоптери за следене на конкурентите и нападения срещу тях. Самоуправляващото оръжие, способно без участието на човека да идентифицира целта и да взема решение да открие огън, ще става все по-достъпно и ще отправя предизвикателства срещу законите за водене на война.

Нови технологии променят системата на международната сигурност

Дронове. По същество това са летящи роботи. Понастоящем лидери в тяхното създаване и използване са САЩ, но тази технология се разпространява широко по целия свят и става все по-достъпна.
Самоуправляващо се въоръжение. Дроновете в съчетание с технологията на изкуствения интелект притежават потенциална способност да избират и поразяват цели без намесата на човека, по предварително зададени критерии.
Милитаризация на космоса. Макар повече от половината от всички спътници да са търговски, тези комуникационни устройства, които се движат по орбита около Земята, стават все по-важни от военна гледна точка. Новото поколение свръхзвукови оръжия също е готово за приложение в тази област. Това засилва вероятността в конфликтите на бъдещето да се използват и възможностите на космическите оръжия, във връзка с което възниква безпокойство по повод недостатъчните механизми за регулиране на космическата дейност.
Преносими устройства. Те могат да оптимизират здравословното състояние и работоспособността в условия на екстремен стрес. Създават се и екзоскелети, които позволяват на войниците без усилие да пренасят товари с тегло около 90 кг.
Технология на пространствения печат (адитивни технологии). Тя извършва революция в снабдителната верига, като позволява да се произвеждат резервни части в полеви условия на основата на предаваеми в цифров формат чертежи, от материали, които са в наличност в дадена местност. В резултат могат също така да се разработват нови видове бойни глави с прецизен контрол на размерите на частите им и детонацията.
Възобновяема енергия. Има възможност да се генерира енергия на място, което ще изиграе революционна роля за снабдителната верига и поддръжката на възможностите за печат на детайли по поръчка, даже в отдалечени местности.
Нанотехнологии. Нанотехнологиите постепенно водят до създаване на метаматериали, интелигентни материали със свойства, които не се срещат в природата. Те правят подобряват оръжията, като ги правят по-леки и подвижни, по-точни и интелигентни и в крайна сметка ще помогнат за създаването на системи, способни да се самоусъвършенстват, самовъзпроизвеждат и сглобяват.
Биологическо оръжие. Биологическата война е с толкова древна история, почти колкото и самата война, но бързият прогрес в областта на биотехнологиите, генетиката и геномиката вещае появата на нови високоефикасни видове смъртоносни оръжия. Преносими по въздуха вируси с целева разработка, изкуствено създадени свръхинфекции, генетично модифицирани епидемични заболявания и т. н. са способни да доведат до апокалиптичен развой на събитията.
Биохимическо оръжие. Подобно на биологическото оръжие, изобретенията правят сглобяването на тези видове въоръжения почти толкова елементарно, колкото е изпълнението на обикновен ремонт в собствения дом. За тяхната доставка могат да се ползват дронове.
Социални мрежи. Макар цифровите канали да осигуряват възможност за разпространение на информация и да позволяват да се организира дейност за хуманни цели, те могат да бъдат използвани и за разпространение на вредни материали и пропаганда, както и от екстремистки групи за вербуване и мобилизация на привърженици (N.B.: sic! – каквото е позволено на Юпитер, е забранено на бика!). В най-голяма степен на такова въздействие са уязвими млади хора, особено ако нямат стабилна мрежа за социална поддръжка. (N.B.: И най-вече, ако не са напълно видиотени от казионните медии и университети…)
Много от технологиите, описани по-горе, вече съществуват или са в стадий на внедряване. Такива са например роботите SGR-A1, произведени от Samsung, с две картечници и оръдие, стрелящи с гумени куршуми (понастоящем те са на въоръжение в граничните постове в корейската демилитаризирана зона). В дадения момент те се контролират от хора, но могат, ако бъдат програмират, да откриват самостоятелно живи цели и да действат съответно.
Миналата година Министерството на отбраната на Великобритания и компанията BAE Systems обявиха за успешно проведени изпитания на невидимия самолет Taranis, известен още като Raptor, който е способен да излита, да достига посоченото местоназначение и да открива сам целта. При това намесата на оператора, следящ за работата на апарата, ще бъде незначителна, освен в малкото случаи, когато тя се налага.
Вече съществуват множество такива примери и броят им ще расте, във връзка с което ще възникнат важни въпроси, намиращи се в пресечната точка на геополитиката, военната стратегия и тактика, законодателното регулиране и етиката. •

Откъс от Четвъртата индустриална революция.
Клаус Шваб, основател и несменяем президент на Световния икономически форум в Давос


Коментар на редакцията:

Швабата и колегите му от Давос забравят или не искат да си спомнят, че освен кибернетическа, Третата световна война, която готвят, ще бъде и империалистическа, поради същността на тяхната политическа и социално-икономическа система. Тоест, ако революцията не изпревари зреещия световен конфликт, те ще ни сервират война между „великите“ и второстепенни хищници с техните коалиции за „дялово участие“ в ограбването на народи и континенти и за господство над света. Война, която въпреки модерните средства за воденето ѝ, може да продължи дълги години.
В резултат ще бъдат налице първите три условия за създаването на революционна ситуация: разрушаване на социалното и интернационалното статукво и наличие на необходимите условия и предпоставки за утвърждаване на едно анархокомунистическо общество.
Първото и второто условие ще изправят „излишните“ 90% от човешкия род пред екзистенциалния въпрос на Датския принц. Ако не друго, у тях ще заговори инстинктът за самосъхранение. Третото условие ще направи очевидно дори за слепците, че властниците и капиталистите са излишните, защото междувременно започналата РР не може да бъде завършена в тесните граници на техния свят и защото за все повече хора ще става безвъпросно ясно, че един друг свят е възможен.
Заедно с това, надвисналата гибелна заплаха (от глада и войната, вследствие първото и второто условие) ще събуди волята за живот у милиардите „излишни“. Наличието на трите необходими условия за революционна ситуация ще превърнат стихията и спонтанността на масите и ембрионите от малки групи революционери във фактор на историята. Тоест, в момента на бифуркация или в точката на сингулярност човечеството ще има и достатъчното условие за извършване на Социалната революция.
Това е благоприятният сценарий, но какво би станало, ако масите не се пробудят от летаргията или ако липсва полъхът от „крилата на пеперудата“ (действието на Революционната организация), тоест, ако ги няма достатъчните условия, за да се разрази над планетата ураганът на всеобщата, глобална и перманентна Социална революция?
В първия случай, това ще бъде краят на човешкия род и началото на „постчовешката ера“, а във втория, както казвали древните: Съдбата ще води желаещия и ще влачи нежелаещия… •

СМ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *